О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
гр. С., 18.03.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1324 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 21.07.2010 год. по гр. д. № 196/2010 год. Сливенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 26.02.2010 год. по гр. д. № 4712/2008 год. на С. районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. Г. И. и С. Б. И. от[населено място] против Ж. И. Д. от[населено място] войвода, [община] искове за собственост на имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в[населено място], кв. „Д.”, бл. 5, вх. „В”, с площ 63.65 кв. м. с прилежащо избено помещение № 8 и 2.17 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинска земя, на основание придобивна давност.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците К. и С. И., чрез пълномощника им адв. Л. А. от АК-гр. Сливен, с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това исковете им бъдат уважени, с присъждане на направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат становище за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за зачитане силата на присъдено нещо по решение по друго дело между страните с предмет иск за собствеността на имота на друго правно основание относно правнорелевантния за настоящия спор факт за добросъвестността на ищците /касатори/ е в противоречие на съдебната практика – определение № 658 от 1.12.2009 год. по ч. гр. д. № 557/2009 год., ТР № 3/91 год. на ОСГК и на ППВС № 2/77 год. Считат още, че произнасянето в обжалваното решение по въпроса за правното основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС е в противоречие на същото цитирано определение по ч. гр. д. № 557/2009 год., както и на разясненията по този въпрос в ППВС № 6/74 год., а приетото от въззивния съд за действието на вписването на исковата молба за унищожаемост на договора, легитимиращ тяхната праводателка при сключване на договора за покупко-продажба, изключващо незнанието им, че праводателката им не е била собственик на имота, е в противоречие на ППВС № 2/77 и ТР № 3/2010 год. на ОСГК на ВКС. По въпроса за добросъвестното владение, правна последица от което е твърдяното от касаторите право на собственост, същите считат, че произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение е в противоречие и на решенията по гр. д. № 6466/2007 год. на ІІ г. о. на ВКС, по гр. д. № 4762/2007 год. на ІV г. о. на ВКС и това по гр. д. № 1062/2009 год. на І г. о. на ВКС.
Ответницата Ж. И. Д. не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Правното основание на предявените установителни искове в настоящето производство е придобивна давност, като правна последица от упражнявано от ищците в периода от 2.10.98 год. /датата на сключване на договора за покупко-продажба с нот. акт № 87/98 год. / до 31.01.2007 год. /датата на принудителното предаване на имота по образувано изпълнително производство/ добросъвестно владение на процесния апартамент, съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете са отхвърлени, въззивният съд приел, че не е налице добросъвестно владение, по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, от страна на ищците, сега касатори. Позовал се е на влязлото в сила решение по предходно дело между страните – гр. д. № 1835/2007 год. на С. районен съд, като приел, че с него е разрешен въпроса относно добросъвестността на ищците, която не е налице, тъй като „изгубването на правото на собственост на праводателите им с обратна сила влече порок и на самото придобивно основание, което е негодно да ги направи собственици”. Цитираното дело е с предмет установителен иск за собственост на основание договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 87/98 год., който е отхвърлен поради липсата на вещно-прехвърлително действие с оглед унищожаване на договора, легитимиращ праводателката по горния нотариален акт за собственик и липса на законово основание за защита на придобити от третите лица права при искове за унищожаване на сделки поради измама.
Зачитането на силата на присъдено нещо на решението по това предходно дело, с предмет на иска за собственост на основание деривативно основание, към настоящия иск, основан на оригинерно придобивно основание, е обусловил решаващия извод на въззивния съд за липсата на добросъвестност у ищците, сега касатори, тъй като не е налице правно основание, годно да ги направи собственици, с оглед унищожаването на договора, легитимиращ техните праводатели за собственици при сключването на договора с нот. акт № 87/98 год. Произнасянето по въпроса за правното основание, по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, като годно да направи добросъвестния владелец собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, не е в противоречие със задължителната съдебна практика, намерила израз в ППВС № 6/74 год., р. ІІІ, на което се позовават касаторите, поради следното: В него е разяснено, че по начало нищожните сделки, и то с изключение тези с опорочена форма за валидност, за които недостатъци приобретателят не е знаел, не могат да бъдат основание за упражняване на добросъвестно владение, както и че всички прехвърлителни /транслативни/ двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и административните актове с вещноправни последици, представляват правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС. Въпросът дали унищожаемите поради измама договори, при липсата на предвидено в закона изрично защитно действие за трети добросъвестни лица, придобили права преди вписването на исковата молба за унищожението им, представляват правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, не е предмет на разяснения в цитираното постановление, а е въпрос, който е обусловил решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на исковете и предполага тълкуване на закона. Затова настоящият състав приема, че същият има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което основание следва да се допусне касационното обжалване на въззивното решение.
Останалите формулирани в изложението на касаторите въпроси за зачитането на силата на присъдено нещо на решението по иск с различно правно основание, както и относно значението на вписването на исковата молба за унищожаване на договора за добросъвестността на третите лица, придобили преди това право на собственост, и противопоставимостта на последващото унищожаване на придобивния способ на праводателите им на придобитите от тях права, касаят правилността на обжалваното решение, поради което и следва да се обсъждат при разглеждането на спора по същество, след допускане на касационното обжалване при условията на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по посочения по-горе правен въпрос.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 121 от 21.07.2010 год. по гр. д. № 196/2010 год. на С. окръжен съд по подадената от К. Г. И. и С. Б. И. от[населено място], чрез адв. Л. А., касационна жалба против него.
Указва на касаторите К. Г. И. и С. Б. И., чрез адв. Л. А., да внесат по сметката на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 80 лв. /осемдесет лева/, в едноседмичен срок от съобщението и представят в същия срок вносния документ. В противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, за което страните се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: