Р Е Ш Е Н И Е
№ 284
София, 31.03.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№489 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр. чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на А. Ш. С. от с. Б., община Г., срещу решение №479 от 29.10.07г. по гр.д. №451/06г. на Б. окръжен съд.
В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения – касационно основание по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./.
Ответниците в производството – Ш. Ш. С., Р. Ш. И., А. Ш. К. и З. Ш. О. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение състав на Б. окръжен съд е оставил в сила решение №147 от 30.03.06г. по гр.д. №941/05г. на РС Г. Д. , с което е било прогласено за нищожно на основание чл.42, б.”б” от ЗН саморъчното завещание на Ш. Б. С. от 10.02.04г., вх.рег. №2202, акт №236, т.І, дело №1924/15.09.05г. на службата повписванията при РС Г. Д. Въззивният съд е приел, че подписът в това завещание не принадлежи на завещателя, като е основал този извод на приетите по делото заключения на единична и тройна съдебно-почеркови експертизи.
В касационната жалба се поддържа оплакване, че съдът е отказал да допусне нова тройна експертиза, въпреки че заключението на първата било оспорено. Неправилно било игнорирано обстоятелството, че завещателят е бил грамотен и е знаел да пише. Вещите лица следвало да дадат отговор на въпроса как се е изменил подписът на завещателя под влияние на възрастта и здравословното му състояние.
Жалбата е неоснователна.
Оспореното саморъчно завещание е в полза на жалбоподателя А. Ш. С. и на останалите ответници по предявения иск с правно основание чл.42, б.”б” от ЗН – Р. Ш. И., А. Ш. К. и З. Ш. О. В съдебната практика последователно се приема, че тежестта за установяване валидността на едно оспорено саморъчно завещание се носи от лицето, което се ползва от него. В конкретния случай това означава, че ответниците по предявения иск е следвало да установят в съдебния процес, че завещанието е написано саморъчно и е подписано от завещателя. Данните по делото сочат, че подписът в процесното завещание не принадлежи на завещателя Ш. Б. С. По-важното в случая обаче е това, че ответниците, включително и жалбоподателят А. Ш. С., не са установили по никакъв начин, че завещанието е написано от завещателя. Те не са представили никакви образци от почерка му и по тази причина вещите лица не са могли да дадат заключение, което да потвърди становището на ответниците, че завещанието, което ги ползва, е написано от Ш. Б. С. Свидетелските показания, установяващи, че завещателят е бил грамотен и е можел да пише, по никакъв начин не установяват твърдението на ответниците, че именно той е написал оставеното в тяхна полза завещание. Ето защо правилно въззивният съд е игнорирал тези показания, още повече, че те не са безспорни, тъй като по делото има и други данни – че завещателят не е можел да пише, а само да се подписва. Невярно е твърдението на жалбоподателя, че в съдебно заседание е оспорил заключението на тройната експертиза, която е изследвала единствено подписа на завещателя. Но дори това да беше така, недопускането на нова тройна експертиза не би представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като подписът е само един от елементите на оспореното завещание. При липса на доказателства, че завещанието е написано саморъчно от завещателя, без решаващо значение за предявения иск е дали подписът е негов. Ответниците е следвало да установят, че не само подписът, но и текстът на завещанието е изписан от завещателя Ш. Б. С. , а такива доказателства по делото няма. При това положение правилно въззивният съд е уважил предявения иск. Жалбата срещу това решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №479 от 29.10.07г. по гр.д. №451/06г. на Б. окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: