3
3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
София, 10 юли 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ….осемнадесети юни… две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
при участието на секретаря……КРИСТИНА ПАВЛОВА………….…и на прокурора…..МАРИЯ МИХАЙЛОВА……..изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 871 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по нохд № 628/2011 г. на Районен съд гр.Велинград и изменение на протоколно определение от 06.02.1012 г. в частта му, касаеща типа на затворническото заведение и режима на изтърпяване на наказанието, наложено на осъдения И. Х. Б.. Изложени са съображения, че в тази част съдебният акт противоречи на закона. Предлага се касационната инстанция да постанови изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим.
В съдебно заседание, прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения.
Защитата намира, че искането на Главния прокурор е в полза на осъдения и моли да бъде уважено.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:
С определението, предмет на настоящото производство, Велинградският районен съд е одобрил споразумение за решаване на делото, по силата на което И. Х. Б. е осъден на осем месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК. Постановено е наказанието да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален „строг” режим.
Искането е процесуално допустимо, защото е подадено от оправомощена страна и не е обвързано със срок, доколкото е в полза на осъденото лице. Разгледано по същество е основателно.
Върховният касационен съд споделя доводите в искането, че по отношение осъждането по нохд № 569/2007 г. е настъпила реабилитация по право. В определения с присъдата по това дело изпитателен срок на изтърпяване на наказанието, осъденият Б. е извършил две други престъпления, за които обаче са му наложени наказания пробация. Разпоредбата на чл.86 ал.1 т.1 от НК свързва настъпването на реабилитацията по условното осъждане с условието отложеното наказание да не бъде изтърпявано. Ако в изпитателния срок осъденият е извършил друго престъпление, за което или не е санкциониран с наказание лишаване от свобода или съдът е приложил разпоредбата на чл.68 ал.2 НК/ съотв. чл.69 ал.2 НК/ или е амнистиран, поради което не следва да изтърпява реално отложеното наказание, то за него настъпва реабилитация по право. Тя заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, поради което е законосъобразен изводът на Главния прокурор, че осъждането на Б. на лишаване от свобода по нохд № 628/ 2011 г. се явява първо по ред по смисъла на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС. По силата на чл.61 т.3 от същия закон, то следва да се търпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим. За пълнота на изложението, мнозинството от състава счита, че Б. не се счита за рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, защото никога не е търпял ефективно наказание лишаване от свобода, което е изискване за пенитенциарния рецидивизъм.
Велинградският районен съд не е съобразил тези обстоятелства и е одобрил споразумението и в противоречащата на закона част, касаеща типа затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, наложено на осъдения Б.. Допуснатото нарушение може да бъде отстранено от касационната инстанция по пътя на възобновяване на делото и изменяване на съдебното определение, защото е в полза на осъденото лице. Ето защо и на основание чл. 425 ал.1 т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нохд № 628/2011 г. на Велинградския районен съд.
ИЗМЕНЯВА определение от 06.02.2012 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото, като на основание чл. 61 т.3 вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС определя подсъдимият И. Х. Б. да изтърпи наказанието 8 месеца лишаване от свобода в затворническо заведение от открит тип, при първоначален „общ” режим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/ ОМ/
ЧЛЕНОВЕ:
Особено мнение на председателя на съдебния състав:
Не споделям мнението на мнозинството на съдебния състав, че осъждането на подсъдимия е първо по ред и следва да бъде настанен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Считам, че искането на Главния прокурор като неоснователно следва да бъде оставено без уважение, поради следните съображения:
Данните, съдържащи се в справка за съдимост № 823/19.10.2011 год., налагат извода, че осъждането не е първо по ред, поради което решаващият съд законосъобразно е определил режима и мястото за изтърпяване на наказанието. От тях е видно, че И. Б. с присъда, влязла в сила на 5.11. 2007 год., е осъден на четири месеца лишаване от свобода за умишлено престъление от общ характер, като изтърпяването му е отложено с изпитателен срок от три години. В изпитателния срок е извършил три други деяния, за които е осъден с влязли в сила присъди, като са му наложени наказания несвързани с лишаване от свобода. Фактът, че първата присъда не е приведена в изпълнение не е достатъчен да се приеме, че настъпилата реабилитация по право е заличила самото осъждане и е отменила за в бъдеще всички последици, които законите свързват с него. Законодателят в разпоредбата на чл. 86 НК изрично е предвидял възможността със закон или указ да бъдат запазени някои последици от осъждането, независимо от реабилитацията. Такава е предвидена при престъпления, извършени в условията на повторност или опасен рецидив. При тях последиците от първото осъждане се заличават, ако са изтекли пет години от изтичане на изпитателния срок, за която е отложено изтърпяването на наказанието и тогава деянието няма да бъде квалифицирано като по-тежко наказуемо престъпление.
Престъплението, за което И. Б. е осъден по наказателното дело, предмет на настоящата проверка, е квалифицирано като повторно по чл. 195 ал.1 т.7 НК, поради което не може да се приеме, че е първо по смисъла на чл. 59 от ЗИНЗС. Доколкото този специален закон в раздел трети свързва разпределянето на лишените от свобода в различните пенитенциарни заведения и съответния първоначален режим за изтърпяване на наказанията с поредността на осъждането, а не с начина, по който е изтърпяно предходното наказание, не споделям виждането, че рецидивисти са само лица, които са изтърпявали ефективно наказание лишаване от свобода. Такова изискване не се съдържа в ал.2 на пар.3 от допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, която не се отклонява начина, по който е решен въпроса в общата част на НК. Законодателната уредба определя като рецидивисти и лица с предходно условно осъждане ако не са изтекли пет години от изтичане на изпитателния срок.
Председател: