О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 09.05.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№152/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК във връзка с пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ.бр.86/26.10.2017г.).
Образувано е по касационна жалба на В. С. С. срещу решение №1973 от 23.08.2017г., постановено по т.д.№407/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о, 9 с-в, с което е потвърдено решение №1885 от 31.10.2016г. по т.д.№2160/2016г. на СГС, т.о., VІ-18 с-в.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на апелативния съд, че предприетата стопанска дейност от ответника [фирма] е довела до резултат, при който дружеството има необходимост от допълнителни парични средства като се излагат съображения, че неблагоприятните показатели за 2015г. и за първите два месеца на 2016г. са резултат от сключени договори със съдружника и управител Л. Г., целящи създаване на привидно основание за необходимост от допълнителни вноски, което да доведе до изключването на касатора като съдружник. Същевременно се поддържа, че определянето на срок от 10 години за възстановяване на вноските представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.134, ал.1 ТЗ и е нищожно на основание чл.26 ЗЗД. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване на предявения иск с правно основание чл.74 ТЗ и присъждане на направените от В. С. разноски по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроса, които според касатора обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно:
1. „Необходимо ли е при изследване на предпоставките за взимане на решение за допълнителна парична вноска, а именно наличие на загуба и при временна необходимост от парични средства, да се взима предвид само формалното наличие на тези предпоставки, или трябва да се изследват причините за това?”
2. „Следва ли срокът за връщане на допълнителната парична вноска да бъде определен на база конкретни очаквания на времето, необходимо за преодоляване на необходимостта от парични средства, респ. връщане на паричните средства на съдружниците или е достатъчно да бъде посочено произволно число – 10, 15 или 100 години?”
3. „Дали сключените договори между ответното дружество и дружествата, собственост на управителя на ответното дружество, които водят до формиране на загуба и създават паричен недостиг в ответното дружество, следва да се вземат предвид при установяване на предпоставките за взимане на решение за допълнителна парична вноска?”
4. „Доколко определеният в решението на О. срок за връщане на допълнителните парични вноски от 10 години е съобразен с времето, което е необходимо за преодоляване необходимостта от допълнителни парични вноски?”
Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане на нормата на чл.134, ал.1 ТЗ с оглед истинския й смисъл, както и че отговорите на въпросите са от значение за развитието на правото, защото е налице непълнота в уредбата, свързана с наличието на допълнителни предпоставки за вземане на решения по чл.134, ал.1 ТЗ.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от [фирма]-гр.София, в който се поддържа, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по поставените въпроси има създадена задължителна практика на ВКС. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. С отговора се претендират „направените пред въззивната инстанция разноски” съобразно приложен списък, в който е уточнено, че се претендират разноските за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от САС е потвърдил решение №1885 от 31.10.2016г., постановено по т.д.№2160/2016г. на СГС, т.о., VІ-18 с-в, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.74 ТЗ, предявен от В. С. С. против [фирма] за отмяна на решение на ОС на съдружниците от 15.03.2016г. по т.4 от дневния ред, а именно за обсъждане на финансовото състояние на дружеството и взимане на решение за допълнителни парични вноски, т.е. приетото решение по т.3 от протокола: съдружниците да направят безлихвени допълнителни парични вноски съгласно чл.134, ал.1 ТЗ за срок до 10 години, които да не се отразяват в капитала на дружеството и да са разпределени съобразно дяловете в общ размер от 200 000лв. като срокът за внасяне е едномесечен.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът В. С. е съдружник в ответното дружество [фирма] и притежава 724 дяла от капитала на това дружество. С атакуваното решение от 15.03.2016г. съдружниците във [фирма] са взели решение на основание чл.134, ал.1 от ТЗ да направят безлихвени допълнителни парични вноски за срок до 10 години, които не се отразяват в капитала на дружеството и са разпределени съобразно дяловете в общ размер 200 000лв, като срокът за внасянето им е едномесечен. Ищецът, (притежаващ 12% от капитала на дружеството), е гласувал срещу това решение, но същото решение е прието с мнозинство от гласовете на останалите съдружници.
Съдът е кредитирал заключението на вещото лице-счетоводител, изготвено на базата на счетоводния баланс и годишния финансов отчет за 2015г. и междинен баланс към 29.02.2016г., от което се установява, че е налице разлика в разходите за заплати в посока увеличение с оглед увеличената численост на персонала. В края на 2015г. е била налице отрицателна величина на паричните потоци – 46 000лв, а от направения нарочен отчет за приходите и разходите само за периода преди процесното общо събрание на съдружниците се установява, че приходите са 53 000лв, а разходите 121 000лв. като за двата месеца е отчетена счетоводна загуба от 68 000лв. Съдът е посочил, че основният мотив на съдружниците, постановили процесното решение на общото събрание на съдружниците е записано в изявлението на съдружника, председателстващ събранието Л. Г., а именно – „загубите на дружеството се равняват на 134 000лв, като се забавя събирането на вземания от клиенти 13 000лв, задължения към доставчици 61 000лв, то има нужда от парични средства, за да се покриват текущи разходи, в т.ч. за заплати на служителите.”. С оглед данните от счетоводния баланс на дружеството за периода от 01.01.2015г. до 29.02.2016г., апелативният съд е приел, че очакванията да липсват постъпления и възможност за начисляване на трудови възнаграждения за месец март 2016г., са обосновани икономически.
Въззивният състав е обсъдил довода на въззивника за относимост за спора на обстоятелството, че отрицателните финансови показатели са резултат от недоброто разходване на средства от дружеството и в частност от дейността на съдружника и прокурист Л. Г., реализирал отрицателен резултат през 2015г. при липсата на житейска и стопанска логика за извършване превъзлагане на дейност на дружествата [фирма] и [фирма] . Макар във въззивното решение да са приети за установени твърденията на ищеца за наличието на такива договори от 2006г. и 2007г., удължавани многократно с анекси до 2015г., по които са фактурирани външни услуги, платени частично, както и факта на значително увеличение за разходите за прокурист и управител, според въззивния състав тези обстоятелства не могат да се преценяват в настоящото производство по чл.74 ТЗ. Съдът е посочил, че контролът на дейността на управителя и в частност на дейността по възлагане на дейности, е предоставен на общото събрание на съдружниците на основание чл.137, ал.1, т.5 ТЗ, както и че съгласно чл.123 ТЗ всеки съдружник има право да преглежда търговските книги, водени от управителя на дружеството, има право да бъде осведомяван за хода на дружествените дела и има право да иска свикване на общо събрание за преценка дейността на управител или да повдигне въпрос за управлението през предходните години. Според съда защитата на съдружника спрямо действията, които са насочени срещу интересите на дружеството, се осъществява по друг предвиден в закона ред.
Апелативният състав е обосновал извода, че от доказателствата по делото се установява, че дружеството е имало нужда от допълнителни парични средства, налагащи вземане на изключителната мярка като решение за допълнителни парични вноски. Според съда това обективно състояние е било основание за свикване на общо събрание на съдружниците и за вземане на решение за допълнителни парични вноски в имуществото на дружеството, безлихвени и с определен размер. С оглед факта, че по предходния баланс разходите за персонала са в размер на 256 000лв за цялата година, въззивният състав е приел, че решението за допълнителни парични вноски в размер на 200 000лв., основано на необходимостта дружеството да изпълнява текущите си задължения за трудови възнаграждения, е икономически обосновано.
Приемайки за установено по делото наличието и на двете алтернативно предвидени обективни предпоставки за вземане на решение по чл.134, ал.1 ТЗ – наличието на загуба и необходимост от парични средства, съдът е обсъдил и оплакването на въззивника относно срока от 10 години, определен за връщане от дружеството на допълнителните парични вноски. Според апелативния състав няма императивното изискване по отношение на срока за връщане на паричните вноски, поради което преценката за срока е по целесъобразност и е извън компетентността на съда. Посочено е, че изцяло в преценката на съдружниците е за какъв срок ще се ползват допълнителните парични средства от дружеството и кога ще подлежат на връщане. Меродавно според съда е, че в случая решението на мнозинството от съдружниците, представляващи мнозинството от капитала, е това да стане в 10 годишен срок.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са поставени две групи въпроси: едната, свързана със значението на причините, обусловили предпоставките за вземане на решение по чл.134, ал.1 ТЗ и другата – за размера на срока за връщане от дружеството на направените от съдружниците допълнителни вноски.
Настоящият състав намира, че първата група въпроси, а именно: „Необходимо ли е при изследване на предпоставките за взимане на решение за допълнителна парична вноска, а именно наличие на загуба и при временна необходимост от парични средства, да се взима предвид само формалното наличие на тези предпоставки, или трябва да се изследват причините за това?” и „Дали сключените договори между ответното дружество и дружествата, собственост на управителя на ответното дружество, които водят до формиране на загуба и създават паричен недостиг в ответното дружество, следва да се вземат предвид при установяване на предпоставките за взимане на решение за допълнителна парична вноска?”, в случая не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивният състав обстойно е анализирал финансовото състояние на дружеството към датата на вземане на атакуваното решение по чл.134, ал.1 ТЗ, както и очакванията към тази дата за финансови затруднения за дружеството при изплащане на трудовите възнаграждения за 2016г., обстоятелства, обусловили извода за наличието в случая на предпоставките по чл.134, ал.1 ТЗ. Становището на апелативния състав, че покриването на загуби срещу нарушаване на ликвидността или при необходимост от парични средства е достатъчно основание за приемане на решение от общото събрание на съдружниците за допълнителни парични вноски, без да е налице задължение за съда да изследва причините, поради които са възникнали загубите, не е в противоречие с принципните постановки в практиката на ВКС по приложението на чл.134, ал.1 ТЗ (включително и в посочените и представени с отговора на касационната жалба от ответника решение №70/25.08.2014г. по т.д.№3560/2013г. на ВКС, І т.о. и решение №286/26.02.2001г. по гр.д.№1586/2000г. на ВКС, V г.о.). С решение №26/02.04.2009г. по т.д. №533/2008г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че доколкото законът поставя временната необходимост от парични средства като едно от условията за извършване на допълнителни парични вноски, преценката дали такава необходимост е налице, представлява преценка за материална законосъобразност на атакуваното решение на общото събрание, а не преценка за целесъобразност. В случая обаче въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираното решение, тъй като въззивният съд е изследвал конкретната необходимост от допълнителни парични средства в размер на 200 000лв. и е преценил, че такава е налице. А въпросът дали този извод е обоснован, е въпрос относно правилността на въззивното решение, която не е предмет на производството по чл.288 ГПК
Според настоящия касационен състав втората група въпроси: „Следва ли срокът за връщане на допълнителната парична вноска да бъде определен на база конкретни очаквания на времето, необходимо за преодоляване на необходимостта от парични средства, респ. връщане на паричните средства на съдружниците или е достатъчно да бъде посочено произволно число – 10, 15 или 100 години?” и „Доколко определеният в решението на О. срок за връщане на допълнителните парични вноски от 10 години е съобразен с времето, което е необходимо за преодоляване необходимостта от допълнителни парични вноски?” , преформулирани (с оглед правомощието на състава, посочено в т.1 от в т.1 от Тълк. решение №1/19.09.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС) в следния въпрос, а именно: за съотношението между срока за връщане на допълнителните парични вноски по чл.134, ал.1 ТЗ и времето, което е необходимо за покриване на загубите и преодоляване на временната необходимост от парични средства”, отговоря на характеристиката на въпрос по чл.280 ал.1, т.3 ГПК. Въпросът е от значение за спора, тъй като е обусловил решаващия извод на съда за отхвърляне на исковата претенция по чл.74 ТЗ, а именно, че съдът не е компетентен да преценява дали срока, определен от съдружниците, е достатъчен, респ. – необходим, за преодоляване на причините, които са обусловили приемането на решение по чл.134, ал.1 ТЗ. Въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като от една страна липсва формирана съдебна практика за съотношението определения с решението по чл.134 ал.1 ТЗ срок и времето, което е необходимо за преодоляване необходимостта от допълнителни парични вноски, а от друга страна е налице необходимост от тълкуване на понятието „определен срок” при липсата на предвидено ограничение на срока в законовата разпоредба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 т.3 ГПК, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1973 от 23.08.2017г., постановено по т.д.№407/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, 9 с-в.
УКАЗВА на касатора В. С. С. в едноседмичен срок от уведомяването да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40лв. / четиридесет лева/, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на документа за платена държавна такса, делото да се докладва на Председателя на IІ-ро ТО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: