О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
[населено място] , 26,03,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на осемнадесети март , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1058 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. П. и Е. Ж. Р. против решение № 878 / 30.05.2012 год. по т.д.№ 4023 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено изцяло решение от 14.04.2011 год. на СГС , ТО , VІ – 3 състав по т.д. № 3198 / 2010 год. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане . Касаторите оспорват допустимостта на въззивното решение , а в евентуалност – правилността му , поради постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствени правила . Недопустимостта поддържат с довода, че въззивната жалба на ответното дружество е следвало да бъде върната , на основание чл.267 ал.1 вр. с чл.262 ал.2 т.2 ГПК, предвид невнесена в указания от съда срок / при междувременно обжалвано от страната разпореждане на същия за дължимостта й /, а значително по – късно , държавна такса по жалбата . Касаторите считат, че въззивният съд неправилно е приел липса на предявено от същите искане за произнасяне на съда в хипотезата на чл.630 ал.2 ТЗ – обявяване на [фирма] в несъстоятелност , каквото са заявили в писмената си защита . Считат, че чл.630 ал.2 ТЗ изключва приложимостта на чл.214 ал.1 ГПК , относно крайния момент до който може да бъде направено искането за преминаване от хипотезата на чл.630 ал.1 ТЗ към чл.630 ал.2 ТЗ .
Ответната страна – [фирма] , призовавана по реда на чл. 50 ал.2 ГПК , не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
В обосноваване основание за допускане на касационното обжалване касаторите сочат хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , по следните процесуалноправни въпроси : В какво съотношение се намира произнасянето на съда в хипотезата на чл.630 ал.2 ТЗ спрямо произнасяне по ал.1 на същата разпоредба и при липса на изрично искане на молителя за прилагане хипотезата на чл.630 ал.2 ТЗ , недопустимо ли е постановеното решение изцяло , т.е. следва ли да бъде обезсилено изцяло или само в частта за обявяването на длъжника в несъстоятелност и свързаните със същото специфични правни последици ? Преминаването от производство по чл.630 ал.1 ТЗ в такова по чл.630 ал.2 ТЗ предпоставя ли направено от молителя искане за това и то в срока , съгласно чл. 214 ал.1 ГПК ? Сочат , че по така поставените въпроси няма задължителна съдебна практика .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
С решение от 14.04.2011 год. по т.д. № 3198 / 2010 год. на СГС, ТО , VІ – 3 състав , по молба на кредитори , вкл. настоящите касатори , е обявил неплатежоспособността на [фирма] с начална дата 31.12.2005 год. , на основание чл.630 ал.2 ТЗ е обявил длъжника в несъстоятелност и е прекратил дейността му, наложил е общ запор и възбрана на имуществото на дружеството , назначил е временен синдик и определил дата на първото събрание на кредиторите . В писмената защита на молителите е направено изрично искане за прилагане на чл.630 ал.2 ТЗ / в текста на „ Особени искания „ / , като същите са се позовали на безспорно установените обстоятелства, че дружеството е било създадено изключително за нуждите на конкретен търговски проект, не осъществява друга търговска дейност , не пребивава на адреса по седалището си , вписано в Търговския регистър и практически е неоткриваемо . Действително първоинстанционният съд не е мотивирал приложението на чл.630 ал.2 ТЗ, освен с общата формулировка , че са налице предпоставките за обявяване длъжника в несъстоятелност, съгласно същата разпоредба . Въззивният съд е приел, че произнасяне в хипотезата на чл.630 ал.2 ТЗ , без направено изрично искане на молителите, предпоставя недопустимост на решението в цялост , предвид което е обезсилил същото и върнал за ново разглеждане . Възражението за недопустимост на въззивната жалба не може да бъде споделено за основателно , тъй като дължимата за въззивното обжалване държавна такса , на основание чл.25 вр. с чл.24 ал.1 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК , е била внесена в срока , указан с разпореждането на СГС от 18.05.2011 год. , получено от ответното дружество на 10.06.2011 год., а именно – на 16.06.2011 година . Указването на дължима такса в по-голям от изискуемия според Тарифата размер и внасянето на същата извън указания от съда срок е ирелевантно за редовността на въззивната жалба обстоятелство .
Поставените процесуални въпроси , свеждащи се до това – преминаването от производство по чл.630 ал.1 ТЗ в производство по чл.630 ал.2 ТЗ предпоставя ли изрично искане на молителите и приложим ли е за предявяването му предвидения в чл.214 ал.1 ГПК преклузивен срок , както и в случай на недопустимост на служебното произнасяне подлежи ли на обезсилване първоинстанционното решение изцяло – покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК . Предвид осъществените от въззивния съд процесуални действия по обезсилване на решението в цялост , очевидно е че същият е отговорил еднозначно в полза на необходимостта от изрично искане / който и за конкретния случай се явява обуславящ и за произнасяне по въпроса относно срока за отправянето на такова искане , доколкото формално такова има , но едва в писмената защита на страната / , както и в полза на недопустимостта на първоинстанционното решение изцяло , а не единствено в частта по обявяване длъжника в несъстоятелност и следващите на основание чл.711 вр. с чл.630 ал.2 ТЗ специфични за тази хипотеза последици . По така поставения въпрос липсва задължителна съдебна практика , като спецификата на производството / чл.607 ТЗ / от една страна , а от друга субсидиарното приложение на ГПК за неуредените изрично случаи / чл.621 ТЗ / , предпоставя значимост на отговора за точното прилагане на закона – чл.630 вр. с чл.621 ТЗ и за развитието на правото .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо отделение О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 878 / 30.05.2012 год. по т.д.№ 4023 / 2011 год. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите Е. П. и Е. Ж. Р., чрез процесуалния им представител адв. С. Й., в едноседмичен срок от уведомяването да заплатят държавна такса по сметка на ВКС, в размер на 125 лева , на основание чл.25 вр. с чл.24 ал.1 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК .
След представяне доказателство за изпълнение указанието или изтичане на указания срок, делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: