Р Е Ш Е Н И Е
№ 285
гр.София, 06.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1953/ 2015 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 577/ 28.04.2015 г., постановено по настоящето дело, по жалби на В. К. Х. (ищец в основното производство) и на М. Х. Д., Г. М. Д. и А. М. Д. (ответници) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 641/ 02.12.2014 г. по гр.д.№ 999/ 2014 г., с което ответниците са осъдени да заплатят на ищеца 6 120 лв – невърнат заем по договор от 21.05.2008 г. със законната лихва от 21.02.2014 г., а е отхвърлен предявения срещу тях иск за заплащане на сумата 6 242,40 лв – неустойка за забавено изпълнение по същия договор.
Искането на ищеца за допускане на касационно обжалване е уважено по процесуалноправния въпрос допустимо ли е въззивният съд да отхвърли иска като недоказан по размер, ако е приел, че същият е доказан по основание. В практиката на Върховния касационен съд по прилагането на чл.162 ГПК този въпрос е получил отрицателен отговор (срв. решение № 91/ 01.06.2015 г. по гр.д.№ 5023/ 2014 г., ІІІ г.о., ВКС и цитираните в него предходни решения по уеднаквяване на съдебната практика). Ако съдът намери за доказани правопораждащите фактически твърдения на ищеца, той не може да отхвърли иска по съображения, че няма достатъчно данни за размера на претенцията. В такава хипотеза съдът е длъжен да определи размера по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице. Неизпълнението на това задължение съставлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения съдебен акт.
По жалбата на ищците обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправния въпрос счита ли се прекъсната погасителната давност от изпълнителни действия, предприети въз основа на обезсилена заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист. С Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 3/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, бе даден отговор на въпроса „От кой момент се прекъсва давността в случаите на прекратено по чл.433 ал.1 т.8 ГПК изпълнително производство”. В мотивите на решението е посочено, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания). Обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила и те не се считат произвели правно действие, така, както се счита за непостановен обезсиленият съдебен акт. Поради това на поставеният в настоящето производство материалноправен въпрос следва да бъде даден отрицателен отговор: когато е проведено принудително изпълнение въз основа на заповед за изпълнение и издаден по нея изпълнителен лист, които впоследствие са обезсилени и изпълнителното производство е прекратено, предприетите по него изпълнителни действия не са прекъснали погасителната давност по смисъла на чл.116 б.”В” ЗЗД. Тези действия се обезсилват по право с прекратяването на принудителното изпълнение и не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни последици.
В обжалваното въззивно решение съдът е дал противоположен отговор и на двата въпроса, обусловили допускането на акта му до касационно обжалване. След като е приел за установено, че ищецът и наследодателят на ответниците са сключили договор за заем с уговорена неустойка за забава и с падеж 21.07.2008 г., съдът направил извод за неоснователност на възражението на ответниците за изтекла погасителна давност, макар искът за вземанията да е предявен на 21.02.2014 г. Мотивирал се с обстоятелството, че в полза на ищеца били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу наследодателя на ответниците и по образуваното въз основа на листа изпълнително производство били извършвани изпълнителни действия до 17.04.2010 г. Тези действия прекъсвали давността за вземанията и до предявяване на иска тя не е изтекла. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, защото издадените в полза на ищеца заповед за изпълнение и изпълнителен лист за спорните вземания са обезсилени. С това се обезсилват по право и извършените по прекратеното изпълнително производство действия и те не могат да имат за последица прекъсването на давността.
Въззивното решение е постановено и при съществено процесуално нарушение, защото, след като е приел, че ищецът е доказал основанието на иска за неустойка, съдът го е отхвърлил поради липса на доказателства за размера на претенцията. Съгласно уеднаквената от Върховния касационен съд съдебна практика, в този случай той е бил длъжен да уважи иска, като определи размера по свое усмотрение, а ако се е счел некомпетентен да изчисли неустойката – да назначи експертиза за това. Поради това и при наличие на касационните основания по чл.280 т.1 пр.1 и 2 ГПК, обжалваният акт следва да бъде отменен. Не се налага извършването на други съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция (арг. чл.293 ал.3 ГПК).
Установява се от фактическа страна и не се спори между страните, че ищецът е сключил на 21.05.2008 г. с наследодателя на ответниците договор за заем, по силата на който му предоставил за ползване 6 120 лв. Заетата сума трябвало да бъде върната на две вноски до 21.07.2008 г. В случай на забава, заемополучателят се задължил да заплати неустойка за забава в размер 0,5 % дневно. Заетата сума не била върната на падежа и ищецът поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу наследодателя на ответниците. Искането било уважено и по получения изпълнителен лист било образувано изпълнително производство. По него били извършвани изпълнителни действия до 17.04.2010 г., но впоследствие както заповедта за изпълнение, така и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист, били обезсилени. От този момент принудителното изпълнение е прекратено по право, а всички предприети изпълнителни действия по него се считат обезсилени. Те нямат материалноправен ефект и не са прекъснали давността.
Давностният срок за вземането за връщане на заетата сума е петгодишен и тече от датата на изискуемостта му (чл.114 ал.1 ЗЗД). Изискуемостта настъпва на 21.07.2008 г. (арг. чл.69 ал.1 ЗЗД), поради което към датата на предявяване на исковете по настоящето производство (21.02.2014 г.) това вземане е погасено по давност. По давност е погасено и вземането за неустойка, макар началният срок за неговата изискуемост да е различен (чл.114 ал.4 ЗЗД), защото то се явява акцесорно по отношение на главното вземане за връщане на заетата сума и е приложима разпоредбата на чл.119 ЗЗД. Ответниците са направели възражение за изтекла погасителна давност в отговора срещу исковата молба (чл.120 ЗЗД, чл.131 ал.2 т.5 ГПК), което е основателно и следва да бъде уважено. Ищцовите претенции следва да се отхвърлят изцяло, като в полза на ответниците бъдат присъдени направените от тях разноски за производството.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Русенски окръжен съд № 641/ 02.12.2014 г. по гр.д.№ 999/ 2014 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. К. Х., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] против М. Х. Д., Е. [ЕГН], А. М. Д., Е. [ЕГН], и Г. М. Д., Е. [ЕГН], тримата с адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] искове по чл.79 ал.1 пр.1 вр. чл.240 ал.1 ЗЗД за сумата 6 120 лв въз основа на договор за заем, сключен на 05.11.2008 г. между В. К. Х. и наследодателя на ответниците М. Г. Д.; и по чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 6 242,40 лв – неустойка за забава въз основа на същия договор за период 01.08.2013 г. – 20.02.2014 г.
ОСЪЖДА В. К. Х. да заплати на М. Х. Д., А. М. Д. и Г. М. Д. 154,85 лв (сто петдесет и четири лева, осемдесет и пет стотинки) разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: