О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
София, 06.04.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1574/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от С. Л. дружество “С” гр. П., срещу въззивното решение № 378 от 06.07.2009 г. по в. гр. д. № 333/09 г. на П. кия окръжен съд. Касаторът счита, че въззивният съд е разрешил въпроса за правоприемството с Л. дружество “С” гр. П. при предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, а въпроса за приложението на чл. 2, ал. 2 и чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./, включително и за терените, собственост на сдруженията с идеална цел, които не са застроени, а само облагородени – при тази по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация О. гр. П. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 72 от 29.01.2009 г. /поправено с решение № 193 от 12.03.2009 г./ по гр. д. № 1099/06 г. на
За да отхвърли иска, въззивният съд, като не зачел влязлото в сила решение по гр. д. № 636/2000 г. на П. районен съд по въпроса за правоприемството, приел, че не е установено в настоящия процес ищецът да е бил титуляр на правото на собственост към момента на образуването на ТКЗС в качеството на правоприемник на Л. дружество “С” гр. П., което с н. а. № 119/1938 г. е признато за собственик на основание Закона за физическото възпитание на българската младеж /отм./ на 66.881 дка общинско място за фазанария, стреблище, паркове и пр., находящи се в землището на гр. П., при моста на р. Тополница. Затова и не е обсъдил останалите предпоставки на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. Касаторът не сочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който да е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, а твърди, че не са обсъдени всички представени по делото доказателства за правоприемството. Така въведеното основание е такова за неправилност на въззивното решение – чл. 281, т. 3 ГПК, а не за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по материалноправния въпрос за правото на собственост върху терените, собственост на сдруженията с идеална цел, които не са застроени. По него въззивният съд не се е произнесъл, т. е. този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда за отхвърляне на иска.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предвид наличието на влязло в сила решение по гр. д. № 636/2000 г. на П. районен съд, с което в производство по иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, предявен срещу Националното ловно-р. сдружение “С” гр. С., е прието за установено, че ищецът е правоприемник на активите и пасивите на Т. П. дружество “С”, създадено в 1893 г., както и на П. ловно-р. дружество “С”, вписано под № 18 в регистъра на П. областен съд и посочено под № 76 в приложение № 1 в списъка на ЛРД в България във връзка с чл. 1, ал. 2 от У. на СЛРБ. Въпросът, определил изхода на делото, е дали решението, с което в спора между посочените страни е установено наличие на правоприемство, има задължителна сила и спрямо други, неучастващи в делото, правни субекти.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 378 от 06.07.2009 г. по в. гр. д. № 333/09 г. на П. кия окръжен съд.
У. на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 22.50 /двадесет и два лв. и 50 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на таксата, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: