2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 283
гр. София, 27.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1005 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №6/13.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 860/2016 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това становище, чрез своя пълномощник.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 625/07.06.2017 г. на състава на ВКС.
Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е трудова ли е злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл.4а КСО по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място, при настъпило ПТП или се прилага чл.1, б.”а” от регламент № 349/2011 г. на ЕС, която конкретизира, че тези злополуки не са трудови. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по този правен въпрос липсва постановена задължителна съдебна практика.
По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.1, б.”а” от Регламент /ЕС/ №349/2011 г.на Комисията от 11.04.2011 г., за целите на същия регламент се прилага следното определение на понятието „трудова злополука”: „трудова злополука“ означава краткотрайно събитие в процеса на работа, което води до физически или психически увреждания. Изразът „в процеса на работа“ означава при извършването на трудова дейност или през времето, прекарвано на работното място. Това включва настъпилите по време на работа пътнотранспортни произшествия, но не включва пътнотранспортните произшествия, настъпили при отиване на или при връщане от работното място, т.е. пътно-транспортните произшествия, настъпили при пътуването от дома до работното място или обратно.
Регламент /ЕС/ №349/2011 г.на Комисията от 11.04.2011 г. е приет с цел точното прилагане на Регламент (ЕО) № 1338/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно статистиката на Общността в областта на общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд, и по-специално член 9, параграф 1 от него, касаещ мерките за прилагане с цел подобряване общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд по отношение на статистическите данни за трудовите злополуки. Тълкуването на разпоредбите на двата регламента водят до извод, че целта на уредената материя е конкретизацията на трудовите злополуки, настъпили на работното място, оттам и постигането на целите на регламентите, а именно мерките за прилагане с цел подобряване общественото здраве и здравословните и безопасни условия на труд, което, от самата цел на регламентите, води до извод, че не обхваща трудовите злополуки, настъпили при отиване или връщане на работника или служителя до работното му място. Неслучайна е и конкретизацията, че определението, дадено за „трудова злополука”, е единствено само за нуждите на този регламент, като целта очевидно не е изобщо да се изключи като трудов характера на злополука, настъпила при отиване или връщане от работа, в какъвто смисъл изрично е разпоредбата на националното законодателство – чл.55, ал.2 КСО.
По касационната жалба, състава на ВКС приема следното:
Съдът е приел, че регламент № 349/2011 г. на ЕС не се прилага по отношение на трудовите злополуки, признати за трудови с решение по реда на КСО, като в тази насока е приел възражението на ответника по делото за неоснователно. С оглед отговора на правния въпрос, този извод на въззивния съд е правилен.
Обхвата на проверката на касационния съд е решението на въззивния съд и произнасянето му по доводите на въззивника с въззивната жалба, доколкото липсват данни по делото да са налице изключения от това правило. Във въззивната си жалба, въззиввникът /касатор в настоящото производство/, е навел доводи единствено по отношение неприложимостта на разпоредбата на чл.55, ал.2 КСО, предвид твърденията му за противоречие с общностното право – цитирания по-горе Регламент /ЕС/ №349/2011 г.на Комисията от 11.04.2011 г.. Това възражение е неоснователно, поради което състава на въззивния съд правилно и законосъобразно е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на работодателя на основание чл.200 КТ. В касационната жалба, други доводи относно неправилност или незаконосъобразност на въззивното решение не се сочат, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в касационното производство, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер на 3 000 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №6/13.01.2017 г., постановено по гр.д.№ 860/2016 г. от състав на Окръжен съд – Плевен.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на Е. П. Д. сумата 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.