О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
гр.София, 15.04.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №776/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационни жалби на ”Е” А. , гр. П. и ”Е” А. срещу решение №60 от 15.05.2009г., постановено по в.дело №1076/2007г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която са осъдени солидарно да заплатят на “Д” А. сумата от 98 944.74 лв. представляваща сума на неоснователно обогатяване, равняваща се на цената на предоставен достъп, съгласно чл.117, ал.7 Закона за енергетиката/ ЗЕ/ за периода от 1.01.2004г. до 3.04.2006г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5.04.2006г. , както и сумата от 12 589.48 лв. мораторна лихва за времето от 22.03.2005г. до 5.04.2006г. , като в останалата част решение № 170/22.05.2007г. по т.дело № 176/2006г. на С. окръжен съд е оставено в сила и поради необжалването му е влязло в сила. Сочи се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон и като необосновано. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по матералноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В писмен отговор ответникът “Д” А. взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Счита, че съдебната практика, на която се позовават касаторите е относима за обекти, които са придобити при условията е реда на чл.33 и чл.30, ал.1 от ЗППДОП отм., случаи различни от настоящия.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационните жалби са подадени от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания резултат – частично уважаване на исковете по чл.59 и чл.86 ЗЗД, Пловдивският апелативен съд е приел, че ищецът “Д” А. е собственик на процесните електропреносни съоръжения по силата на чл.17а от ЗППДОП /отм/ след преобразуването на държавното предприятие “Д” в търговско дружество, на което са били предоставени за стопанисване и управление съоръженията. Съдът се е позовал на чл.2, ал.4 ЗДС относно разграничаване на държавната собственост от собствеността на търговските дружества. Прието е, че процесните електропроводи са построени за нуждите на ваканционно селище “Д” преди 7.04.1987г., приети са с акт образец 15 за установяване годността на приемане на строеж от 10.04.1992г. с инвеститор ДФ “Д”, вписани са във всички баланси и книги като ДМА на дружеството. Счетено е, че разпоредбата на чл.2, ал.2 от Закона за енергетиката от 1975г. / некоректно цитиран нормативен акт/ разрешава такива съоръжение, освен държавна собственост да бъдат и собственост на кооперации и други обществени организации. Като се е съобразил със заключението на техническите експертизи съдът е приел, че ответниците през исковия период от време са ползвали съоръженията за снабдяване на ел. енергия и на други потребители и е уважил частично искът по чл.59 ЗЗД, като за определяне на размера на обезщетението съдът е ползвал цената на предоставен достъп по чл.117, ал.7 от ЗЕ по утвърдената за тази цел методика от ДКЕЕВР.
Налице са двете предпоставки на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп до касация по преюдициалния за иска по чл.59 ЗЗД материалноправен спор за собствеността на ищеца върху съоръженията, по въпроса за въведения със закон режим на изключителна държавна собственост върху построените при действието на чл.2, ал.1 от Закона за електростопанството отм. съоръжение за пренос и разпределение на ел. енергия, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.2, ал.1 Закона за електростопанството отм. и на чл.17а от ЗППДОП отм., /решение № 1* от 5.11.2008г. по гр.дело №3259/2007г. и решение №883/26.07.2007г. по гр.дело № 1207/2006г. на ВКС/.
В дози смисъл в осъдителната му част обжалваното решение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол.
По втория материалноправен въпрос дали методиката на ДКЕЕВР за предоставяне на достъп до електропреносните съоръжения по чл.117, ал.7 ЗЕ е приложима при определянето на обезщетението по чл.59 ЗЗД, не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК доколкото в цитираното от касатора решение №1081/5.11.2008г. по гр.дело №3259/2007г. на ІІІг.о. на ВКС не дава разрешение на така поставения въпрос. Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото разпоредбите на чл.117, ал.7 ЗЕ и чл.59 ЗЗД са ясни и не се нуждаят от допълнително тълкуване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №60/15.05.2009г., постановено по гр.дело №1076/2007г. на Пловдивския апелативен съд, в осъдителната му част, с която са уважени исковете на “Д” А. срещу ”Е” А. , гр. П. и ”Е” АД.
Указва на касаторите ”Е” А. , гр. П. и ”Е” А. да внесат по сметка на ВКС ДТ в размер на 2230.68 лв. в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, в противен случай делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на първо търговско отделение след внасяне на ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: