Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 284
С., 23.12. 2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 3949 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молбата на Р. А. Р. от [населено място] извор, обл. Велико Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 13 от 28.01.2012 г. по гр.д.№ 1484/2012 г. на Габровски районен съд, с което е определено местоживеене на детето М. Р. Р. при майката С. М. М. на основание чл.127, ал.2 СК; родителските права спрямо детето са предоставени на майката, а на бащата Р. А. Р. е определен режим на лични контакти, като е осъден и да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100 лв. Твърдението на молителителя е, че решението е постановено в нарушение на правилата обезпечаващи правото му на участие в производство и възможността да организира защитата си по делото, тъй като не получил препис от исковата молба и не бил редовно призован за разглеждане на делото. Искането е за отмяна на атакуваното решение и връщане делото за ново разглеждане. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Ответницата С. М. М. изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Като взе предвид доводите по молбата, извърши проверка относно основателността на твърденията по нея, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира за установено следното:
Молбата за отмяна е неоснователна, тъй като не е налице соченото от молителя основание.
Основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е насочено към отмяна на влязло в сила решение, в производството по постановяване на което са нарушени процесуалните правила, обезпечаващи участието на страна лично, или чрез нейния представител. Изложеното от молителя оплакване насочва към първото основание- нарушаване на правилата за призоваване вследствие на което е бил лишен от възможността да участва в делото.
В случая на молителя е изпратено съобщение с препис от исковата молба и приложенията към нея на посочения в исковата молба адрес, върнато в цялост с отбелязване от призовкаря на 22.06.2012 г., че на посочения адрес не живее такова лице. По делото е представена справка – за данни по Наредба № 14 от 18.11.2009 г. във връзка с направено искане от 9.07.2012 г. за постоянен и настоящ адрес на лицето Р. А. Р., на което адреса е [населено място], [населено място], секция 104, район ЖП гара № 8 от 9.12.2005 г. На 13.07.2012 г. е разпоредено да се изпрати съобщение на посочения адрес. Съобщението се е върнало в цялост с отбелязване от кмета Й. К., че по данни на С. Л.- управител на керамична фабрика „Л.” лицето Р. А. Р. е работил и живял в тяхното общежитие, но от четири години е напуснал и няма близки, които да дадат сведение къде се намира в момента. На 1.08.2012 г. е залепено уведомление и след изтичане на двуседмичния срок, в който никой не е потърсил книжата в кметството на [населено място], същите са върнати в Габровския районен съд. С определение от 20.08.2012 г. е констатирана редовност на връчването на съобщението по чл.47 ГПК и на основание чл.47, ал.6 ГПК съдът е назначил особен представител на молителя.
При тези данни по делото доводът на молителя, че поради нарушаване на правилата за призоваване и връчване на съобщения е бил лишена от участие в процеса е неоснователен.
Съобразно разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия. В настоящия случай е отразено, че лицето не е намерено на посочения адрес, както и, че не е намерено друго лице, което може и е съгласно да приеме и предаде книжата, след което е пристъпено към залепване на уведомление. От което следва, че са спазени изисквания на процесуалния закон, свързани с връчване на съобщения по делото, респ. препис от исковата молба, регламентирани в нормата на чл. 47, ал.1-5 ГПК. С оглед посочената редовност по връчване на съобщението, правилно е приложена разпоредбата на чл.47, ал.5 ГПК, поради което не накърнено правото на лично участие на страната в процеса и на избран от нея процесуален представител.
Представените по делото доказателства, че детето е посещавало детска градина в с. Ц. Извор, както и че е завършило първи клас през учебната 2012/2013 г. в началното училище на същото село не налагат извод, че това е постоянния адрес на молителя. Постоянният адрес, на който лицето е регистирано служи за кореспонденция на същото с държавните и съдебни учреждения, и съдът няма задължение да издирва и други адреси.
Поради изложеното, твърдението в молбата за отмяна за допуснато нарушение на процесуалните правила, обезпечаващи участие на страната лично или чрез неин представител довело до лишаване от правото на участие в производството и от възможността за организира защитата си е неоснователно. Не е осъществен фактическият състав на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение.
При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 400 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ го.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. А. Р. от [населено място] извор, обл. Велико Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 13 от 28.01.2012 г. по гр.д.№ 1484/2012 г. на Габровски районен съд.
Осъжда Р. А. Р. от [населено място] извор, обл.Велико Т., [улица] да заплати на С. М. М. със съдебен адрес: [населено място], [улица] адвокат И. Б. направените разноски по делото в размер на 400 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :