О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София, 28.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.3099 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 05.02.2013г. по гр.д.№344/12г. на окръжен съд М. е потвърдено решението от 22.10.2012г. по гр.д.№518/11г. на районен съд М., с което е признато за установено по отношение на [община], че [фирма] е собственик на поземлен имот с идентификатор 48489.5.218 по кадастралната карта на [населено място].
Въззивният съд е приел, че процесният имот е част от по-голям терен с площ от 113 600 кв.м., съставляващ бивш имот 5609, който е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие, на основата на което е създадено [фирма], а сега – [фирма]. Върху този терен има изградени производствени сгради и съоръжения, а в съставения акт за държавна собственост са посочени и границите на целия терен. Границата от юг е река О. и следователно – спорният имот, който е заключен между реката и двата урегулирани поземлени имота на дружеството, е част от посочения в А. терен. На основание чл.17а ЗППДОбП /отм./ дружеството е собственик на целия терен, описан в А., включително и на спорната част. Неоснователно е твърдението на общината, че спорният имот е общинска собственост. Без значение е обстоятелството, че по план върху него е проектирана улица. От значение е това, че улицата реално не е прокарана, а на нейно място в имота съществуват законно изградени сгради на дружеството, които са обслужвали неговата дейност. Прието е също, че разликата в площта на терена, за който е съставен А. и съществуващия на място терен, който се владее от дружеството, се дължи на грешка в А., която не е определяща за собствеността.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община]. Жалбоподателят обръща внимание върху обстоятелството, че теренът, за който е съставен А., е с площ от 113600 кв.м., бивш имот пл.№5609, за който с действащия и към настоящия момент регулационен план на града от 1972г. са отредени два парцела. Само това е площта, предоставена за стопанисване и управление на държавното предприятие, а впоследствие, по силата на чл.17а ЗППДОбП /отм./ тази площ е станала собственост на [фирма], сега – [фирма]. Спорният имот с идентификатор 48489.5.218 не е част от бившия имот пл.№5609. По същия регулационен план от 1972г. спорният имот е отреден за улица и озеленяване. Той никога не е бил предоставян за стопанисване на държавното предприятие “О.”, а обстоятелството, че в него са построени две помпени станции, газопровод и кладенец не означава, че е налице предоставяне, а оттам и възникване на право на собственост за ищеца. Съдът не е обсъдил подробно данните по делото, включително и техническите експертизи, както и доводите на общината, което довело до неправилност на постановеното решение.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали процесният поземлен имот е включен в патримониума на държавното предприятие “О.”, за да може да премине на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./ в патримониума на [фирма] М., както и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и доказателства на страните.
Ответникът в производството [фирма] [населено място] оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че първият въпрос е фактически, а не правен, затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Вторият въпрос обаче е правен, определящ е за изхода на делото и по него е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.02.2013г. по гр.д.№344/12г. на окръжен съд М..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 237лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: