Р Е Ш Е Н И Е
№ 288
София, 07.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 40/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”б” ГПК.
„Н” ООД гр. С. чрез своите процесуални представители адвокатите Р. Т. и А. Т. ,са обжалвали решението на Софийския апелативен съд от 11.07.2007г по гр.д. № 2179/2007г с което е оставено в сила решението на Софийския градски съд от 04.07.2006г по гр.д. № 1312/2005г. С това решение„Н” ООД гр. С. е било осъдено да заплати на С. Т. Т. обезщетение в размер на 8 000 лева за претърпяни от публикация във вестник „К” от 5-11 октомври 2004г,неимуществени вреди,заедно със законната лихва считано от 18.05.2005г до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се поддържа,че решението на Софийския апелативен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение,прие следното:
Софийският апелативен съд е разгледал спор между С груп” ООД гр. С. на правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД и това е правна квалификация която Върховният касационен съд, споделя. Защото както от обстоятелствата изложени в исковата молба,така и от всички събрани по делото доказателства е била установена следната фактическа обстановка:
Издателят на вестник „К” броя от 05.10- 11.10.2004г „Н” ООД публикувал журналистическата „информация” за С. Т. Т. като „висшист” по обиден и недостоен за титуляра, начин с което уронил престижа, накърнил честта и достойнството му и в разрез на Правилата на журналистическата етика не дал точна и вярна информация на читателите. От набедяването в извършване на непозволени действия-„да се сдобие с „кетапа „ по втория начин”, в извършване на „грандиозната далавера”, в „купуването на диплома „ и то лично от ректора на Консерваторията проф. Георги К. ”,от обидата С. Т. претърпял болка и страдания и по справедливост решаващият съд му присъдил сумата 8 000 лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
По делото е било установено,че ищецът С бил записан като студент І-ви курс към Инструменталния факултет на Българската музикална консерватория-сега Държавна музикална академия „П”,специалност „в и о л а „ през учебната 1987-1988г. Следването продължило 5 години и семестриално завършил,а след това и положил един от двата държавни изпити през месец юни 1992г-т.е. през 1992г той не е бил студент само до трети курс,както е било посочено в публикацията на вестник „К”,а е бил изкарал 5-годишния академичен курс на обучение и дори е взел един от държавните изпити-този по камерна музика,защото данните са били че по-късно,след 12 години той се е явил на изпита по виола. Видно от приложеното ксерокопие от дипломата му ,С. Трифонов не просто е „взел успешно изпита си”, а на този държавен изпит има поставена оценка „отличен”.
Софийският апелативен съд е взел предвид данните посочени в удостоверението на Държавната музикална академия „П” гр. С.,приложено на л.91 по гр.д. № 1312/2005г на Софийския градски съд, съпоставил ги е със свидетелските показания на проф. Г, на Е. М. Д. , на Р. П. и А. Т. и обосновано е приел,че С. Т. се е готвел за държавния изпит през 2004г 2-3 месеца предварително заедно и с Е. Д. и дори и двамата са се явили пред изпитната комисия,пред която С. Т. е свирел на виола ,а Е. Д. му е акомпанирал с друг инструмент /вероятно пиано/.
Неверни са били и твърденията,че „ Ректорът Г. К. уредил администраторките на Консерваторията да впишат името на С. Т. Т. сред имената на явилите се на държавен изпит за учебната 2003-2004г. Служебно му поставили и оценка „отличен 6 „. Въз основа на фалшифициран протокол от изпитната комисия на С. била издадена диплома за завършено висше образование в специалността „виола”.-твърдения които не намират опора и в Закона за висшето образование- Обн., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г,в който-чл.45 изрично е посочено:-чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 1999 г.) Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели. По изключение в състава на комисията могат да участват и преподаватели с образователна и научна степен „доктор“. В комисията се включват и външни за висшето училище лица.”
В същия смисъл е и т.20 ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Държавната музикална академия „П”, приложен към делото.А това означава че провеждането на държавния изпит и оценяването на студентите-абсолвенти и в Държавната музикална академия се е извършвало не от „администраторки” а от изпитна комисия,съставена от хабилитирани преподаватели.
Абсолютно несъстоятелни са твърденията за „купуване” на диплома за висше образование ,основани на предположението за дадения в замяна на това музикален инструмент-виола на стойност 5 867.49 лева-на Държавната музикална академия „П”. Актът за предаването и приемането е с дата 12.11.2004г и безспорно е след последния държавен изпит преминал на 01.10.2004г. Именно поради това-че е след държавния изпит ,а не преди това- не е допуснато никакво нарушение. Ноторен факт е ,че С. Т. не се занимава с музика и че е дарил скъпия инструмент за талантливи и нуждаещи се студенти, които биха могли да се изградят като бъдещи големи музиканти. Освен това по делото има данни,че даренията не са нещо изолирано за ищеца и че такива той е правил и за структорите на МВР в гр. П., София, Видин, за Хоспис „М”,за стипендия на ученик в с. М., „ за проявен талант и положен труд при овладяване на българския фолклор”.
Несъстоятелно е и оплакването,че въззивният съд не бил дал правилна оценка на становището на ответника,че „не оспорвал валидността на издадената диплома „а само редът на нейното издаване”. Софийският апелативен съд е преценил вярно всички факти и обстоятелства по делото и правилно е приел,че едното не би могло да се отдели от другото. Защото последният държавен изпит е бил взет след около 12 години,а не след 5 години,но това е станало по заповед на ректора № РД-09-243/28.09.2004г, чиято валидност не е била оспорена по законов ред,а и не са били оспорени и правомощията му,за разрешаване довършване на висшето образование на един студент,чрез явяване на държавен изпит пред редовна изпитна комисия.
Върховният касационен съд приема,че ответникът-издател на вестник „Контра е отговорен за всички вреди,които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая той е възложител на работата при и по повод на която е увреден ищеца. Неговата-на издателя- дейност не е неправомерна. Той правомерно е възложил работата на своите сътрудници-автори на материали,които неправомерно се извършили възложената работа. Това е отговорност за чуждо противоправно и виновно деяние,с което е причинена вреда на пострадалия. А щом чл.49 ЗЗД има предвид възлагане на друго лица „някаква работа” която е позволена от закона в такъв случай този, който я е възложил, не е извършил нещо противоправно и виновно-не е налице граждански деликт и не може да се търси вина у възлагащия работата. Неговата отговорност е по чл.49 ЗЗД за чужди виновни противоправни действия и за това има гаранционно обезпечителна функция. И както е посочено в П №7/1958г на Пленума на ВС –„Лицето което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност,ако се установи,че лицето на което е възложена работата не е причинила никаква вреда , ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената работа”
В конкретния случай,ответникът не е доказал че е бил пред хипотезата на” Закона за авторското право и сходните му права-
Чл. 53. (1) Авторът може да възложи за собствена сметка на издател да възпроизведе и разпространи определен брой екземпляри от произведението.
(2) Авторът може да уговори с издател да възпроизведе и разпространи екземпляри от произведението, като участва в разходите по издаването и в приходите от разпространението.-т.е. да установи,че автор и възложител на материалът,поместен във в-к „К”не е било негово длъжностно лице. Без всякакво значение е обстоятелството че по делото не са били установени конкретните виновни длъжностни лица. Решаващият съд се е съобразил със задължителните указания по приложението на закона,дадени в т.7 на Постановление № 7 от 30.12.1959г,според които юридическите лица,които отговарят за непозволено увреждане на основание чл.49 ЗЗД за вредите причинени от техните работници и служители при и по повод на възложената работа, отговарят „и тогава когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди”На това основание отговаря и издателя на печатното издание,чиято отговорност произтича от качеството му на работодател за извършвана в негов интерес,дейност. Защото по чл.49 ЗЗД отговорността възниква от два фактически състава: вредите да са причинени при изпълнение на възложената работа и втори- вредите да са причинени по повод на същата работа.. Тези фактически състави не се покриват и за това са дадени алтернативно в закона.. Конкретно по настоящето дело,вредите за ищеца са настъпили при и по повод на възложена работа за списването на вестник „К” и за отпечатването на материали в неговия раздел „мръсни тайни”Авторите са изнесли неверни данни и с това са злепоставили и опетнили името,честта и достойнството на ищеца С. Т. Т. На основание чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД издателят отговаря за причинените вреди и законосъобразно искът срещу него е бил уважен. Размерът от 8 000 лева не е завишен. Става въпрос за публично опетняване доброто име и накърняване на неимуществени права на публична личност,за която всяка невярна информация е разпространява многократно и неприятните преживяванията са от висока степен. По делото е било установено,че ищецът тежко е преживял оскърбленията,че е повишил кръвното налягане,че това дало отражение и при пряката му работа в колектива на шоуто, което водел. Софийският апелативен съд е съобразил конкретния случай с общоприетите критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД и законосъобразно е определил размера от 8 000 лева.
Решението на Софийския апелативен съд е правилно постановен съдебен акт. Изложените основания за касация на въззивното решение са неоснователни. Не са налице отменителните основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК .за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд от 11.07.2007г по гр.д. № 2179/2006г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: