1
Р Е Ш Е Н И Е
№. 287
София, 08 март 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1106/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия П. Г., чрез процесуалния му представител адв.К. срещу въззивно решение № 105 от 19.08.2016г., постановено по в.н.о.х.д. № 68/16 г. по описа на Апелативен съд- Бургас.
В жалбата се релевират трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.т. 1 – 3 от НПК, като се правят искания в условията на алтернативност, а именно за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане. Искането за отмяна на обжалваното решение е мотивирано с допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения във връзка с разкриването на обективната истина по делото и при формиране вътрешното убеждение на съда, довели до погрешни изводи относно извършването на деяниeто и авторството му; едностранчиво и превратно тълкуване на доказателствата в разрез с изискването на разпоредбите на чл. 107, ал. 5 от НПК, неизясняването на релевантни за предмета на доказване обстоятелства.
В съдебно заседание пред касационния съд представителят на прокуратурата оспорва касационната жалба, като намира за правилно и законосъобразно решението на въззивната инстанция, поради което моли да бъде оставено в сила.
Адвоката К., защитник на подсъдимия, поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, като представя писмена защита, с подробни аргументи в подкрепа на релевираните касационни основания.
Гражданските ищци и частни обвинители Т. В. и Й. В., редовно призовани, не се явяват. Не се явява и повереникът им адв.Д., също редовно призован, поради което не вземат становище по жалбата.
Подсъдимият П. Г. моли да бъде оправдан, тъй като счита, че не е извършил инкриминираното му престъпление.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 152 от 13.07.2015г., постановена по нохд №687/14г. по описа на Бургаския окръжен съд, подсъдимият П. Г. е признат за виновен в това, че на 15.11.2012г. в [населено място], обл.Б., е запалил сграда със значителна стойност- 1 715 000лева, като запаленото имущество има историческа стойност, пожарът е представлявал опасност за живота на други лица-Г. Г. и Х. С. и са последвали значителни вреди – на обща стойност 235 027лева, причинени на: [фирма], Г. Г., О. О., Х. С. и Р. А., както и е последвала смъртта на три лица-Д. М., З. М. и Т. М., поради което и на основание чл.330, ал.3, вр. ал.2, т.1 и т.3, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, като е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.330, ал.2, т.2 от НК и досежно разликата в размера на причинените вреди от 235 027лв. до 236 027лева.
На основание чл.60, ал.1 и чл.61 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода в затвор.
На основание чл.59 от НК е зачетено времето, през което по отношение на подсъдимия са се изпълнявали мерките за неотклонение –“задържане под стража” и “домашен арест”.
Подсъдимият П. Г. е бил осъден да заплати на гражданските ищци Т. В. и Й. В., сумата от по 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка им Д. М., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2012г. до окончателното изплащане.
С горепосочената присъда са били отхвърлени предявените срещу подсъдимия граждански искове от Т. В. и Й. В. за неимуществени вреди от смъртта на дядо им Т. М. и баба им З. М. в размер на по 100 000 лева за всеки един от тях.
В тежест на подсъдимия са възложени деловодните разноски и дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданските искове. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.
С решение № 105 от 19.08.2016г., постановено по нохд №68/16г., Апелативен съд – Бургас е изменил първоинстанционната присъда в частта относно приложението на чл.59 от НК, като е приспаднал времето през което подсъдимият Г. е бил задържан под стража, считано от 19.11.2012г. до 21.02.2013г., както и 17.06.2015г. до влизане в сила на присъдата, както и времето през което е изпълнявана мярката за неотклонение “домашен арест” от 21.02.2013г. до 16.06.2015г. В останалата част присъдата е била потвърдена.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна. На първо място следва да бъдат обсъдени твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще дерогират необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК.
Неоснователно е оплакването на подсъдимия и защитата му за допуснато съществено процесуално нарушение на досъдебното производство, изразяващо се в нарушения на принципа за случаен избор на водещия разследването полицай. Действително в кориците на делото липсват документи, които да дават възможност за проследяване начина, по който е извършено определянето на водещия разследването служител на МВР, но това не означава априори наличие на абсолютно нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Липсата на данни за това би било съществено процесуално нарушение по смисъла на НПК, само ако по отношение на органите на досъдебното производство са били налице основанията за отвод, визирани в разпоредите на НПК, и те не са се отвели. За да се приеме, че разследването е водено от некомпетентен орган е необходимо да са налице обстоятелства, които да сочат на зависимост, пристрастност или предубеденост, каквито данни не се съдържат в кориците на делото, а и не се сочат от касатор.
Доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, касаторът прави и по отношение дейността на въззивната инстанция по събиране и оценка на доказателствата и доказателствените източници. Те подлежат на разглеждане от настоящата инстанция, с изключение на такива, които сочат на оценка на тяхното съдържание, което по естеството си е свързано с необоснованост на съдебния акт и не е сред касационните основания.
Анализът и оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, инстанциите по същество са събрали възможния обем от доказателства, като същите са оценили при спазване на изискванията на НПК и не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на апелативният съд да установи по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване. Приетата фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че относно авторството на подсъдимия са събрани само косвени доказателства. В тази връзка от значение е да се посочи, че според Наказателно-процесуалния кодекс доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително установена сила, няма и процесуално изискване за доказаност на обвинението само с преки доказателства, като в наказателния процес е допустима проверка на преки по характер доказателства с косвени такива. Нещо повече, принципно няма пречки при липсата на преки доказателства, установяващи авторството на деянието, косвените доказателства да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда. В тези случаи съдът е длъжен да установи достоверността на източниците, носители на косвените доказателства, след което да пристъпи към задълбочена оценка на установените чрез тях факти, при това анализът следва да бъде направен на всяко доказателствено средство във връзка с останалите, за да се прецени дали е налице една неразривна връзка между тях, така, че системата от косвени доказателства да обуслови един единствен извод, свързан в случая с авторството на деянието.
В настоящият казус веригата от доказателства включва не само косвени такива, но и преки, изводими от обясненията на подсъдимия, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.3 от НПК. Неоснователно е оплакването, че обвинението почива само на тези обяснения. Противното би било в разрез с основни принципи, залегнали в НПК, а именно, че осъдителната присъда не може да се основава само на обяснения на подсъдимия, както и на такива, прочетени по реда на чл.279, ал.2 и 3 от НПК. В случая от значение са няколко обстоятелства: обяснения на досъдебното производство подсъдимият е депозирал в разпит, проведен на 19.11.2012г., в присъствието на служебен защитник, след като са му били разяснени правата, произтичащи от качеството му на обвиняем и изрично е заявил, че няма възражения да бъде защитаван от конкретния служебен защитник; към момента на депозирането им не са били изготвени заключенията по която и да било експертиза, свързани с установяване механизма на възникване на пожара, включително и относно запалителното вещество, поради което не би могло да се възприеме твърдението на подсъдимия за упражнена срещу него принуда да даде точно тези обясненията, съдържащи все още неизвестна за органите на досъдебното производство информация; по експертен път е отхвърлена и версията на подсъдимия за даване на обяснения под въздействието на медикаменти, респективно невземането на необходими такива, като е установено, че и в двата случая той е имал запазена способност да възприема фактите, имащи значение за делото и да съобщава достоверна информация за тях. Всичко това е обусловило правилни изводи на контролирания съд за липсата на натиск и въздействие върху подсъдимия при депозиране на обясненията му на досъдебното производство. По-нататък следва да се посочи, че съдилищата са кредитирали тези обяснения след като са ги оценили и проверили с останалите доказателства и способи за проверка. В обобщение може да се каже, че при оценката на обясненията на подсъдимия/които освен средство за негова защита, са и годен източник на доказателства/, съдилищата не се допуснали нарушения на разпоредбата на чл.14 от НПК.
Неоснователно е и твърдението, че при оценката на свидетелските показания е възприет избирателен подход, както и че следва да се „игнорират” показанията на свидетеля Г. Г., тъй като е заинтересован от изхода на делото. Съдилищата са обсъдили всички свидетелски показания, които са част от доказателствената съвкупност, като при извeждането на фактическите си констатации са ги ценили наред с останалите годни доказателства. Изложили са убедителни аргументи, за да кредитират едни от тях и не дадат вяра на други. С необходимото внимание са обсъдени и показанията на свидетеля Г., като правилно не се констатирани основания за изключването им от доказателствената маса. Без оглед на отношенията на Г., както с пострадалите, така и с подсъдимия, той в качеството си на свидетел има задължение за даване на истинни показания, а и носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Без да коментира твърденията на подсъдимия, че с действията си по отваряне на вратите, е предизвикал така наречения „коминен” ефект и бездействието му, изразяващо се в непомагане на пострадалите да излязат, с което е „допринесъл в значителна степен за настъпилия вредоносен резултат”, следва да се посочи , че по делото е установена и то по несъмнен начин причинно-следствената връзка между поведението на подсъдимия по запалване на пожара и настъпилия противоправен резултат – смърт на тримата пострадали, както и причинените вреди на къщата, която е паметник на културата. Това обуславя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия по възведеното му обвинение, като без значение са действията на св.Г., които са имали различна насоченост от тази, интерпретирана в жалбата, и по никакъв начин не изключват виновното поведение на Г..
Неоснователни са и оплакванията за неустановеност на използваното запалително вещество, предвид противоречия в експертните становища. Освен, че решаващите съдилища са установили по несъмнен начин огнището на пожара, непосредствената причина за неговото възникване – действията на физическо лице, разпространението-вертикално и хоризонтално, съществуващата опасност от разпространение му върху други сгради и лица, са установили и използваният запалителен продукт-бензин. Не е налице твърдяното от касатора противоречие, тъй като експертите в хода на устните изслушвания са дали разяснения за причините, поради които изключват използването на нефтопродукти като запалително средство, независимо от намерените на различни места в сградата следи от дизел, масло и тежки парафини. Обстоятелството, че следите от тези продукти не са се изпарили от високата температура, не са измити при гасенето на пожара и не са изгорели, според вещите лица сочи, че същите са резултат на предварително пропито в обследваните дървени материали вещество, в каквато насока са събрани доказателства. Също така експертите са се позовали и на реда по който се изпаряват високо летливите петролни продукти- най-бързо бензина, следва дизела и последни се изпаряват минералните масла. Всичко това, преценено в контекста на установеното съдържание на веществените доказателства, както и предвид гласните доказателства, е обусловило извод, че използваното от подсъдимия запалително вещество, е бензин.
Предвид горното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че решаващите съдилища не са допуснали процесуални нарушения, които да обусловят наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което от своя страна да обуславя касационно основание по т.1 на цитираната разпоредба.
Оплакванията за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наказанието, са декларативно заявени и не са подкрепени с конкретни аргументи, които да бъдат предмет на обсъждане от настоящата инстанция.
Гореизложеното дава основание на настоящия състав на касационната инстанция да направи извод за това, че атакуваното решение на Апелативен съд – Бургас е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105 от 19.08.2016г., постановено по внохд № 68/16г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.