Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 287
С., 13.01. 2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 4644 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна с вх. № 7166 от 20.06.2014 г. на Я. Д. А. от [населено място], на влязлото в сила решение № 370/14.12.2011 г. по в.гр.д. № 609/2011 г. на Хасковския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 159 от 06.06.2011 г. по гр.д. № 1633/2010 г. на Димитровградския районен съд, е уважен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от Н. М. Я. срещу Я. Д. А., като е обявен за окончателен, сключеният между страните на 25.08.2009 г. предварителен договор за продажба на лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел А. Ц., с цена 5 500 лв. В. решение е влязло в сила на 19.04.2012 г. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, тъй като същото е основано на престъпно действие на ищеца Н. Я., установено с влязла в сила присъда, поради което се иска отмяната му на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 4 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на надлежния съд. Прилага писмени доказателства. В писмено становище поддържа молбата за отмяна на заявеното основание.
Ответникът по молбата Н. М. Я. от [населено място], в писмено становище счита, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, е неоснователна.
Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се установи по надлежния съдебен ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. В конкретния случай молителката се позовава на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 4 ГПК, а именно установено с влязла в сила присъда престъпно действие на ищеца във връзка със спорния предмет по делото. От представената влязла в сила присъда № 24 от 13.06.2013 г. по НОХД № 357/2012 г. на Хасковския окръжен съд, се установява, че Н. М. Я., ищец в производството по настоящото дело по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е признат за виновен в това, че за времето от м. февруари 2005 г. до м. май 2010 г. в [населено място] без съответно разрешение по чл. 1, ал. 4 от Закона за банките/ДВ бр. 52/1997 г., отм. ДВ, бр. 59/2006 г., в сила до 01.01.2007 г./ и чл. 13, ал. 1 ЗКИ/ДВ, бр. 59/2006 г. в сила от 01.01.2007 г./, извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, поради което и на основание чл. 252, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като го е признал за невиновен и го е оправдал по първоначално предявеното му обвинение по чл. 252, ал. 2, пр. ІІ, вр. с ал. 1, пр. 1 НК, затова, че с тази си дейност е предоставял парични кредити за своя сметка и на собствен риск на различни физически лица в размер на 76 260 лв. и е получил от нея значителни неправомерни доходи в размер на 83 135 лв.
В настоящия случай с влязлото в сила въззивно решение № 370/14.12.2011 г. по в.гр.д. № 609/2011 г. на Хасковския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 159 от 06.06.2011 г. по гр.д. № 1633/2010 г. на Димитровградския районен съд, е уважен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от Н. М. Я. срещу Я. Д. А., като е обявен за окончателен, сключеният между страните на 25.08.2009 г. предварителен договор за продажба на лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел А. Ц., с цена 5 500 лв. Съдът е приел, че сключеният на 25.08.2009 г. договор между страните за покупко-продажба на МПС по своята същност представлява предварителен договор, който съдържа всички съществени уговорки относно съществените условия на окончателния договор, както и отговаря на общите условия за действителност на договорите. Приел е за неоснователни доводите на ответницата/настоящата молителка/ за нищожност на предварителния договор като сключен в противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 152 ЗЗД, тъй като по делото не е установено, че при сключването му между страните е било налице съглашение, с което е уговорен предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, т.е., че с него са обезпечени заемни правоотношения, съществували между ищеца и майката на ответницата. Приел е, че договора за заем е бил сключен през 2008 г. за сумата от 6 600 лв., като майката на ответницата е подписала в полза на ищеца запис на заповед от 22.09.2008 г., за която сума в негова полза е била издадена и заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 491/2010 г. на РС-Димитровград, а за сумата от 5 500 лв., каквато е посочена в процесния предварителен договор, липсват данни да е била предоставяна на майката на ответницата и още по-малко последната като обезпечение за връщане на тази сума да е сключила процесния предварителен договор за продажба на МПС през 2009 г.
Предвид установените факти, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че в процесния случай не е доказано наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 4 ГПК поради неустановяването на елемент от фактическия състав на разпоредбата. Общото при всички хипотези, изброени в нормата е, че източник за неправилността на решението е извършено престъпление. За да е налице основанието, на което се позовава молителката е необходимо престъплението да е установено по надлежния ред, а именно с влязла в сила присъда, респ. споразумение по наказателното дело, или с влязло в сила решение по чл.124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено по НПК. Наред с изискването престъплението да е установено по надлежния ред, нужно е то да е обусловило съдържанието на решението. От приложеното копие от присъда № 24 от 13.06.2013 г. по НОХД № 357/2012 г. на Хасковския окръжен съд, се установява, че ответникът по молбата за отмяна и ищец в производството по делото Н. М. Я. е осъден за престъпление против паричната и кредитната система по чл. 252, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК и е оправдан за квалифицирания състав на престъплението по чл. 252, ал. 2, пр. ІІ, вр. с ал. 1, пр. 1 НК. В разглеждания случай деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на Н. М. Я. с посочената присъда, потвърдена с решение от Пловдивския апелативен съд и влязла в сила на 07.11.2013 г., не е обусловила съдържанието на решението, с което е уважен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чиято отмяна се иска, тъй като престъплението, извършено от ищеца, за което е признат за виновен и осъден касае нарушения, свързани с паричната и кредитната система и няма връзка с действителността на сключения между страните предварителен договор за продажба на МПС. Спорът, по който е постановено решението на Хасковския окръжен съд, предмет на молбата за отмяна е за обявяване за окончателен на сключения между страните на 25.08.2009 г. предварителен договор за продажба на МПС, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът – купувач е осъден за престъпление срещу паричната и кредитна система няма връзка с решаването на делото, по което е постановено решението на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чиято отмяна се претендира на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 4 ГПК. В случая престъпната дейност на ищеца не се е отразила на съдържанието на въззивното решение, което не би се променило при установяването й, а би останало същото, независимо от настъпването на престъпното деяние като юридически факт. За съществото на настоящия спор е от значение, че установеното престъпно деяние на ищеца няма връзка с решаването на делото, по което е постановено решението на въззивния съд. Съдържащите се в молбата за отмяна оплаквания и искания, основани на доводи за допуснати при постановяване на решението нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, представляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 303 и сл. ГПК.
Поради липса на предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 4 ГПК молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, разноски на молителката не се дължат, а на ответника по молбата не следва да бъдат присъдени, тъй като такива не са поискани, а и липсват данни, че са направени за настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх. № 7166 от 20.06.2014 г. на Я. Д. А. от [населено място], на влязлото в сила въззивно решение № 370/14.12.2011 г. по в.гр.д. № 609/2011 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 159 от 06.06.2011 г. по гр.д. № 1633/2010 г. на Димитровградския районен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 4 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: