О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 18.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 756/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Н. Д. чрез неговия пълномощник адв. П. В. против решение № 476 от 15.04.2011 г. по гр.д. № 209/2011 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Касаторът обосновава наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване с твърдението, че с него въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са формулирани следните въпроси: предявяването на иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР предпоставка ли е за предявяване на иск по чл. 108 ЗС; възможна ли е поправка по реда на чл. 53, ал.2 ЗКИР на грешка в кадастрален план, който е изработен по предходен регулационен план; въз основа на какви факти следва да се формира убеждението на съда за наличието на грешка в кадастралния план, когато той е изработен въз основа на влязъл в сила регулационен план; дали при оспорване на правото на собственост на владелеца, респ. държателя на недвижим имот, предявяването на иск по чл. 108 ЗС е допустимо и явявали се същият иск преждевременно предявен преди извършване на процедурата по чл. 53, ал.2 ЗКИР; предявяването на иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР счита ли се за основание за прекъсване на давността, която тече в полза на владелеца.
В писмен отговор ответниците по касация [фирма]- [населено място], А. Н. Н. и Е. И. Н. чрез своя процесуален представител адв. М. Д. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение на Варненския окръжен съд е обезсилено решение № 3923 от 24.11.2010 г. по гр.д. № 12906/09 г. на Варненския районен съд и е прекратено производството по делото по предявените от П. Н. Д. против [фирма]- [населено място], А. Н. Н. и Е. И. Н. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху 477 кв.м от ПИ с идентифатор 10135.3513.611, находящ се в [населено място], м.”Шашкъна”, включен в УПИ ІХ- 444, в кв.2 по плана на 26-ти микрорайон на [населено място], при граници на претендираната част: ПИ № 532, улица по регулация и останалата част от УПИ ІХ- 444. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че претендираната реална част е част от реституирания на ищеца имот, който е бил нанесен в кадастралния план през 2001 г. Тази част е придадена към УПИ ІХ – 444 със заповед на Кмета на [община] от 2007 г., издадена на основание чл. 16 ЗУТ. След преценка на събраните по делото доказателства е достигнал до извод, че е налице грешка в кадастралния план и е приел, че преди да бъде проведено производство по чл. 53, ал.2 ЗКИР за поправка на кадастралната основа чрез привеждане на регулационната линия между УПИ ІХ-444 и ПИ 523=48864379=54, в съответствие с имотните граници, предявеният ревандикационен иск се явява недопустим. Позовал се е на разпоредбата на чл. 14, ал.5 ЗУТ, съгласно която в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии по този план са граници на имотите.
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касатора правен въпрос предявяването на иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР предпоставка ли е за предявяване на иск по чл. 108 ЗС. Този въпрос е обусловил крайния изход по спора и доколкото по него няма трайно формирана съдебна практика, произнасянето на ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона.
Останалите въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са неотносими към преценката за допустимост на предявения ревандикационен иск, поради което по тях не следва да се допусне касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 476 от 15.04.2011 г. по гр.д. № 209/2011 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 80.27 лв. и в същия срок представи доказателства за това, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: