19
Р Е Ш Е Н И Е
№ 287
гр.София, 16.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2832/ 2015 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 768/ 12.06.2015 г. на ВКС, ІV г.о. по настоящето дело по жалба на К. (К., правоприемник на К. ), e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 18 от 13.02.2015 г. по в.гр.д.№ 626/ 2014 г., с което са отхвърлени исканията на касатора за отнемане в полза на държавата от Г. И. Ж. на наличност по разплащателна сметка № ******* в [фирма], филиал В. д.; за отнемане в полза на държавата от И. Г. Ж. на сумата 5 000 лв – парична равностойност на дружествени дялове, придобити въз основа на договор от 15.05.2012 г.; за отнемане в полза на държавата от Г. И. Ж. и В. И. Ж. на недвижими имоти и движими вещи (дворно място с пространство 1 005 кв.м., [населено място], район „М.”, СО „П.”, имот пл.№ ****; нива в землището на [населено място], [община] дол, с площ 25,156 дка, местност „Д. м.”, имот № ******; ? идеална част от лозе в землището на [населено място], [община] дол, с площ 0,636 кв.м., местност „С. л.”, имот № ******; лозе в землището на [населено място], [община] дол, с площ 0,546 кв.м., местност „Н. л.”, имот № ******; апартамент № 3 с площ 64,70 кв.м., находящ се в северозападната част на блок № 1 на железопътна гара [населено място], [община], [улица], построен в парцел ІV кв.28 по плана на [населено място], с прилежащата изба; жилищна сграда и лятна кухня, построени върху общинско дворно място, У. І-общ. в кв.4 по плана на [населено място], [община], с площ 3,840 дка, заедно с отстъпеното право на строеж; ? ид.ч. от дворно място с площ 480 кв.м., за което е отреден парцел ХVІІІ-*** в кв.41 в [населено място] дол, [улица], заедно с построените в имота жилище, находящо се на първи етаж от жилищната сграда, таван, гараж и маза, заедно с ? идеална част от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; дворно място с пространство 560 кв.м., У. ІІ в кв.4 по плана на [населено място] дол, обл.В.; дворно място с пространство 900 кв.м., по нотариален акт, а по скица – 1 080 кв.м., съставляващо У. ІХ-*** в кв.4 по плана на [населено място], заедно с построените в имота жилищна и второстепенна сгради; масивен склад с Р. 108 кв.м. и жилищна сграда с Р. 70 кв.м. заедно с прилежащите към тях 480 кв.м. идеални части, съставляващи поземлен имот № ***, включен в У. Х-***,*** в кв.28 по плана на [населено място] дол; У. ХХІІІ-** в кв.9 по плана на [населено място], обл.В. с пространство 620 кв.м., и находящата се в имота полумасивна едноетажна сграда със застроена площ 32 кв.м.; мотоциклет С. 250 с рег. [рег.номер на МПС] ; товарен автомобил Ф. ЛТ 28, рег. [рег.номер на МПС] ; лек автомобил С. Г. В. с рег. [рег.номер на МПС] ). Отхвърлен е предявеният от К. против Г. И. Ж., В. И. Ж. и [фирма] иск за обявяване за недействително по отношение на държавата на дарението, извършено с нотариален акт № ***, рег.№ ****, н.д.№ 1096/ 23.08.2007 г., с който първите двама ответници по този иск прехвърлят на последния по ? идеална част от нива в землището на [населено място], [община] дол, с площ 17,491 кв.м., местност „Ч.”, имот № ****** и от нива в землището на [населено място], [община] дол, с площ 14,898 кв.м., местност „Д. м.”, имот № ******. Отхвърлен е и предявеният от К. против Г. И. Ж., В. И. Ж. и Г. Н. К. иск за обявяване за недействителна по отношение на държавата на продажбата, извършена с нотариален акт № **, т.**, рег.№ 10275/ 17.05.2012 г. на СВ – В., с който първите двама ответници по този иск прехвърлят на последния апартамент № 38 в [населено място], обл.В.,[жк], [жилищен адрес] заедно с избено помещение № 38 и 1,5203 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинското дворно място, съставляващо У. VІІІ-***,***,*** в кв.98 по плана на [населено място], както и заявеното при условията на евентуалност искане за отнемане в полза на държавата от Г. И. Ж. и В. И. Ж. на сумата 30 200 лв, представляваща пазарна стойност на този недвижим имот към датата на продажбата. Отхвърлени са исканията на К. от Г. И. Ж. и В. И. Ж. на сумата 9 920 лв, от продажбата недвижим имот – У. ХVІ-*** в кв.8 по плана на [населено място] дол с постройките в него; сумата 1 273 лв, от продажбата на недвижим имот – нива в землището на [населено място] дол, м.”В. п.”, имот № ******; сумата 4 542 лв, от продажбата на недвижими имоти в землището на [населено място], [община] дол – нива, имот № ****** в м.”Ч.” и нива имот № ****** в м.”П.”; сумата 12 025 лв от продажбата на недвижим имот – дворно място, У. ХІІІ-*** в кв.30 по плана на [населено място] и построените в него жилищна сграда и навес; сумата 4 400 лв от продажбата на лек автомобил Р. М. с рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 2 000 лв от продажбата на лек автомобил Р. М. с рег. [рег.номер на МПС] ; сумата 3 000 лв от продажбата на лек автомобил Ф. Ч. с рег. [рег.номер на МПС] ; както и предявените при условията на евентуалност искания за отнемане на сумите, посочени в договорите за продажба като цена.
Обжалването е допуснато по материалноправните въпроси за значението на факта, че осъдено за извършено престъпление по чл.3 ЗОПДИППД (отм.) лице е възстановило в хода на наказателното производство причинените от деянието имуществени вреди и за необходимостта да се установи използването на придобити от престъпна дейност средства при сключване на всяка сделка, с която осъденото лице придобива възмездно имущество.
С Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 7/ 2013 г. на ОСГК на ВКС, се прие, че е необходимо е да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, чието отнемане е поискано от К., както и че е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото и да не е установен законен източник за придобиването на имуществото. В мотивите към решението е посочено, че придобиването на имуществото следва да е от установената престъпна дейност, но връзката между тази дейност и придобиването може да е и косвена. Тя е такава, когато придобиването е опосредено чрез други действия, напр. с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Общото събрание прие, че дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, то предположението е достатъчно за целите на закона, ако не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Като изхожда от това задължително тълкуване, съдът намира, че вторият поставен в настоящето производство въпрос (необходимо ли е за уважаване на искането на К. да се установи използването на придобити от престъпна дейност средства при сключване на всяка сделка, с която осъденото лице придобива възмездно имущество) следва да получи отрицателен отговор. Щом връзката между престъпната дейност и придобиването може и да е косвена и щом е достатъчно за нея да може да бъде направено основателно предположение (дори да не е безспорно установена), то не съществува законово изискване да се установи, че при всяка конкретна възмездна придобивна сделка ответникът е престирал придобито от установената престъпна дейност. Придобиването може да е със средства, които са трансформирана облага на престъпление, при което косвена връзка между него и престъпната дейност е налице. Ако липсва законен източник на доход, тази връзка основателно се предполага, без да е необходимо безспорно установяване, че за всяка конкретна сделка ответникът е престирал с реализирана от престъпната дейност облага.
Пак с оглед мотивите на тълкувателното решение следва да бъде отговорено и на въпроса за значението на факта, че осъдено за извършено престъпление по чл.3 ЗОПДИППД (отм.) лице е възстановило в хода на наказателното производство причинените от деянието имуществени вреди. ОСГК на ВКС прие, че при преценката за връзката между конкретното престъпно деяние и дадено имущество, следва да се изхожда не само от произхода на средствата, вложени към момента на юридическото придобиване, а от това дали притежанието на съответното имуществено благо е опосредено от установеното престъпление. Допустимо е основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето – преди извършване на инкриминираното деяние, като не е възможно всички варианти да бъдат предварително предвидени. По аналогични на изложените в Тълкувателното решение съображения, не може да бъде предварително предвидено какво е значението по отношение на извода за наличие или липса на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество на обстоятелства, настъпили след извършване на престъпното деяние, включително възстановяването на вредите от него. Отговорът на този въпрос зависи от спецификата на всеки конкретен случай и може да е различен според това, какви са по характер вредите, как е станало възстановяването, установен ли е източникът на средства (ако възстановяването е станало с парични средства) и други относими обстоятелства. В случай, че възстановяването е станало чрез заплащане на пари, за които не е установен законен източник на доход, обстоятелството е релевантно при изграждане на фактическите изводи на съда, че е налице връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество или че тя може основателно да бъде предположена.
Предвид този отговор на въпросите, по които обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Въззивният съд е приел в решението си, че основателността на искането за отнемане на имущество от ответниците се предпоставя от пълно доказване от страна на К., че е налице връзка между престъпната дейност на ответника Ж. и всяка отделна сделка, с която за процесния период той е придобивал имущества. С оглед дадените отговори на материалноправните въпроси, по които касационното обжалване бе допуснато, изводът е направен в нарушение на закона – касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция.
Ответниците Г. и В. Ж. са сключили граждански брак през 1986 г., ответникът И. Ж. е техен син, роден през 1988 г. По време на сватбеното тържество, в съответствие с обичая, младоженците получили парични дарения около 20 000 лв.
През 1991 г. Г. Ж. се регистрирал като едноличен търговец с фирма [фирма], през 2009 г. учредил търговско дружество с наименование [фирма] (внесен преди регистрацията капитал от 3 500 лв), чиито едноличен собственик на капитала е бил до 15.05.2012 г. На тази дата той е прехвърлил всички притежавани от него дружествени дялове на сина си – ответника И. Ж. – и прехвърлянето е вписано в търговския регистър.
Ответницата В. Ж. се регистрирала като едноличен търговец с фирма [фирма] през 2003 г., а през 2007 г. учредила едноличното търговско дружество [фирма], чиито едноличен собственик на капитала е понастоящем. От капитала са внесени 1 500 лв.
През 2009 г. срещу Г. И. Ж. било образувано досъдебно производство № 2184/ 2009 г. по описа на УП – В. д. и същият бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.252 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 НК и по чл.315 ал.2 вр. чл.309 ал.1 НК. През 2012 г. срещу него бил внесен от П. на Р. Б. обвинителен акт в съда за това, че през периода от месец януари 2000 г. до декември 2009 г. в [населено място] дол, при условията на продължавано престъпление, без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки и от тази дейност получил значителни неправомерни доходи в размер 47 849,15 лв, както и за извършени документни престъпления. С определение от 21.03.2012 г. по НОХД № 1419/ 2011 г. Варненски окръжен съд одобрил споразумение между прокурор и защитник на обвиняемия Г. Ж., като последният се признал за виновен в извършване на престъпленията, за които е обвинен.
За периода след сключване на брака между ответниците Г. и В. Ж. и до 1999 г. включително, те са реализирали приходи от 2 585 163,60 лв (неденоминирани), в т.ч. от трудови правоотношения, търговска дейност и получените по повод сватбеното тържество дарения от 20 000 лв (неденоминирани). Съдът не възприема становището на К., че получаването на тази сума във връзка със сватбата не е доказано по несъмнен начин, тъй като в тази насока са събрани гласни доказателства чрез показанията на свидетеля И. С. и това съответства на традициите в българското общество. В приходната част на бюджета на семейство Ж. съдът включва и сумата 14 000 (неденоминирани) лева, които според показанията на св.Р. П. тя е подарила на сина си – ответника Г. Ж. – през 1989 г. И досежно този факт не следва да бъдат споделени възраженията на касатора за недоказването му, тъй като дарението е установено както пряко от гласните доказателства (показанията на свидетелите А. П. и Р. П.), така и косвено, от представените писмени доказателства. Видно от приложените документи, през 1989 г. свидетелката П. е получила въз основа на договор за замяна с доплащане приблизително 14 000 лв, а същата година Г. Ж. е внесъл на свое име по спестовен влог в Д. – клон В. д. 9 124,54 лв (неденоминирани), което подкрепя твърденията му, че майка му е подарила тези 14 000 лв.
Съдът не включва обаче като приход в семейния бюджет на Г. и В. Ж. сумата 184 480 765 лв (неденоминирани), представляващи равностойността на 103 670 долара на САЩ, които през 1998 г. ответникът Г. Ж. е декларирал пред митническите власти, че внася на територията на страната. Никакви доказателства не са ангажирани в подкрепа на твърдението на ответниците, че въпросната сума представлява доход от труд, полаган от ответника Г. Ж. в чужбина. Сам по себе си фактът, че тази сума се пренася от Ж. през границата и че той я декларира, не доказва, че тя съставлява негов доход от законен източник, нито пък че парите са негови (а не е само техен приносител). Поради това основателно е възражението на К., че въпросната сума не следва да бъде взета предвид при анализа на имущественото състояние на Г. и В. Ж. като техен приход. Следователно, до края на 1999 г. те са реализирали общо доходи от 2 585 163,60 лв (неденоминирани), включително от възмездно престиране на труд и от търговска дейност.
За същия период разходите им за издръжка, за заплащане на данъци и за придобиване през 1995 г. на недвижим имот (297 кв.м. идеални части от дворно място с площ 594 кв.м., съставляващо парцел ХІІІ-221 в кв.ХVІІ по плана на [населено място] дол заедно с първия етаж от жилищната сграда в мястото и северния гараж в приземния етаж) възлизат на 7 294 997 лв (неденоминирани) и 4 303 лв, кое означава, че е налице отрицателна разлика от около 5 000 000 лв (неденоминирани), за които ответниците Ж. нямат законен източник на доход. Съдът не възприема възраженията им, че разходите за придобиване на недвижим имот за периода следва да се изчислят не по пазарната му стойност, а по посочената в нотариалния акт цена (141 000 лв – неденоминирани, равна на базисната цена към онзи момент). Удостоверяването на нотариуса има материална доказателствена сила за това, какво страните са заявили пред него. Че платената цена по сделката е различна от уговорената, може да бъде установявано с всички доказателствени средства. Самите ответници, когато обосновават защитната си позиция, твърдят в едни случаи, че са сключили договор за дарение (с [фирма]), който прикрива продажба, в други случаи – че са сключили абсолютно симулативни договори, без да желаят да настъпи ефектът им (с цел да дадат възможност на техен родственик да се възползва измамливо от възможността да получи от държавата парична компенсация по реда на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове), а в трети случаи – че цената, посочена в нотариалния акт, с който придобиват вещни права, е различна от действителната, тъй като сделката е фидуциарна и обезпечава заем. Очевидно е, че не може да се вярва на твърденията им за идентичност между посочената в съответния акт цена и действително уговорената, които се релевират само в случаите, когато това би било изгодно за тях. Още повече, че голямата част от сделките, с които Ж. са придобили имущество, са сключени от ответника Г. Ж. при условията на „договаряне сам със себе си” – т.е. именно ответникът е този, който и от името на продавача, и от името на купувача, е заявявал пред нотариуса каква е цената на вещта. Като се имат предвид тези обстоятелства и ноторно известният факт, че с оглед спестяване на разходи по прехвърлянето на имоти в България в нотариалния акт се посочва минимално допустимата с оглед целите на данъчното облагане цена (това понастоящем е данъчната оценка), съдът счита за действително платена цена не посочената в акта, а тази, която съответства на пазарната стойност на имота. Ето защо както придобивните, така и отчуждителните за ответниците Г. и В. Ж. възмездни сделки с имоти, съдът приема за извършени по тяхната пазарна стойност към момента на продажбата, а не по посочената в акта цена.
През 2000 г., когато ответникът Г. Ж. започва извършването на установените със споразумението (имащо сила на влязла в сила присъда) престъпления по чл.252 НК, приходите, реализирани в семейството му, възлизат на 768,37 лв, а разходите – на 4 298,63 лв, а през 2001 г. са установени приходи в размер 21 000,15 лв и разходи от 13 921,85 лв. Твърденията на ответниците, че освен приходите от трудови правоотношения, продажба на недвижими имоти и търговска дейност, те са получили и 40 000 лв по договор за дарение, съдът намира за недоказани. Доказателства за сключване на такъв договор се съдържат единствено в свидетелските показания по делото, но в тази част съдът ги намира за недостоверни. Според твърденията на ответниците, тази сума им е била подарена от втория съпруг на свидетелката Р. П. – свидетеля И. С., в каквато насока са и свидетелските показания. Свидетелите обаче са заинтересовани, а няма никакви обективни данни в подкрепа на съобщеното от тях. Неоснователно ответниците поддържат, че дарението се доказва от представения от тях писмен договор, който не е оспорен от К. и следва да бъде зачетен. Писменият договор е частен документ и няма материална доказателствена сила за удостоверените в него факти. Не е необходимо изричното му оспорване – достатъчно е да се оспори факта, за който документът свидетелства. Съдът съобразява, че представеният писмен договор за дарение е подписан от ответника Г. Ж. и от горепосочените двама свидетели, поради което няма доказателствена стойност, различна от свидетелските показания и твърденията на страната. По делото няма доказателства свидетелят С. да е бил в състояние и да акумулира такава значима сума като спестяване към 2001 г. Според самите свидетели, трудовата биография на С. включва работа в като музикант в Ритуална зала (8 години), в Окръжна болница (8 години), в Б. (4 години) и в Б.. Не се касае за длъжности, които предполагат акумулиране на сериозни спестявания, нито има писмени доказателства за наличие на такива. Освен това свидетелите си противоречат по въпроса как е предадена сумата 40 000 лв – като заем или като дарение. Според свидетелката П. тези пари са дадени на сина й от втория й съпруг да му помогнат да построи вила при уговорката, че „ … след това той ще ни ги връща”. Напротив, свидетелят С. заявява, че е дарил сумата, а в същия смисъл е представеният по делото документ. Освен тези обстоятелства съдът съобразява също, че житейски не е логично такава значима сума да се дава безвъзмездно между лица, които нямат кръвна родствена връзка. Обсъдени в съвкупност, установените по делото обстоятелства мотивират съда да приеме за недоказани твърденията на ответниците Г. и В. Ж. за наличие приход от 40 000 лв по договор за дарение през 2001 г.
Основателно обаче същите възразяват, че в разходната част на бюджета им за въпросната година не следва да се включва сумата 9 800 лв, представляваща пазарната стойност на недвижим имот в [населено място] дол, представляващ първия етаж от сграда в У. ХVІІІ-*** в кв.41 по плана на [населено място] дол със северен гараж, две изби и съответните идеални части от подпокривното пространство, общите части на сградата и дворното място. Не се установява Г. и В. Ж. да са разходвали суми за придобиване на този имот. Той е строен в предходни години, а през 2001 г. само е съставен констативен нотариален акт, с който е призната собствеността им.
Като краен резултат се установява, че към 2001 г. ответниците Г. и В. Ж. са разполагали с 3 548,04 лв. – положителна разлика между всички приходи, които са получили за 2000 и 2001 г. и разходите, които са правили в същия период. Поради това закупените през същата година от ответника Г. Ж. имоти в [населено място] дол (У. ІІ-** в кв.5 по плана на града заедно с постройките в него и парцел ІІ в кв.4 по плана на града) не са предмет на искането за отнемане, като в мотивираното искане на К. изрично е посочено, че те са придобити със средства от законен източник на доход.
През 2002 г. – 2003 г. установените приходи от законен източник на Г. и В. Ж. възлизат на 51 539,02 лв, а разходите им са за 43 340,84 лв, налице е положителна разлика, поради което придобитите в този период имоти са от законен източник и не подлежат на отнемане.
През 2004 г. приходите възлизат на 288,11 лв, а разходите – на 9 729,80 лв, като през тази година ответниците Г. и В. Ж. не са придобивали недвижими имоти или моторни превозни средства.
През 2005 г. приходите от законен източник са 94 021,79 лв. Не се включва в тези приходи продажната цена по н.а.№ 155, т.ІV, рег.№ 2331, н.д.№ 1185/ 2005 г. на нотариус рег.№ 226, с който Г. и В. Ж. прехвърлят на М. С. П. недвижим имот в [населено място] дол – първия етаж от сграда в У. ХVІІІ-*** в кв.41 по плана на [населено място] дол със северен гараж, две изби и съответните идеални части от подпокривното пространство, общите части на сградата и дворното място. Тази цена не е платена, защото сделката е част от поредица, при която имотът симулативно е прехвърлен от Г. и В. Ж. на М. П., от последния й съпругата му – на Х. и С. Х., а от тях – обратно на Г. Ж.. Неоснователно К. поддържа, че твърденията за симулация са останали недоказани. Напротив, съвкупното обсъждане на показанията на свидетелите М. П. и С. Х. и съставените нотариални актове за прехвърляне на имота, води до еднозначен извод, че сделката по нотариален акт № 155, т.ІV, рег.№ 2331, н.д.№ 1185/ 2005 г. на нотариус рег.№ 226, е сключена при условията на абсолютна симулация и не е целяла прехвърляне на собствеността. След като формално е придобил имота през 2005 г., М. П. го е прехвърлил (при участие в сделката и на съпругата му) през 2007 г. на Х. и С. Х., като в нотариалния акт е посочено изрично, че сделката се сключва при условията на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Същата година С. и Х. Х. „продават” имота обратно на Г. Ж., т.е. той се връща при първоначалния си притежател, като Х. са успели по този начин да получат от държавата компенсация, на която не са имали право. Извън целите на настоящето производство е да се проверява каква отговорност носят участниците в така симулираните три сделки, но обстоятелството, че по всяка от тях не е плащана цена, съдът намира за установено по несъмнен начин.
Следователно в приходите на Г. и В. Ж. за 2005 г. не се включва цената по нотариалния акт, с който е „прехвърлен” този имот и те са в рамките на 94 021,79 лв. За същата година разходите възлизат на 28 118,78 лв, т.е. явява се положителна разлика от 65 903,01 лв. Тази разлика обаче се формира в голямата си част (50 000 лв) от сума, усвоена по договор за банков кредит, сключен с „Общинска банка” на 04.10.2005 г. Съгласно установената практика, в този случай не се изключва априори връзката между престъпната дейност и придобитото имущество, защото е възможно вноските за погасяване на задължението на кредитополучателя да са извършвани със средства, придобити от престъпна дейност (срв. решение № 381/ 06.01.2015 г. по гр.д.№ 5379/ 2013 г., ІV г.о. и цитираната в него практика, както и мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 7/ 2013 г. на ОСГК на ВКС). Поради това, за да се направи извод дали подлежат на отнемане придобитите след получаване на сумата по кредита имоти, следва да бъде направен анализ налице ли са средства от законен източник за погасяване на отпуснатия заем. Във всеки случай не подлежи на отнемане (и следва да се отхвърли искането на К. за това) мотоциклет С. 250 с рег.№ В **-** К, който е придобит на 31.03.2005 г., както и полученото от продажбата на лек автомобил Р. М. с рег. [рег.номер на МПС] , който е придобит на 23.03.2005 г. Тези вещи са закупени от ответника Г. Ж. преди отпускането на кредита (04.10.2005 г.) и средствата за заплащането им са от установен законен източник на доход.
За придобитите след 04.10.2005 г. имоти обаче такъв доход не се установява. Кредитополучателят е изпълнил окончателно задължението си да върне заетата сума със съответните лихви и разноски към 25.11.2010 г. Погасяването е извършвано на вноски от 2006 г. до 2010 г., като за този период средствата от законен източник на Г. и В. Ж. възлизат на 104 069,62 лв. Не следва да се включи в приходната част на бюджета им за въпросния период сумата 45 732,45 лв. По делото не се спори, че тази сума съставлява застрахователно обезщетение, което застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е бил осъден да заплати на ответника И. Ж.. За събирането на сумата е било образувано изпълнително производство, като след плащането от страна на застрахователя по сметка на съдебния изпълнител, И. Ж. му е наредил сумата да бъде преведена по банкова сметка на баща му Г. Ж.. С това обаче парите не губят характера си на застрахователно обезщетение, дължимо на И. Ж., а не на Г. Ж.. Обстоятелството, че плащането е извършено чрез заверяване на банкова сметка на последния, не означава, че сумата е постъпила в неговия патримониум. Това би било така, ако между И. и Г. Ж. е сключен договор за дарение на въпросната сума, но такива фактически твърдения по делото не са наведени, нито има данни за такъв договор. Поради което в приходната част на бюджета тази сума не следва да бъде включена.
Не следва да се включи като приход и сумата 4 500 лв, която ответниците твърдят, че са получили за сделката по нотариален акт № 197, т.***, рег.№ ****, н.д.№ 1096/ 2007 г. на нотариус рег.№ ***, съставен на 23.08.2007 г.. Този акт е оформен като дарение от Г. и В. Ж. на ? ид.ч. от нива в землището на [населено място], м.”Ч.”, имот № ****** и ? ид.ч. от нива в землището на [населено място], м.”О.”, имот № ******, в полза на [фирма]. Твърденията на ответниците, че дарението прикрива продажба (т.е. договорът е относително симулативен) съдът намира за доказани, защото в тази насока са показанията на свидетеля М. П.; защото Д. Н., в качеството му на едноличен търговец, в същия период придобивал възмездно и други земеделски земи; а и защото е житейски нелогично извършването на дарение от физически лица на търговец, с който нямат родствени или приятелски отношения. Поради това съдът приема, че сделката от 23.08.2007 г. действително прикрива продажба при цена 4 500 лв, която Г. и В. Ж. са получили. Но така продадените (симулативно дарени) имоти съдът приема, че са придобити със средства от престъпна дейност и за които не е установен законен източник на доход, поради което получената за тях цена също не е от законен източник. Касае се за трансформация на средства, която не прави източника на дохода законен и не може да обуслови липса на връзка между престъпната дейност и придобитото с такива средства имущество. Получената сума от продажба на имоти, придобити със средства от престъпна дейност, не съставлява доход от законен източник и не може да бъде взета предвид като такъв доход при изследване на приходите на ответниците.
За същия период (2006 г. – 2010 г.) разходите на семейството, включително за погасяване на кредита, са общо в размер 306 627,80 лв. В разходите съдът не включва сумата 44 060 лв за придобиване на недвижим имот с н.а.№ ***, т.***, рег.№ ****, н.д.№ 1714/ 2007 г. на нотариус рег.№ ***. По-горе бяха изложени съображения, че сделката, с която Г. и В. Ж. прехвърлят на М. С. П. недвижим имот в [населено място] дол – първия етаж от сграда в У. ХVІІІ-*** в кв.41 по плана на [населено място] дол със северен гараж, две изби и съответните идеални части, е симулативна, съответно при условията на абсолютна симулация са извършени и следващите сделки – тази, с която М. П. и съпругата му продават имота на Х. и С. Х., както и тази, с която Х. я продават на Ж.. Всяка от сделките е създавала привидност за продажба, но цена не е плащана, съответно не може да се приеме, че Г. и В. Ж. са плащали каквато и да е сума като продажна цена по н.а.№ ***, т.***, рег.№ ****, н.д.№ 1714/ 2007 г. на нотариус рег.№ ***.
В разходната част не следва да се включва и сумата 26 510 лв, която според К. ответникът Г. Ж. е разходвал за придобиване на собственост върху апартамент № 38 в [населено място], обл.В.,[жк], [жилищен адрес] заедно с избено помещение № 38 и 1,5203 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Видно от писмените доказателства, този имот е придобит от М. И. С. (майка на ответника Г. К.), която към 17.10.2007 г. е признала писмено в споразумение с ответника Г. Ж., че му дължи 8 200 лв. На същата дата С. е дала пълномощно на Ж. да прехвърли въпросния имот, включително правото да се договаря със себе си. Именно като е договарял сам със себе си, на 20.05.2009 г. Ж. е придобил имота, формално чрез продажба, с нотариален акт № **, т.*, рег.№ ****, н.д.№ 71/ 2009 г. на нотариус рег.№ ***. Както се установява обаче от показанията на свидетелите Г. А. и Н. В., М. С. и синът й – ответникът К. – са продължили да ползват имота и никой друг не е живял в този апартамент, нито е имал претенции към него. Свидетелката А. съобщава, че впоследствие М. С. прехвърлила имота на сина си, но такава сделка няма – всъщност с нотариален акт № **, т.*, рег.№ ***, н.д. № 34/ 2012 г., съставен на 16.05.2012 г. от нотариус рег.№ ***, Г. и В. Ж. продават този имот на К.. При така установените обективни обстоятелства съдът приема за доказани твърденията на ответниците, че сделката от 2009 г., с която Ж. при „договаряне сам със себе си” придобива имота, всъщност обезпечава паричното задължение на С. към него. След погасяване на това задължение, по нареждане на С. имотът е „върнат” на сина й (ответника К.). Това означава, че при сделката от 20.05.2009 г. ответникът Г. Ж. не е плащал продажна цена, съответно такава не може да бъде отнесена като разход за 2009 г.
В разходната част обаче следва да се включи сумата 8 200 лв, която е дадена в заем от Г. Ж. на М. С.. Неоснователно ответниците възразяват, че щом имотът е „върнат”, то е върната и заетата сума и поради това приход и разход се балансират. В представеното по делото споразумение между Г. Ж. и М. С. от 17.10.2007 г. С. признава, че е получила сумата и дължи връщането й. За обезпечение на това свое задължение тя упълномощава Ж. да се разпореди с нейн имот, включително в своя полза (пълномощното е с нотариална заверка на подписа от същата дата и е представено по делото). След погасяването на задължението имотът е следвало да бъде върнат на С. или на посочено от нея трето лице. В изпълнение на клаузите по споразумението, имотът е върнат (чрез симулативна продажба) на сина на М. С. – ответника К., но това е станало през 2012 г., без да има данни кога е погасено паричното задължение. Поради това не може то да се отнесе в приход на Г. и В. Ж. за интересуващия съда период (2006 г. – 2010 г.) и да балансира направеният през 2007 г разход за даване на сумата в заем. Така че дадените в заем 8 200 лв следва да се отчетат в разходната част на бюджета им.
Като краен резултат съдът достига до извод, че от 2006 г. до 2010 г. доходите от законен източник на Г. и В. Ж. възлизат на 104 069,62 лв, а установените разходи са в размер 314 827,80 лв. Разликата между приходите и разходите за периода 2006 г. – 2010 г. е отрицателна величина – 210 758,18 лв. Следователно ответниците Г. и В. Ж. не са разполагали за въпросния период със законен източник на доход, от който да върнат вз