O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 07.06.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 296/2019 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 95314 / 10. 07. 2018 год. на А. Н. Г. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Г. Г.- САК срещу въззивно Решение No 3394 от 29.05.2018 година по гр. възз.д. Nо 17709/2014 година на СГС, в частта , с която въззивната жалба на А. Г. срещу решението на първата инстанция по уважения главен иск с правно основание чл. 108 ЗС е върната и въззивното производството е прекратено.
С касационната жалба на А. Г. се поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по основни процесуално- правни въпроси : за наличието на обоснован правен интерес от въззивното обжалване в хипотезата на позоваване на нарушения на материалния закон и процесуалните правила , засягащи отречени материални права на друга главна страна – необходим другар в процеса, за действието на СПИ при заявени обективно кумулативно предявени искове срещу лица , имащи качеството на необходими другари и за обвързващата сила на мотивите помежду им , за еднаквото и точно прилагане на закона.
Искането за селекция се поддържа и по въпроси, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди и изложи мотиви по всички основни въпроси, определящи изхода на спора по същество и налице ли са пропуски от страна на съда и необоснованост на постановеното решение, в което изводите на съда не са в съответствие с установената по делото фактическа обстановка , нелогични са и има противоречие между диспозитив и мотиви ? без да се сочи точно в коя от хипотезите на чл. 280, ал.1 ГПК е искането, но според приложената задължителна и друга съдебна практика на ВКС , може да се предположи, че се иска селекция в предметната рамка по т.1 от цитираната разпоредба.
С насрещна касационната жалба вх. Nо 146176 / 08. 11. 2018 год. заявена от О. О. Е. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. В. Т. – САК се обжалва въззивно Решение No 3394 от 29.05.2018 година по гр. възз.д. Nо 17709/2014 година на СГС, в частта, с която е обезсилено решението на първата инстанция по уважения главен иск и на основани чл. 189 , ал.1 във вр. с чл. 87, ал.3 ЗЗД е развален договор за покупко-продажба, имот, обективиран в НА 58/2011 година по иска предявен от О. О. Е. срещу А. Н. Г. и на основание чл. 34 ЗЗД е постановено връщане на дадената сума от 8000 лв. като цена по договора.
С насрещната касационна жалба се поддържа , че решението на въззивния съд , в частта , с която се приема , че заявеният обратен иск на О. Е. срещу А. Г. за разваляне на договора за покупко- продажба на основание чл. 189, ал.1 във вр. чл. 87 , ал.3 ЗЗД е процесуално недопустим, е неправилно поради нарушения на процесуалните правила относно обективното съединяване на искове по пътя на заявен обратен иск и надлежното участие на страните в производството в различно процесуално качество, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване , при условие , че се допусне касационно обжалване по жалбата на А. Г. се поддържа на основание чл. 280, ал.2 ГПК поради нищожност респ. процесуална недопустимост.
Искането се поддържа и в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпросите „счита ли се за развален по право договора за продажба , когато купувачът е съдебно отстранен (евинциран) от недвижимия имот ? В съдебно производство за установяване на право на собственост върху недвижим имот, купувачът на спорния недвижим имот има ли право да иска връщане на цената от продавача на основание чл. 189 , ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 87 , ал.3 ЗЗД , или тези права следва да бъдат реализирани в отделен процес ? с довод, че въззивното решение е произнесено в смисъл, различен от този по Решение No 224 от 18.10.2017 година по гр. д. Nо 4402/2016 год. на ВКС IV г.о.
Искането се поддържа и в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса : допустимо ли е въззивния съд , разглеждащ въззивна жалба срещу първоинстанционното решение да се произнесе повторно по въпроси, касаещи допустимостта на предявените от страните искове, при условие , че същите са разрешение с влязло в сила определение на въззивния съд , постановено в производство по частна жалба на една от страните по делото ? с довод , че съдебната практика е недостатъчна и произнасянето би допринесло за еднаквото и точно тълкуване на закона.
В срока по чл.287 ГПК, ответниците по касация по касационната жалба на А. Г. – Църковното настоятелство при храма „Свети Четиридесет Мъченици “ с.Кътина и О. Е. вземат становище в смисъл, че касационната жалба е неоснователна , тъй като постановеното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно, релевират се доводи за недопускане на касационното обжалване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 287 ГПК срещу насрещната касационна жалба е постъпило писмено становище само от А. Г. в качеството му на ответник по касация чрез адв.Г. Г. – САК, с което се поддържа неоснователност на доводите за допустимост на съединените исковете за разваляне на договора за покупко-продажба и връщане на даденото респ. по основателността на релевираните основания за допускане на касационното обжалване по тази касационна жалба.
Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл. 280, ал.1 ГПК, чл. 280, ал.2 ГПК и при спазване критериите за допустимост на касационното производство по чл. 280, ал.3 ГПК намира:
Касационните жалби са подадени в срок по чл.283 ГПК и с оглед характера на произнесените решения по заявените , съединени искове за собственост и връщане на суми по развален договор за сума над 5000 лв., касационните жалби се явяват процесуално допустими.
Съдебното исково производство е образувано по иска на Църковното настоятелство при храма „Свети Четиридесет Мъченици“ с.Кътина , София срещу А. Н. Г. и О. О. Е. с правно основание чл. 108 ЗС да се признае за установено , че Църковното настоятелство е собственик на реална част от 383.41 кв.м. от дворно място , цялото от 1500 кв.м., съставляващо църковния двор на храм „Свети Четиридесет Мъченици“ в с.Кътина при описаните граници по НА No 78/81 година и се предаде владението на тази част, обособен с ПНИ като самостоятелен имот No *, кадастрален район *, [населено място].
С исковата молба са оспорени два нотариални акта , легитимиращи ответниците за собственици на спорната част – а именно констативен НА No 92/2010 година за собственост на името на А. Г., издаден на основание земеделска реституция и НА No 58/2011 година, обективиращ договор за покупко- продажба в полза на О. Е.. С иска за ревандикация обективно е съединен и иск по чл. 109 ЗС , с който се иска ответниците да бъдат задължение да не рушат оградата на дворното място- църковен двор и да не безчинстват върху църковния имот.
С подаден отговор на исковата молба , в срока по чл. 131 ГПК О. Е. наред с доводите си , че е собственик на спорния имот е поискал на основание чл.219, ал.1 във вр. с чл.3 ГПК привличане на трето лице помагач в лицето на А. Г. и ,под условие за евентуална евикция при уважен главен иск по чл. 108 ЗС , е предявил срещу същия „обратен иск“ с право основания чл. 189, ал.1 във вр. с чл. 87 , ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко –продажба , обективиран в НА No 58/2011 година съединен с иск за връщане на сумата 8000 лв. ( осем хиляди лева) платени като цена по сделката.
С Определение No 9329/07.06.2012 година постановено по ч.гр.д.No 4998/2012 година на СГС, IV –ВО е отменено Определение от 09.01.2012 година по гр.д.No 32411/2011 година на СРС-ГО,118, с-в с което е отказано привличане на трето лице помагач и приемане за съвместно разглеждане за заявен при условията на евентуалност обратен иск на О. Е. срещу А. Г. и е постановено , конституиране на основание чл. 219, ал.1 ГПК на А. Н. Г. в качеството на трето лице помагач на О. О. Е.. С посоченото определение няма произнасяне и в частта , с която е обжалван отказа на първата инстанция да приеме за разглеждане предявения обратен иска на О. Е. срещу А. Г..
С Определение от 05.11.2012 година , районният съд е приел за съвместно разглеждане предявения обратен иск като е оставил производството без движение поради нередовност на исковата молба. С последващо Разпореждане от 28.11.2012 година съдът е приел, че са налице предпоставките за разглеждане на иска и е дал ход на производството .
В отговора по чл. 131 ГПК на А. Г. , като ответник по иска , е оспорена допустимостта от съединяване към главния иск по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС и на „обратния иск „ на О. Е. с правно основание чл. 189, ал.1 във вр. с чл. 87, ал.3 ЗЗД е недопустимо на две основание : 1./ че определението на районния съд от 09.01.2012 година не е отменено при обжалването му от въззивната инстанция и спорът не следва да се пререшава , и 2./ правото на иска може да бъде упражнено само и доколкото има защитимо субективно материално право в случая липсва притезателно право в полза на ищеца по обратния иск да разваляне на договор по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД и връщане на даденото по този договор на основания съдебна евикция. Претендираното вземане не съществува към настоящия момент , поради което и искът за неговата правна защита не може да бъде заявен.
С решението си по същество, Софийският районен съд е уважил заявения от Църковното настоятелство при храма „Свети Четиридесет Мъченици“ с.Кътина , София иск срещу О. О. Е. с правно основание чл. 108 ЗС като е признал за установено , че Църковното настоятелство е собственик на реална част от 383.41 кв.м. от дворно място , цялото от 1500 кв.м., съставляващо част от църковния двор на храм „Свети Четиридесет Мъченици“ в с.Кътина при описаните граници по НА No 78/81 година и го е осъдил да предаде владението на тази част, обособен с ПНИ като самостоятелен имот No *, кадастрален район *, [населено място], но е отхвърлил иска по чл. 109 ЗС .
Със същото решение са отхвърлени обективно заявените от Църковното настоятелство при храма „Свети Четиридесет Мъченици“ с.Кътина , София срещу А. Н. Г. искове с правно основание чл. 108 ЗС да се признае за установено , че Църковното настоятелство е собственик на реална част от 383.41 кв.м. от дворно място , цялото от 1500 кв.м., съставляващо църковния двор на храм „Свети Четиридесет Мъченици“ в [населено място] при описаните граници по НА No 78/81 година и се предаде владението на тази част, обособен с ПНИ като самостоятелен имот No *, кадастрален район *, [населено място] и по чл. 109 ЗС да се преустановят действия , с които се препятства упражняване правото на собственост .
Със същото решение районният съд е уважил заявения при условията на евентуалност от О. О. Е. срещу А. Н. Г. „обратен иск“ с право основания чл. 189, ал.1 във вр. с чл. 87 , ал.3 ЗЗД като е развалил договора за покупко –продажба , обективиран в НА No 58/2011 година и е осъдил А. Г. да заплати на О. О. Е. сумата 8000 лв. ( осем хиляди лева) платени като цена по сделката.
С обжалваното решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК по предявената от А. Г. въззивна жалба , е обезсилил решение на първата инстанция в частта , с която на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД е развален договор за покупко-продажба на недвижим имот , обективиран в НА 58/2011 година по иска предявен от О. О. Е. срещу А. Н. Г..
Със същото решение е върната въззивната жалба на А. Г. , насочена срещу решението на районния съд , в частта , с която е уважен иска по чл. 108 ЗС на Църковното настоятелство при храма „Свети Четиридесет Мъченици“ с.Кътина , София срещу О. О. Е. и производството пред втората инстанция е прекратено.
По касационната жалба на А. Н. Г.
След преценка на наведените доводи за селекция , настоящият състав намира , че касационното обжалване МОЖЕ да бъде допуснато.
С касационната жалба , касаторът А. Г. обжалва въззивното решение в частта , с която въззивната жалба на А. Г. срещу решението на първата инстанция по уважения главен иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу ответника О. Е. е върната и въззивното производството е прекратено.
За да постанови решението си в посочения смисъл, въззивният съд приема , че в случая касационната жалба е подадена от А. Г. срещу уважения ревандикационен иск , в качеството му на трето-лице помагач на ответника О. Е., а не в качеството му на главна страна по иска по чл. 108 ЗС ( доколкото като главна страна по отношение на него има постановен отхвърлителен диспозитив по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, който изключва правния интерес от обжалване пред въззивната инстанция по реда на чл. 258 и сл. ГПК). Приема , че недопустимостта на въззивното обжалване е резултата на участието по първоинстанционното дело в двойно качество – на главна страна и трето –лице помагач, което не е следвало да бъде конституирано като такова , и доколкото като главна страна този жалбоподател е разполагал с по-широк спектър на защитни средства срещу ревандикационния иск на Църковното настоятелство, което изключва и необходимостта да участва в двойно процесуално качество по делото и няма правен интерес от обжалването.
Настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса : за наличието на обоснован правен интерес от въззивното обжалване в хипотезата на позоваване на нарушения на материалния закон и процесуалните правила , засягащи отречени материални права на друга главна страна – необходим другар в процеса, за действието на СПИ при заявени обективно кумулативно предявени искове срещу лица , имащи качеството на необходими другари и за обвързващата сила на мотивите помежду им в хипотезата на постановени от съда два противоречиви диспозитива срещу всеки един от другарите , поради липса на съдебна практика и с цел еднаквото и точно прилагане на закона.
Искането за селекция въпросите , касаещи задължението на въззивния съд да обсъди и изложи мотиви по всички основни въпроси, определящи изхода на спора по същество и налице ли са пропуски от страна на съда и необоснованост на постановеното решение, в което изводите на съда не са в съответствие с установената по делото фактическа обстановка , нелогични са и има противоречие между диспозитив и мотиви не може да бъде разгледано, доколкото тези въпроси по начина на формулировка и съдържание напълно покриват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила , т.е., доводи за неправилност на постановения съдебен акт.
При допускане на касационно обжалване , страната касатор дължи да заплати и пропорционална ДТ от 2% от цената на иска или равна на тази за въззивно обжалване- а именно за сумата от 105 лв.( сто и пет лева) по сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението в седмичен срок от съобщението до касатора,касационното производство ще бъде прекратено.
По насрещната касационна жалба на О. О. Е.
„Насрещната“ касационната жалба на О. Е., в качеството му на ответник по главния иск по чл. 108 ЗС и ищец по „обратния иск“ е в частта , с която е обезсилено решението на първата инстанция и с въззивното решение се приема , че заявеният обратен иск на О. Е. срещу А. Г. за разваляне на договора за покупко- продажба на основание чл. 189, ал.1 във вр. чл. 87 , ал.3 ЗЗД е процесуално недопустим, като са наведени доводи за неправилност поради нарушения на процесуалните правила относно обективното съединяване на искове по пътя на заявен обратен иск и надлежното участие на страните в производството в различно процесуално качество.
Насрещна касационна жалба по см. на чл. 287, ал.2 и ал.3 ГПК е насрещна по см. на закона само и доколкото касае обжалваната част на въззивното решение с основната касационна жалба, с насрещната касационна жалба не може да се обжалва необжалвана с основаната касационна жалба част на въззивното решение. Именно затова и нейното процесуално проявление и действие е обусловено на първо място (conditio sine qua non ) от селекцията и допускането до касационен контрол на основната касационна жалба. Само по себе си обстоятелството, че насрещната касационна жалба е с подател насрещната страна по основната касационна жалба , не и придава качеството на насрещна касационна жалба по см. на закона. Ролята на насрещната касационна жалба е да осигури на ответника по касация ( по основната касационна жалба ) път на защита срещу онези мотиви на въззивното решение , с които страната не е съгласна, не са изчерпали всички нейни възражения и тези за неоснователност на иска , но е нямала правния интерес на самостоятелна касационна жалба , с оглед на постановения в нейна полза правен изход на делото). Привилегията насрещната касационна жалба да се подаде в срока на възражението срещу основната касационна жалба е израз именно на разбирането на законодателя, че предмет на касационното производство може да бъде само онази част от правния спор, която е във състояние на висящност обусловена от проявения суспензивен ефект на подадената в срок касационна жалба.
С „насрещната „ касационна жалба О. Е. обжалва въззивното решение в част , която не е в предметния обхват на касационната жалба на А. Г. – а именно произнесеното въззивно решение за обезсилване на първоинстанционното решение по уважения „ обратния иск , с правно основание чл. 189, ал.1 във вр. с чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба по НА 58/2011 година поради съдебна евикция и връщане на сумата от 8000 лв., платена като цена по сделката. Т.е. в случая се касае до самостоятелна касационна жалба , с която касатора О. Е. упражнява своето право на касационна жалба , независимо от упражненото право на друга страна в процеса , обжалвала въззивното решение в друга негова част. За надлежното упражняване на това право следва да са налице изискванията на закона- спазване на срока за касационна жалба , спазване изискванията за приложение с обосновани основания за касация и селекция.
Видно от приложено съобщения за изготвения съдебен акт на въззивния съд , О. Е., чрез процесуалния си представител адв. В. Т. е узнал за същия на дата 12.06.2018 година . Касационната жалба, наречена „насрещна “ , е подадена на 08.11.2018 година , поради което настоящия състав на ВКС намира, че същата е подадена извън срока по чл. 283 ГПК – а именно едномесечен срок от датата на връчване на съобщението за изготвеното и обявено въззивно решение, изтекъл съответно на дата 12.07.2018 година ( четвъртък, присъствен ден). Съгласно разпоредбата на чл. 296 , т.2 ГПК решението влиза в сила ако не е обжалвано в определения за това срок и настъпват последиците , установени в закона- сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила, конститутивен ефект. Тези настъпили последици не могат да бъдат заличени с подаване на „ насрещна „ касационна жалба , която не отговаря на изискванията на закона. Вменяването на смисъл на насрещната касационна жалба в този аспект би било тълкуване conta legem.
По изложените съображения , настоящият състав на ВКС приема , че „насрещната „ касационна жалба на О. Е. е процесуално недопустима , като подадена извън срока по чл. 283 ГПК , поради което и на основание чл.286 ал.1 т. 1 ГПК, при условията на иззета компетентност, същата следва да бъде върната.
Ето защо, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, на основание чл. 288 ГПК и чл. 286, ал.1 т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 95314 / 10.07.2018 год. на А. Н. Г. от [населено място], заявена чрез процесуалния му представител адв. Г. Г.- САК срещу въззивно Решение No 3394 от 29.05.2018 година по гр. възз.д. Nо 17709/2014 година на СГС, в частта , с която въззивната жалба на А. Г. срещу решението на първата инстанция по уважения главен иск с правно основание чл. 108 ЗС е върната и въззивното производството е прекратено.
УКАЗВА на касатора А. Н. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. Г.- САК задължението за заплащане на пропорционална ДТ от 2% от цената на иска за сумата от 105 лв. (сто и пет лева) по сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението в седмичен срок от съобщението до касатора, касационното производство ще бъде прекратено.
НАСРОЧА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата ………. 2019 година , 9 часа за която страните да се призоват по реда на чл. 289 ГПК чрез публикация в ДВ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещната касационната жалба вх. Nо 146176 / 08. 11.2018 год. заявена от О. О. Е. от [населено място] чрез процесуалния представител адв. В. Т. – САК срещу въззивно Решение No 3394 от 29.05.2018 година по гр. възз.д. Nо 17709/2014 год. на СГС , в частта, с която е обезсилено решението на първата инстанция по уважения главен иск и на основани чл. 189 , ал.1 във вр. с чл. 87 , ал.3 ЗЗД е развален договор за покупко-продажба , имот , обективиран в НА 58/2011 година по иска предявен от О. О. Е. срещу А. Н. Г. и на основание чл. 34 ЗЗД е постановено връщане на дадената сума от 8000 лв. като цена по договора и ВРЪЩА жалбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се връчи на страните , чрез техните процесуални представители, за сведения и указания за касатора А. Г..
Касаторът О. О. Е. има право да обжалва определението в частта , с която неговата „ насрещна „ касационна жалба е оставена без разглеждане, в седмичен срок от съобщението с частна жалба по реда на чл. 274, ал.2 ГПК пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :