Р Е Ш Е Н И Е
№ 285
София, 30.03.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДИАНА ЦЕНЕВА
Членове: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№535 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр. чл.218и, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Р. от гр. Т. срещу решение от 17.10.07г. по гр.д. №212/07г. на Великотърновския окръжен съд.
В жалбата са изложениоплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения – касационно основание по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./.
Ответниците в производството – Е. И. С. и С. К. С. от с. И., Великотърновска област, оспорват жалбата. Представят писмено становище.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, състав на Великотърновския окръжен съд, след частична отмяна на решението от 10.12.03г. по гр.д. №103/01г. на Великотърновския районен съд, е отхвърлил предявения от П. И. Р. срещу Е. И. С. и С. К. С. иск по чл.108 от ЗС за предаване владението на гараж от 26 кв.м., построен в дворно място от 3720 кв.м., съставляващо парцел **** в кв.50 по регулационния план на с. И..
В. съд е приел, че ищцата П ответницата Е са сестри. Техните родители И. и М. Н. са били собственици по давност на процесното дворно място, заедно с построените в него къща, плевник и сайвант. С договор, оформен с нот.акт №191, т.2, д. №982/79г., те дарили на дъщеря си Е. С. и на нейния съпруг С описания недвижим имот. Към момента на дарението на тяхно име е имало издадени строителни книжа за построяване на гараж – строително разрешение №11 от 06.05.77г. и протокол №4 от 01.06.77г. за строителна линия и ниво. След анализ на писмените и гласните доказателства по делото, въззивният съд е приел, че гаражът е бил изграден след 1979г. от новите собственици – Е. и С. С. . Той е с площ от 32 кв.м. и представлява един обект с две гаражни клетки, между които няма преградна стена. С констативен акт №134, т.V, д. №2233/10.12.90г. Мария и И. Н. били признати за собственици на гараж с площ от 26 кв.м., сая, хамбар, баня със съблекалня и кухня-пристройка, построени в процесното място, които прехвърлили на другата си дъщеря П. Р. срещу задължение за издръжка и гледане.
При тези данни въззивният съд приел от правна страна, че ищцата П не е собственик на процесния гараж, тъй като праводателите и не са били негови собственици. Обстоятелството, че строителните книжа са били издадени на името на прехвърлителите М. и И. Н. не означава, че гаражът е строен от тях преди да прехвърлят собствеността върху дворното място на другата си дъщеря Е. С. и на нейния съпруг. Напротив, строителството е извършено от новите собственици, в тяхно дворно място и е станал тяхна собственост по приращение – чл.92 от ЗС.
В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд не се е съобразил с указанията, дадени от ВКС при първоначалното разглеждане на делото от касационната инстанция. Поддържа се, че М. и И. Н. са били собственици на процесния гараж, който са прехвърлили на жалбоподателката. Не следвало да се разпитват свидетели за обстоятелството кой и кога е строил гаража, след като по делото били представени строителни книжа на името на М. и И. Н. , издадени още преди те да дарят дворното място на ответниците.
Жалбата е неоснователна.
За да върне делото за ново разглеждане от въззивната инстанция в частта за процесния гараж, Върховният касационен съд, с решение №84/15.02.07г. по гр.д. №2732/05г., ІV-а ГО е приел, че не е установено по безспорен начин времето на изграждане на гаража, както и дали се касае за два самостоятелни обекта на правото на собственост, предвид обстоятелството, че гаражът се състои от две клетки. Въззивният съд е изпълнил точно дадените указания, като е изяснил чрез свидетелски показания, че гаражът е строен от Е. и С. С. след 1979г., когато те вече са придобили собствеността върху дворното място. През 1992г. те са узаконили гаража на свое име. Изяснено е чрез техническа експертиза, че макар гаражът да се състои от две клетки, той представлява една вещ, тъй като между клетките няма преградна стена, те се намират на една обща основа и имат общ покрив. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че праводателите на ищцата не са били собственици на процесния гараж и по тази причина не са могли да прехвърлят нещо, което не притежават. Законосъобразен е изводът, че по силата на чл.92 от ЗС, ответниците са станали собственици на гаража, тъй като са го построили в собствено дворно място. Това, че строителните книжа за гаража са били издадени на името на първоначалните собственици на мястото М. и И. Н. не означава, че те са извършили строителството и че това е станало преди да дарят дворното място на ответниците. Правилно въззивният съд е основал решението си на свидетелските показания по тези въпроси. Освен това – гаражът с площ от 26 кв.м., за който прехвърлителите И. и М. Н. са се снабдили с констативен нотариален акт, не съществува като самостоятелна вещ, той е несамостоятелна част от гараж с две отделни гаражни клетки, с площ от 40,18 кв.м. Предмет на прехвърлителна сделка би могъл да бъде целият гараж, но не и една част от него, както е станало в случая. Ето защо договорът за издръжка и гледане, на който се позовава ищцата, не е породил правно действие по отношение на прехвърления гараж и не представлява придобивно основание, на което би могла да се позовава ищцата.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 17.10.07г. по гр.д. №212/07г. на Великотърновския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: