ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 283
София 18.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 25/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. И. Д. – Е. с фирма ”И” – гр. С. и Л. И. И. – от Плевен, и по касационна жалба на А. за с. к. – гр. С. срещу Решение № 155 от 6.VІІ.2009 г. по т.д. № 298/ 2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение № 22 от 27.ІІ.2009 г. по гр.д. № 246/ 2008 г. на Великотърновски окръжен съд, с което са уважени исковете на АСлПК – гр. С. срещу В. И. Д. – Е. с фирма ”И” – гр. С. и Л. И. И. – гр. П. за сумата 298 356 лв. – неустойка по чл. 10.1 б. ”б” от Договор за приватизационна продажба от 12. ХІІ.2001 г. и за сумата 500 лв. – неустойка по чл. 10.1 б. ”в” от Договора, и с което решение първият иск е отхвърлен за разликата до 423 752 лв. Касационната жалба на ответниците е срещу решението в частта, с която са уважени исковете и съдът е приел за неоснователно позоваването на непреодолима сила, с оплакване за неправилност на решението. С Приложение, съгласно чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, жалбоподателите прилагат копия от решения на ВС и на ВКС: Р. №1790А/55 г., Р. №2633/1972 г., Р. №1190/1994 г., Р. №1779/1998 г., Р. №68/2000 г., Р. №994/2006 г., Р. №118/2007 г., Р. №822/2008 г. и от Р. на ВтАС №220/2005 г. и от статия на Л. П. ”Сертификатът за форсмажорни обстоятелства”. Касационната жалба на А. за с. к. – гр. С. е срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за неустойка по чл. 10.1 б. ”б” от Договора за разликата до предявения размер, с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Приложение към касационна жалба жалбоподателят сочи, че разрешеният материално – правен въпрос: следва ли като изпълнение на задължението на програмата за трудова заетост да се отчитат само лицата, заети по трудов договор с приватизираното дружество или като изпълнение следва да се приемат и лицата, заети по трудов договор с купувача по приватизационния договор, се решава противоречиво от съдилищата. Жалбоподателят представя копия от решения на ВКС по този въпрос: Р. №200/11.VІІ.2008 г. по т.д. № 724/2007 г., Р. №962/5.ІІ.2007 г. по т.д. №530/2006 г. и Р. №898/20. ХІІ.2007 г. по т.д. №494/2007 г., с които като изпълнение са отчетени само назначените по трудови договори лица в приватизираното дружество, както и от Р. №193/1.ІV.2008 г. по т.д. № 849/ 2007 г., с което, както и със сега обжалваното решение, за изпълнение са отчетени и лицата, заети по трудов договор с купувача по приватизационния договор. Иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, евентуално – поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС.
АСлПК – гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането на В. И. Д. – Е. с фирма ”И” – гр. С. и Л. И. И. – гр. П. за допускане на касационно обжалване, както и касационната им жалба по същество.
В. И. Д. – Е. с фирма ”И” – гр. С. и Л. И. И. – гр. П. не изразяват становища по искането на АСлПК – гр. С. за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата й.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което съответно са уважени и отхвърлени осъдителни искове, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
За да уважи иска за 298 356 лв. – неустойка по чл. 10.1 б. ”б” от Договора и го отхвърли за разликата до 423 752 лв., и да уважи за 500 лв. – иска за неустойка по чл.10.1 б. ”в” от Договора, въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответниците, че неизпълнението на програмата за трудова заетост за 2006 г., се дължи на непреодолима сила по см. на чл. 11 б.”в” от Договора. Размера на неустойката по чл.10.1 б.”б” от Договора съдът е определил въз основа на Допълнителното заключение на в.л. Марияна Банчева (л.170), изготвено въз основа на Консолидиран годишен отчет на нефинансовите предприятия за 2006 г. на Е. ”И”, Отчет на заетите лица за 2006 г. и Одиторски доклад на Й. Д. , с което заключение е отчетено за изпълнение на задължението на програмата за трудова заетост за 2006 г. и 56 бр. наети лица по трудов договор с “дружеството майка Е. ”И”, което включва “дъщерното предприятие “А” ЕООД – гр. Стражица”, съгласно посочения Одиторски доклад, а не само заетите лица по трудов договор с приватизираното предприятие.
По касационната жалба на ответниците по делото:
Жалбоподателите не сочат кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, релевантен за делото, а съгласно т.1 на ТР №1/2009 по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, Върховният касационен съд не е задължен да изведе този въпрос. Жалбоподателите представят копия от съдебни решения за освобождаване на длъжника от отговорност на основание чл. 81 ал.1 ЗЗД, и за намаляване и отпадане на обезщетението по чл. 83 ал. 1 ЗЗД, ако невъзможността за неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът отговаря, и не обосновават защо поддържат, че въззивният съд е разрешил правния въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика – подържаното в края на жалбата основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, нито защо считат, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Изложените в жалбата доводи съставляват оплакване за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, както е посочено и в жалбата, а не основания за допускане на касационно обжалване. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК е неоснователно.
По касационната жалба на А. за с. к. – гр. С.
Изложеният релевантен за делото материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд: по задължението за изпълнение на програмата за трудова заетост само лицата, заети по трудов договор в приватизираното дружество ли се приемат за изпълнение или и лицата, назначени по трудов договор с купувача по приватизационния договор, се решава противоречиво от съдилищата – приетото с въззивното решение противоречи на прие – тото от ВКС с Р. №200/11.VІІ.2008 г. по т.д. № 724/2007 г., Р. №962/ 5.ІІ.2007 г. по т.д. № 530/ 2006 г. и Р. № 989/20. ХІІ.2007 г. по т.д. № 949/2007 г. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 155 от 6.VІІ.2009 г. по т.д. № 298/ 2009 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която исковете за неустойка са уважени, което искане е предмет на касационната жалба на В. И. Д. – Е. с фирма ”И” – гр. С. и Л. И. И. – гр. П..
ДОПУСКА касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен искът за неустойка по чл. 10.1 б. ”б” от Договор за приватизационна продажба за разликата над 298 356 лв. до 423 752 лв., със законната лихва от 28.ІІ.2008 г., предмет на касационната жалба на АСлПК – гр. С..
УКАЗВА на жалбоподателя АСлПК – гр. С. в едноседмичен срок от съобщението, да внесе по сметка на ВКС държавна такса 2507.92 лв. за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и да представи доказателства затова, при неизпълнение на което жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване за разглеждане на касационната жалба на АСлПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: