3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София, 27.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3923 по описа на ВКС за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИД ГПК/ДВ,бр.86/17г./
Образувано е по касационна жалба,подадена от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 1756 от 18.07.17г.по в.гр.дело № 2428/17г.на Софийски апелативен съд в частта,с която е отменено решение № 1128 от 21.02.17г.по гр.дело № 10223/15г.на Софийски градски съд,І ГО,4-ти състав в частта,с която е отхвърлен иска на Б. Б. Д. против П. на РБългария за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което е оправдана, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за сумата над 10 000 лв до 15 000 лв и вместо това е осъдена П. на РБългария за сумата от още 5 000 лв, или общо за 15 000 лв, ведно със законната лихва,считано от 29.06.15г.до окончателното изплащане,както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 10 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 29.06.15г. до окончателното изплащане.
Касаторът поддържа,че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване – правен въпрос,свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД,разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата Б. Б. Д. чрез адв.Г. Г. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ – по отношение на ищцата е повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл.215 НК и по чл.309 НК,като образуваното наказателно производство е приключило с оправдателна присъда,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид,че предприетото наказателно преследване е за престъпления,за които е предвидено наказание до две и до шест години лишаване от свобода, продължило е близо 10 години, както и че по отношение на ищцата не е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.Установено е от свидетелските показания, че във връзка с повдигнатото обвинение ищцата е търпяла болки и страдания, изразяващи се в стрес и безспокойство, затвореност у дома и липса на контакти с други хора, сърцебиене, невъзможност да се грижи за децата си.Назначената съдебно-психиатрична експертиза е дала заключение, че дебютът на психиатричната патология на ищцата е преди 2005г.с тревожно-депресивна симптоматика,като във връзка с наказателното производство депресивното разстройство се е задълбочило, като се достигнало до двукратна хоспитализация и преживяване на панически атаки.Като е обсъдил тези обстоятелства въззивният съд е счел,че сумата от 15 000 лв справедливо репарира претърпяните от ищеца неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав приема,че въпросът за справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 ЗЗД,е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,приложена към касационната жалба на Софийска апелативна прокуратура – решение № 42 от 22.02.13г.на ВКС по гр.дело № 854/12г.на ІІІ г.о.; решение № 95 от 23.04.14г.на ВКС по гр.дело № 5805/13г.на ІІІ г.о.; решение № 310 от 2.11.15г.по гр.дело № 410/15г.на ІV г.о.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК, което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема,че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част .
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1756 от 18.07.17., постановено по в. гр.дело № 2428/17г.на Софийски апелативен съд в осъдителната му част.
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.