О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 288
Гр. София, 03.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2075/2016 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД [фирма] София срещу Решение № 74/ 3 юни 2016 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по т.д.№ 127/2016 г., с което е потвърдено Решение № 43/ 23 февруари 2016 г. на Бургаския окръжен съд по т.д.№ 473/2014 г. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на [община] сумата 185 975,96 лв., представляваща обезщетение по договор за застраховка на имущество срещу пожар и природни бедствия, за който е издадена полица № 0110-800-2013-00157/ 22.11.2013 г., за настъпило в периода 24 януари – 31 януари 2014 г. застрахователно събитие – силни бури, придружени със силно вълнение на морето, в резултат на което е увредено застраховано брегоукрепително съоръжение – крайбрежна дига в [населено място],[жк], [улица], ведно със законната лихва от завеждане на делото – 2.10.2014 г. до окончателното плащане на сумата. За разликата до 196 995,60 лв. предявеният иск за застрахователно обезщетение е отхвърлен. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му в осъдителната част и отхвърляне на иска. В изложение по чл. 284 ал.3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси, както следва:
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа в съобразителната част на решението всички наведени от страните доводи и възражения и съответно да обоснове изводите си при евентуалното им отхвърляне;
Следва ли съдът в случай, че не възприеме експертното заключение по делото да изложи мотиви защо не кредитира становището на вещото лице в случай, че са приети заключения с противоречиви изводи и
Следва ли да бъде уважено искането за назначаването на тройна съдебно-техническа експертиза при наличието на две заключения, съдържащи противоречиви изводи, и представлява ли процесуално нарушение недопускането на тройна експертиза.
Ответникът по касация [община] изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок по пощата от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Бургаския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното решение на Бургаския окръжен съд, въззивният съд е приел, че обект на застраховане е реконструирана крайбрежна дига, макар и некоректно описана в приложения опис на застрахованото недвижимо имущество, която е била в добро техническо състояние към момента на сключване на застраховката. Настъпването на застрахователното събитие е установено с двустранен констативен протокол, съставен с участието на ответното застрахователно дружество, брегоукрепителното съоръжение е било проектирано и изградено в съответствие със строителните правила и норми и изчислено да издържи морска буря с височина на вълните 2,02 метра – изключително рядко природно явление, случващо се веднъж на сто години. Съгласно заключението на в.л. Г.А. уврежданията по дигата са причинени от мощните удари на необичайно високи вълни, които повдигнали вълногасящите кесони в засегнатия участък от 80 м, с което разрушили подредбата им, както и стоманенобетонната настилка върху тях.
Въззивният съд е приел, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение е определен законосъобразно от първоинстанционния съд съобразно пазарната стойност на услугата по отстраняване на щетите и в съответствие с констатациите на тройната съдебно-оценителна експертиза.
По първия процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички ДОПУСТИМИ и ОТНОСИМИ към спорния предмет възражения и доводи на страните, релевирани своевременно, в т.ч. и наведените във въззивната жалба оплаквания, е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съдържащи утвърдителен отговор на формулирания от касатора първи въпрос в изложението, между които и цитираните от него решения на ГК на ВКС, но въззивният съд не се е отклонил от тази трайно установена практика и от задължителните указания в ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г. за обсъждане на всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора.
Неоснователно е оплакването на касатора за необсъждане на възражението му за липса на доказателства относно състоянието на застрахованото съоръжение непосредствено преди настъпването на застрахователното събитие.
Възражението, релевирано с отговора на исковата молба, е обсъдено в мотивите на въззивния съд, който е приел за установено доброто техническо състояние на съоръжението към момента на сключване на застраховката. Същият се е произнесъл и по останалите заявени с въззивната жалба възражения и доводи и постановеният от него акт съответства на дадените в ТР № 1/2013 г. по т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешения.
Вторият и третият въпрос не са обусловили правната воля на съда по предмета на спора и са от значение за правилността на обжалваното решение, а не за изхода на конкретното дело. Зададени са в контекста на оплакванията за допуснати от съда нарушения на процесуални норми /чл.195, чл.200 ал.3 и чл.201 ГПК/. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК, между които попадат и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Проверката за законосъобразност на обжалвания въззивен акт се извършва само при условие, че същият бъде допуснат до касационен контрол, тъй като следва да бъде осъществена с участието на страните, в съответствие с принципа за публичност и непосредственост, а не в закрито заседание съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
Допълнителните основания за достъп до касация са бланкетно посочени.
Независимо от горното съдът не е длъжен да назначи тройна експертиза при всяко изразено от страните несъгласие със заключение на вещо лице, назначаването на друго или повече вещи лица при оспорване на заключението е само възможност, не и задължение за съда съгласно чл.200, ал.3 ГПК.
Вторият въпрос е некоректно зададен, изслушаните по делото заключения /на техническа и съдебно-оценителна експертиза/ имат за предмет изясняване на различни въпроси, предполагащи специални знания в различни области, възложените им от съда задачи не се припокриват и заключенията не биха могли да съдържат противоречиви изводи.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторът не е установил поддържаните основания за допускане до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 74/3 юни 2016 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 127/2016 г. по описа на същия съд, в обжалваната му част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: