3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№289
София, 11.04. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2600 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. А. М. срещу Решение от 18.01.2013 год. по гр.д.№ 13115/2011 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено Решение от 15.06.2010 год. по гр.д.№ 26246/2010 год. на Софийски районен съд, 28 с-в с което е осъден К. М. да заплати на Е. А. Т. сумата 9910.93 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, съизмерими със законната лихва върху сума, която е била предмет на обезпечителна мярка. Искът в полза на който е било наложено обезпечението е бил отхвърлен, като погасен по давност. Районният съд е посочил правна квалификация – чл.45 ЗЗД.
Сезиран с въззивната жалба на М., съставът на Софийски градски съд е приел, че правните белези на предявения иск сочат такъв по чл.403 ал.1 ГПК и за основателността на този иск е без значение причината, поради която е било прието за неоснователно обезпеченото вземане – поради несъществуването му или поради изтичане на погасителна давност по отношение на него.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК, като до голяма степен изложението възпроизвежда доводите по касационната жалба за неправилна преценка на СГС по допустимостта на иска. Счита, че погрешната правна квалификация води и до недопустимост на първоинстанционното решение, което съставът на СГС не е констатирал. Оттук и формулираните риторични въпроси: Допустимо ли е решение, постановено по недопустим иск? Нарушено ли е служебното начало, като въззивния съд не е констатирал тази недопустимост дори след като е бил сезиран; Допустимо ли е съдебно решение по непредявен иск и по нередовна искова молба? Посочените като материалноправни въпроси също са риторични: Съдържа ли се презумпция за вреда в разпоредбата на чл.403 ГПК; Може ли да бъде уважен иск, ако е недоказан по размер; Може ли да се присъди обезщетение за вреди, ако те не са доказани? Част от тези въпроси са свързани и с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като касаторът счита, че ВКС следва да се произнесе и по въпроса дали отхвърлянето на иск, като погасен по давност, обуславя прилагането на чл.403 ГПК.
Преди всичко, следва да се отбележи, че под формата на правни въпроси касаторът е въвел твърдения за необоснованост и допуснати нарушения на процесуалния закон (чл.270 ал.3 ГПК и чл.403 ал.1 ГПК) от страна на СГС. По отношение на тези въпроси не е налице нито една от предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, като по обуславящите въпроси за допустимостта на иск с оглед посочената правна квалификация, както и по въпроса за процесуалните предпоставки за уважаването на иск с правно основание чл.403 ал.1 ГПК е налице задължителна съдебна практика.
С Решение № 144 от 22.11.2013 год. по т.д.№ 406/2012 год., състав на І т.о. на ВКС се е произнесъл по въпроса дали посочената от ищеца правна квалификация обвързва съда и има определящо значение при разглеждането и решаването на спор с оглед резултата от произнасянето по ТР № 2 от 28.09.2011 год. по т.д. № 2/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Становището на въззивния съд по настоящето дело, съответства на приетото от ВКС, че правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното, решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита.
Нормата на чл.403 ал.1 ГПК с която като предпоставка за ангажиране отговорността на ответника е въведено изискването искът (за който е допуснато обезпечението) да е отхвърлен, е ясна и не поражда нееднозначно тълкуване. Дали искът е отхвърлен поради несъществуване на задължението, поради погасяването му чрез плащане или по давност е без значение.
Представените с приложението съдебни актове не съдържат различно тълкуване на закона. Няма връзка и представената съдебна практика за доказаността на вредата, доколкото в случая вредата е съизмерима с лихвата по вземането, а тя е нормативно определена.
Разноски от ответника по касация не са претендирани и такива не се присъждат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 18.01.2013 год. по гр.д.№ 13115/2011 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.