3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
С.,18.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.02.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1344/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Б. Г. Г. и Н. В. Г. против решение №242/14.05.2010г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д.№257/2010г. по описа на същия съд,в частта му,с която е отменено решение №279/30.10.200г. по гр.д.№278/2009г. по описа на Районен съд[населено място] и е определен начин на реално ползване на процесния таван,а така също и в частта му,с която е потвърдил горното решение,в която е определено реалното ползване на съсобственото дворно място.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите,заявяват,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК,като съдът се е произнесъл по следните материалноправни въпроси:
„1.Допустимо ли е да се определи начин на реално ползване на дворното място по реда на член 32 ал.2 от ЗС,или намира приложение друг ред- реда по член 37 и сл. от ЗС,който е от компетентност на Общото събрание на ЕС,или е недопустимо това искане?
2.Може ли съдът да се произнася по иск по член 32 от ЗС за дворно място,след като при определения начин за ползване на местото между съсобствениците са минали много повече от 10 години,имотът върху който се намира сградата,в която всеки от съсобствениците има етаж със същите размери и не е променян или не е претърпял регулационни изменения след 1990г.”,в противоречие с цитираните решения на ВС ,постановени по реда на отменения ГПК,а именно:
-решение №583/29.05.1984г. по гр.д.№130/1984г. по описа на ВС,според което ,”щом като страните са собственици на реално обособени части от жилищната сграда и идеални части от общите части на сградата и дворното място,то въпросът за разпределение ползването на дворното място е от компетентност на Общото събрание на ЕС по реда на член 37 и сл. от ЗС”,
-решение №660/28.11.1988г. по гр.д.№660/1988г. по описа на ВС,ІVго,според което „собственикът на недвижим имот учреди другиму право на ползване върху имота след това прехвърли правото на собственост върху трето лице,последното не придобива право да го ползва,както и да иска преразпределение на постановения преди това начин на ползване” и
-решение №676/05.04.1976г. по гр.д.№290/1976г. по описа на ВС,Іго,според което”преразпределение на съсобствен парцел по реда на член 32 от ЗС е допустимо,ако е настъпило някакво изменение на фактическата обстановка относно начина,по който страните по споразумение са ползвали същия парцел”
На второ място в изложението на касатора,се твърди по отношение на допуснатият до реално ползване таван,от една страна липса на съсобственост,а от друга страна,че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с т.1 от Тълкувателно решение №34 от 15.08.1983г. по гр.д.№11/1983г. на ОСГК на ВС,според което подпокривното пространство/таванът/ на сгради,притежавани в етажна собственост,когато не е изградено като жилища,ателиета,стаи за творческа дейност,такива,е обща част на сградата.
С решаващите си мотиви,въззивният съд по отношение на тавана е приел,че етажите в сградата и тавана са в отношение на главна вещ и принадлежност,поради което към тях намира приложение разпоредбата на член 98 от ЗС,според която принадлежността следва главната вещ,ако не е постановено друго.Съдът е посочил,че в настоящия случай,както към момента на прехвърляне на целия таван към 1990г.,така и към настоящия момент, същия не отговаря на изискванията на член 63 ал.1 от Наредба №5 за правила и норми на Т./отм/,а представлява незастроен обем между последната плоча и покривната конструкция,поради което представлява обща част на сградата,тъй като не е изграден като жилищна част,нито ателие,нито като складово помещение,според заключението на вещото лице,а по отношение доводите на ответниците Г.,че тавана е изключителна тяхна собственост,същото твърдение съдът намира за неоснователно,тъй като процесния таван не може да бъде обект на прехвърлителна сделка и да се придобива по давностно владение съгласно разпоредбата на т.4 от Тълкувателно решение №34 от 15.07.1983г. по гр.№11/1983г. на ОСГК на ВС,поради което с оглед константната съдебна практика се счита като обща част на сградата.
С оглед изложеното в решаващите изводи на съда по отношение на процесния таван и така поставения от касаторите въпрос,по който съдът се е произнесъл,при позоваване от страна на последните на горепосоченото тълкувателно решение от 1983г.,касационният съд счита,че даденото разрешение от съда в тази връзка с въззивното решение,не е в противоречие със цитираната задължителна практика на ВС,а напротив в съответствие с нея,поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в тази му част.
По отношение на допуснатото разпределение на реалното ползване на дворното място,с решаващите си изводи въззивният съд е приел,че е допустимо преразпределение на ползването по реда на член 32 ал.2 от ЗС,с оглед отчетеното графично изменение по отношение на размера на процесното дворно място,като се е позовал на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза.
Това разрешение на посочения в т.2 от изложението на касатора въпрос,прието от съда в постановеното въззивно решение,се решава противоречиво, с оглед произнасянето на ВС по същия правен въпрос,съгласно посочените в изложението от касаторите решение по гр.д.№660/1988г. по описа на ВС,ІVго и решение по гр.д.№290/1976г. по описа на ВС,Іго,поради което касационният съд намира,че е налице предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване на възивното решение в тази му част.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №242/14.05.2010г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д.№257/2010г. по описа на същия съд,в частта му,с която е отменено решение №279/30.10.2009г. по гр.д.№278/2009г. по описа на Велинградски районен съд,в частта,с която е отхвърлен иск по член 32 ал.2 от ЗС за разпределяне общото ползване на тавана и е определен начина на реално ползване на тавана на жилищната сграда,съгласно описаното в решението.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №242/14.05.2010г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д.№257/2010г. по описа на същия съд,в частта му,с която е оставено в сила горепосоченото решение на Велинградски районен съд,относно постановеното на основание член 32 ал.2 от ЗС определено реално ползване на УПИ с площ от 705 кв.м,находящ се в[населено място],[улица],означен по картата на В. като парцел VІІ,отреден за имот №709 от кв.282 по плана на[населено място],при описани в решението граници.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба,като указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 25 лева и да приложат вносния документ в едноседмичен срок от съобщението.В противен случай делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: