О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 287
гр. София, 29.05. 2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Маркова
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 4772 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 197 от 23.05.2017г. по гр. д. № 727/2016г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено решение № 19 от 19.03.2015г. по гр.д. № 356/2013г. на Свогенския районен съд, в частта за отхвърляне на предявения от Н. П. Ц. и Л. И. С. против Ц. Б. С. иск за предаване на владението върху 400 кв.м. от поземлен имот, целия с площ 1335 кв.м., находящ се в границите на околовръстен строителен полигон на махала „Л.“ в [населено място], обл. Софийска, съставляващ по неодобрен кадастрален план от 1991 г. имот пл. 706, при граници на целия имот: изток – път, запад – имот пл. № 707, север – път, юг – път и вместо това е уважен иска за предаване на владението върху посочената част, като е отменен на основание чл. 537 от ГПК нотариален акт № 144, т. ІІ, рег. № 1480, дело № 309/2009г. на нотариус А. Ч., рег. № 153 в частта му относно признатото на Ц. Б. С. право на собственост върху посочената част от имота. Със същото решение е потвърден първоинстанционния акт за отхвърляне на иска на Н. П. Ц. и Л. И. С. против Ц. Б. С. за предаване на владението върху 535 кв.м. от гореописания поземлен имот.
Касационната жалба е подадена от ищците по исковете Н. П. Ц. и Л. И. С.. В нея се поддържа, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1/ когато ответник по иск по чл. 108 ЗС прави възражение, че е придобил реална част от имот на основание непрекъснато давностно владение в продължение на повече от 10 години, следва ли същият да установи точните граници на тази реална част от целия имот; 2/ има ли задължение въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси, посочени във въззивната жалба. Към изложението е приложена практика на ВКС.
Ответницата по касационната жалба Ц. Б. С. не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск на Н. Ц. и Л. С. за реална част от поземлен имот, а именно за 935 кв.м. от имот пл.№ 706 в околовръстния полигон на махала „Л.” в [населено място], целият от 1335 кв.м. Заедно с този иск е предявен и иск от В. Ц. И. против същата ответница за реална част от 400 кв.м. от същия имот. По отношение на тази реална част, претендирана от В. Ц., първоинстанционното решение за уважаване на иска е влязло в сила.
С решение № 201 от 08.11.2016г. по гр.д. №2212/2016г. на Върховния касационен съд, I г.о., е обезсилено въззивното решение от 30.12.2015 г. по гр.д. № 475/2015 г. на Софийския окръжен съд по иска на Н. П. Ц. и Л. И. С. срещу Ц. Б. С. по чл.108 ЗС за предаване на владението върху реална част от 935 кв. м. от поземлен имот с пл.№ 706, целият с площ 1 335 кв.м., в околовръстния полигон на махала „Л.” в [населено място], обл. Софийска. Прието е, че исковата молба е нередовна и съдилищата са се произнесли по искове за защита на право на собственост върху реални части от 400 кв.м. и от 935 кв.м., които реални части не са индивидуализирани чрез посочване на границите в рамките на целия имот от 1335 кв.м. Доколкото срещу уважаването на иска за 400 кв.м., предявен от В. Ц. И., касационна жалба не е подадена, то въззивното решение е обезсилено само за реалната част от 935 кв.м. и делото е върнато за ново разглеждане.
В производството по чл.294 ГПК въззивният съд с разпореждане от 14.11.2016г. е оставил исковата молба на Н. П. Ц. и Л. И. С. без движение с указания да индивидуализират реалната част, за която предявяват иск, като посочат границите на същата чрез очертаването им върху актуална скица на недвижимия имот /която отразява актуалния му териториалноустройствен статут по действащия план /.
С молба от 15.12.2016г. те са уточнили, че реалната част, предмет на спора по чл.108 ЗС, е с площ от 935 км. и съставлява северната част от поземления имот, целия от 1335 кв.м., при граници на тази част: от изток-път, от север-път, от запад – И. К. и от юг – В. И.. Към молбата е приложена актуална ситуационна скица на недвижимия имот /имотът попада в строителен полигон/.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, с оглед събраните по делото доказателства, е приел за установено, че наследодателят на ищците Р. В. М. е придобил през 1964г. чрез покупко-продажба нива в землището на [населено място], с площ от 800 кв.м. и е построил в южната част на имота къща, наричана „старата” къща. След смъртта му през 1974г. този имот е наследен от съпругата му С. М. и децата му Н. В. и Л. В.. Последният се е отказал от наследството на Р. В., с което собственици на този имот са останали С. М. и Н. В., а след смъртта на С. М. през 1982г. имотът е станал еднолична собственост на Н. В.. С нот. акт № 140/1990г. същата е продала част от този имот с площ 400 кв.м. на ищеца В. И.. Така, след продажбата Н. В., респ. ищците като нейни наследници, са останали собственици на 400 кв.м. от имота.
На следващо място съдът е приел, че в периода след 2000г. ответницата е упражнявала фактическата власт върху старата къща и част от имота около нея, непрекъснато, спокойно и явно; демонстрирала е намерението си да свои този имот; построила е пристройка, декларирала е имота, плащала е данъци, снабдила се е с нотариален акт за него през 2009г., без ищците да са оспорвали упражняваната фактическа власт. Едва през 2012г. ищцата Н. е подала жалба в прокуратурата с оплакване, че ответницата се е настанила в имота.
При тези мотиви въззивният съд е постановил диспозитив за уважаване на иска за реална част от 400 кв.м., без посочване на граници на тази част, и за отхвърляне на иска за реална част от 535 кв.м., също без посочени граници на реалната част.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице съмнение за недопустимост на обжалвания акт, при което касационното обжалване следва да бъде допуснато за проверка допустимостта на постановеното решение. Въпреки дадените указания в отменителното решение на Върховния касационен съд относно необходимостта да бъде индивидуализирана реалната част от поземления имот, която е предмет на спора, Софийски окръжен съд е постановил и второто въззивно решение за частично уважаване и за частично отхвърляне на иск по чл. 108 ЗС за реална част, без да вземе предвид заявеното от ищците уточнение на исковата молба и без да извърши разграничение къде точно в рамките на целия поземлен имот се намират двете реални части – от 400 кв.м. и от 535 кв.м., за едната от които искът се уважава, а за другата се отхвърля.
Предвид липсата на жалба от страна на ответницата досежно уважената част на иска – за реална част от 400 кв.м., то касационното обжалване следва да се допусне само в отхвърлената част на иска по чл. 108 ЗС относно реална част с площ 535 кв.м.
Към настоящето производство е присъединено производството по ч.гр.д.№ 4771/2017г. на ІІ г.о., образувано по частна жалба на Н. П. Ц., Л. И. С. и В. Ц. И. против определение № 703 от 25.09.2017г. постановено от въззивния съд по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателите за изменение на въззивното решение в частта му за разноските. Предвид обусловеността на отговорността за разноски от изхода на спора, частната жалба ще бъде разгледана заедно с касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 197 от 23.05.2017 г. по гр.д.№ 727/2016 г. на Софийския окръжен съд по касационната жалба на Н. П. Ц. и Л. И. С. в частта, с която е отхвърлен предявения от тях против Ц. Б. С. иск по чл.108 ЗС за предаване на владението върху реална част от 535 кв.м. от поземлен имот с пл.№ 706, целият с площ 1 335 кв.м. находящ се в околовръстния полигон на махала „Л.” в [населено място], обл. Софийска.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25/двадесет и пет/ лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: