О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София, 15.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4013/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Г. Д. чрез нейния процесуален представител адв. В. Б., против решение № 865 от 27.06.2016 г., поправено с решение № 1021 от 22.07.2016 г. по гр.д. № 544/2016 г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея против И. Г. Д. иск за делба на апартамент № 20, находящ се в [населено място], [улица], вх. Г, ет.3, ведно с принадлежащите към него избено помещение № 8, таванска стая № 8 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, в която е построена. Твърди, че в тази част първоинстанционното решение не е било предмет на въззивното производство, тъй като не е било обжалвано от никоя от страните и е влязло в сила. Счита, че в тази част въззивното решение подлежи на касационна проверка за неговата допустимост.
На следващо място, излага доводи за неправилност на въззивното решение в останалите му части, с които е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от нея против И. Д. иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН и е уважен предявеният от И. Д. насрещен иск с правно основание чл. 26, ал.2, изр.5 ЗЗД във връзка с чл. 17, ал.1 ЗЗД, като е прогласен за нищожен като симулативен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 14, т.І, дело № 16/2008 г. и е прието, че същият прикрива дарение.
Формулираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси са свързани с произнасянето на съда по насрещния иск по чл. 26, ал.2, изр.5 във вр. с чл. 17, ал.1 ЗЗД : 1/ Дали писмено доказателства, съдържащо признание на един от двамата продавачи по оспорена като привидна сделка, е начало на писмено доказателство и прави свидетелските показания за разкриване на привидността допустими на основание чл. 165, ал.2 ГПК. 2/ Обвързва ли и другия съпруг писмен документ, съдържащ признание относно симулативността на сделката само на единия от двамата съпрузи- прехвърлители на имота, и допустими ли са на основание чл. 165, ал.2 ГПК свидетелски показания за разкриване на симулацията по отношение частта на имота, прехвърлена от съпруга, неподписал посочения документ. 3/ От кого следва да изхожда писмен документ, съдържащ признание за симулативност на една правна сделка-от страната, на която се противопоставя привидността, или от страната, която се позовава на привидността, за да бъде приет същият за начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК. Твърдението на жалбоподателката е, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основания за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
В писмен отговор ответникът по касация И. Г. Д. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по повдигнатите правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателката в настоящото производство Р. Г. Д. е предявила против И. Г. Д. иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на дарението, извършено с нотариален акт № 131, т.C., дело № 28834/2008 г., по силата на което общите на страните наследодатели-Г. И. Д. и Т. В., дарили на ответника-техен син, собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в [населено място], [улица], вх.Г, ет.3, ведно с принадлежащите към него избено помещение № 8 и таванско помещение № 8 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, в което е построена, и за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на двамата прехвърлители. При условията на обективно кумулативно съединяване този иск е съединен с обусловения от уважаването му иск за делба на посочения недвижим имот.
С първоинстанционното решение обуславящият иск по чл. 30, ал.1 ЗН е уважен, но на основание чл. 36, ал.2 ЗН съдът е постановил ответникът да задържи апартамента, като възмезди парично ищцата за накърнената й с дарението запазена част от наследството на нейната майка Т. В. Д. и от наследството на нейния баща-Г. И. Д.. Поради това искът за делба на този имот е отхвърлен.
Ответникът И. Г. Д. е предявил насрещен иск за обявяване на договора за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № акт № 14, т.І, дело № 16/2008 г., с който наследодателите на страните- Г. Д. и Т. Д., продали на ищцата Р. Д. собствения си недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, представляващ вилно място в землището на [населено място], м. ”Телевизионна кула”, с площ 672 кв.м, представляващо новообразуван имот № 119 , кад. район 503 по плана на новообразуваните имоти, ведно с построенвата в него постройка, за нищожен поради симулация, за разкриване на прикритата с него сделка – дарение, за намаляване на това дарение до размера, необходим за възстановяване на запазената му част от наследството на двамата родители и за делба на имота.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове по чл. 26, ал.2 ЗЗД и чл. 17, ал.1 ЗЗД, като е прогласил за нищожен като симулативен договора за покупко- продажба и е приел за установено, че прикритият договор е дарение. Отхвърлил е исковете на И. Д. за намаляване на дарението на вилното място и за възстановяване на запазената му част от наследството на Г. и Т. Д., както и искът за делба на този имот.
Р. Г. Д. е обжалвала с въззивна жалба първоинстанционното решение само в частта, с която са били уважени предявените против нея насрещни искове по чл. 26, ал.2 и чл. 17, ал.1 ЗЗД.
И. Г. Д. е подал въззивна жалба, с която е атакувал първоинстанционното решение в частта, с която е бил уважен предявеният от ищцата Р. Д. против него иск по чл. 30, ал.1 ЗН.
С обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение № 865 от 27.06.2016 г. Варненският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е бил уважен предявеният от Р. Д. против И. Д. иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на дарението на апартамента, извършено с нотариален акт № 131, т.C., дело № 28834/2008 г., и за възстановяване на нейните запазени части от наследството на прехвърлителите Г. и Т. Д., и е постановил друго, с което е отхвърлил иска. Потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която са били уважени предявените от И. Д. насрещни искове по чл. 26, ал.2 и чл. 17, ал.1 ЗЗД за прогласяване за нищожността на договора за покупко-продажба на вилното място, сключен с нотариален акт № акт № 14, т.І, дело № 16/2008 г., като привиден- прикриващ дарение, и за разкриване на прикритата сделка.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в частта, с която е бил отхвърлен искът за делба на апартамент № 20, като е приел, че обжалването на решението по обуславящия иск по чл. 30, ал.1 ЗН налага произнасяне и по обусловения иск за делба на недвижимия имот, предмет на извършеното в полза на И. Д. дарение. В тази част въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост и съобразяването му с постановките на т.13 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
По искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която са уважени предявените против жалбоподателката насрещни искове по чл. 26, ал.2, изр.5 и чл. 17, ал.1 ЗЗД.
От фактическа страна по делото е установено, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 14, т.І, нот.д. № 16 от 28.01.2008 г. , наследодателите на страните- Г. И. Д. и Т. В. Д., продали на жалбоподателката Р. Г. Д. собствения си недвижим имот, представляващ вилно място в землището на [населено място], м. ”Телевизионна кула”, заедно с построената в него сезонна постройка, за сумата 10 545.50 лв. В подкрепа на твърдението си, че този договор е симулативен и прикрива дарение, ищецът по насрещния иск – И. Д., е представил декларация с нотариална заверка на подписа от 11.07.2012 г., изходяща от прехвърлителя Г. И. Д., с която същият декларира, че договорът за покупко- продажба, извършен от него и съпругата му, прикрива дарение, че реалната сделка е дарение и че не е получавал посочената в акта цена както от приобретателката, така и от друго лице. Въззивният съд е приел, че тази декларация няма характер на „обратно писмо” и не може да служи за пряко разкриване на симулацията, тъй като не съдържа волеизявление на всички страни по прикрития договор, а само на единия продавач, и има достоверна датата близо 4 години след сключване на сделката, но следва да бъде ценена като „начало на писмено доказателство” по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК, което прави твърдяната симулация вероятна и обуславя допустимост на гласните доказателства за доказване на действителните отношения между страните по договора. След обсъждане на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е дал вяра на показанията на св. А. А., по професия адвокат, който е заявил, че като познат на родителите на страните ги е консултирал правно във връзка с намерението им да разделят приживе имуществото си между децата си, като с оглед избягване на евентуални бъдещи претенции от съпругата на ответника решили да оформят прехвърлянето на имота в м. ”Телевизионна кула” на дъщеря си като покупко- продажба, но по сделката няма извършено плащане на продажната цена. Съдът е кредитирал и показанията на св. Д. Я.- брат на прехвърлителката Т. Д., който е свидетелствал за намерението на родителите да надарят с недвижим имот всяко от двете си деца. Въз основа на тези показания, ценени във връзка с представената по делото декларация от прехвърлителя Г. Д., въззивният съд е направил извод, че по убедителен начин е доказана не само липсата на плащане по договора за покупко- продажба, но и волята на страните за сключване на договор за дарение.
Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, които се свеждат до това дали когато страна по сделката са двамата съпрузи, писмен документ, изходящ само от единия от тях, може да послужи като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК, не обосновават основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Значението им за изхода на настоящия спор се изразява в това да се отрече допустимостта на свидетелските показания за разкриване на твърдяната от ищеца по насрещния иск относителна симулация на договора за покупко- продажба. Какъвто и отговор обаче да бъде даден на тези въпроси, в случая той не би повлиял на извода за допустимост на гласните доказателства. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 165, ал.2 ГПК визира няколко хипотези, при които ограничението за разкриване на симулацията със свидетелски показания не се прилага. Съгласно чл. 165, ал.2,изр. последно ГПК, това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. В съдебната практика и в правната доктрина се приема, че приравнени на трети лица са наследниците със запазена част, които могат да установяват твърдяната от тях симулация с всички допустими по ГПК доказателствени средства, както и че в тези случаи допустимостта на свидетелските показания за разкриване на относителна симулация не е обусловено от наличието по делото на непълен обратен документ. В този смисъл решение № 26 от 01.02.1967 г. по гр.д. № 138/1966 г. на ОСГК и решение № 34 от 26.02.2015 г. по гр.д. № 6256/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. В случая ищецът по насрещния иск И. Д. е син на прехвърлителите по договора за покупко- продажба Г. и Т. Д. и като такъв е техен наследник със запазена част, а симулативната възмездна сделка /продажба/ се явява насочена срещу него, тъй като го лишава от възможността да иска възстановяване на запазената си част, т.е. дори да се отрече на дадената от прехвърлителя Г. Д. декларация качеството на „начало на писмено доказателство”, то е налице друга хипотеза, визирана в чл. 165, ал.2 ГПК, в която не се прилага ограничението за разкриване на симулация с гласни доказателства.
По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в тази част.
По искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Д. против И. Д. иск по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на дарението, извършено с нотариален акт № 131, т.C., дело № 28834/2008 г.
За да направи извод, че с извършеното от Г. и Т. Д. дарение на апартамент № 20 в полза на ответника И. Д. не се накърнява запазената част на ищцата от наследството на двамата прехвърлители, въззивният съд е определил поотделно наследствената маса по чл. 31 ЗН за всеки от тях. Приел е, че към момента на смъртта си наследодателката Т. Д. е притежавала ? ид. част от магазин за хранителни стоки, алкохол и цигари, находящ се в [населено място], [улица]на стойност 21 350 лв., към нея е прибавил половината от стойността на дарения на ответника апартамент-51 200 лв., и половината от стойността на дарения на ищцата недвижим имот- вилно място с постройка- 21 500 лв. По този начин е опредилил че в стойностно изражение масата по чл. 31 ЗН възлиза на 94 050 лв., разполагаемата част на наследодателката е в размер на 23 512.50 лв., запазената част на всички наследници със запазена част е на стойност 70 537.50 лв., а запазената част на ищцата е на стойност 23 512.50 лв. Ищцата е получила дарение на стойност 21 500 лв. и е наследила свободно имущество на стойност 7 116.67 лв., т.е. запазената й част не е накърнена.
Наследствената маса по чл. 31 ЗН на наследодателя Г. Д. е определена като сбор от стойността на наличните към момента на откриване на наследството имущества, негова собственост- 4/6 ид. части от описания по- горе магазин за хранителни стоки, алкохол и цигари /21 133.33 лв./, и масивна жилищна сграда и стопански постройки, построени в общински имот в [населено място] / 2 200 лв./. Към тях са прибавени стойността на ? ид. част на дарения на ответника апартамент /45 400 лв./и стойността на ? ид. част на дареното на ищцата вилно място с постройка в землището на [населено място]. След извършване на съответните аритметични действия съдът е приел, че в стойностно изражение масата по чл. 31 ЗН на наследодателя Г. Д. възлиза на 90 533.33 лв., разполагаемата част е в размер на 30 177.78 лв., запазената част на всички наследници със запазена част е в размер на 60 355.56 лв., а запазената част на ищцата е на стойност 30 177.78 лв. След прихващане на направеното в полза на ищцата дарение /21 800 лв./ и прибавяйки стойността на свободното имущество, съответстващо наследствените й права / 11 666.67 лв./ въззивният съд е направил извод, че с извършеното от бащата дарение на ? ид. част от апартамент № 20 в полза на ответника запазената част на ищцата не е накърнена.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК няма формулиран конкретен правен въпрос, свързан с определяне на масата по чл. 31 ЗН. Доводите в касационната жалба, че с оглед твърдяната от жалбоподателката действителност на договора за покупко- продажба на имота в м.” Телевизионна кула”, стойността на същия неправилно е взета предвид при определяне на наследствената маса на двамата наследодатели, разполагаемата част на всеки от тях и запазената част на страните, касаят правилността на решението и не могат да бъдат обсъждани в тази фаза на касационното производство.
По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и в тази част.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 865 от 27.06.2016 г., поправено с решение № 1021 от 22.07.2016 г. по гр.д. № 544/2016 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за делба на апартамент № 20, находящ се в [населено място], [улица], вх. Г, ет.3, ведно с принадлежащите към него избено помещение № 8, таванска стая № 8 и съответните идеални части от общите части на сградата .
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. и в същия срок да представи доказателства за това, като в противен случай касационната й жалба ще бъде върната.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 865 от 27.06.2016 г., поправено с решение № 1021 от 22.07.2016 г. по гр.д. № 544/2016 г. на Варненския окръжен съд в частта с която са уважени предявените против Р. Г. Д. насрещни искове по чл. 26, ал.2, изр.5 и чл. 17, ал.1 ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Г. Д. против И. Г. Д. иск по чл. 30, ал.1 ЗН.
След изпълнение на дадените указания за внасяне на държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му за разглеждане в открито заседание в допусната до касационно обжалване част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: