Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
С о ф и я, 12 юни 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 м а й 2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 739/2013 година.
Касационното производство е образувано по жалба на подс.И. П. Д. от Дряново срещу въззивна присъда № 37 от 13.03.2013 г., постановена по ВНОХД № 1/2013 г. от Габровския окръжен съд, като се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон с искане за отмяната й и оправдаването му на основание чл.9, ал.2 от НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Подс.И. Д., редовно призован, не взема участие в производството пред касационната инстанция и не изпраща процесуален представител.
Върховният касационен съд-Първо наказателно отделение провери правилността на обжалваната въззивна присъда в пределите на чл.347 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното :
С присъда № 86 от 10.12.2012 г., постановена по НОХД № 151/2012 г. на районен съд-Дряново подсъдимият И. П. Д. от Дряново е признат за невинен в това на 18.11.2012 г. в Дряново, при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство да е направил опит да отнеме чужда движима вещ, оставена без постоянен надзор – метален стълб за улично осветление на стойност 66 лева, собственост на [община], без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да я присвои и е оправдан по предявеното му обвинение по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.2 и 4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”б” вр.чл.18, ал.1 от НК.
Разпоредено е с вещественото доказателство – ножовка за рязане на метал, която е постановено да бъде върната на подсъдимия.
Направените разноски в размер на 15 лева е постановено да бъдат за сметка на Държавата.
Присъдата е протестирана от районна прокуратура-Дряново с оплакване за неправилно приложение на материалния закон и с искане за отмяната й и осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение.
С нова присъда № 37 от 13.03.2013 г., постановена по ВНОХД № 1/2013 г. Габровският окръжен съд е отменил оправдателната присъда изцяло и като е признал подс.Д. за виновен за осъществяване на престъплението, при условията на чл.58, б.”а” вр.чл.18, ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание от 3 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Вещественото доказателство – ножовка, е постановено да бъде унищожено след влизане на присъдата в законна сила.
Присъдени в тежест на подсъдимия са направените разноски по делото.
С касационна жалба от подс.Д. с доводи за неправилно приложение на материалния закон, основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, се претендира отмяна на новата осъдителна въззивна присъда и оправдаването му по предявеното обвинение, на основание чл.9, ал.2 от НК.
Върховният касационен съд-Първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, против подлежаща на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка нова въззивна присъда на окръжен съд, поради което за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК се свеждат до неправилните, според подсъдимия, изводи на окръжния съд относно липсата на предпоставки за приложение на чл.9, ал.2 от НК. Твърди районният съд законосъобразно да е приел случая за „маловажен” и извършеното от него деяние да не е престъпно поради липса на елемента обществена опасност или поради това, че неговата обществена опасност е явно незначителна, дори обществено оправдано, поради което и настоява за оправдаването му от касационната инстанция съобразно правомощието й по чл.425, ал.1, т.2 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Това твърдение на жалбоподателя е невярно и с него по същество се смесват понятията „маловажен случай“ и „малозначителност“ по чл.9, ал.2 от НК. Законът в чл.93, т.9 от НК е дал легално определение на понятието „маловажен случай“ и то се отнася за всички престъпления, за които е предвиден по-леко наказуем по този признак състав, докато при наличието на посочените в чл.9, ал.2 от НК предпоставки, деянието не е престъпно, макар формално и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление. Приложението на тази разпоредба изисква преценка дали деянието е толкова малозначително, че не е обществено опасно или пък обществената му опасност е явно незначителна. Въззивният съд, пред който е било правено същото възражение правилно е приел, че не са налице предпоставки за приложение на чл.9, ал.2 от НК и в подкрепа на извода си е посочил, че стойността на предмета на престъплението не е единственото обстоятелство, което има значение при решаването на този въпрос, ревизирайки становището на първоинстанционния съд по всяко едно обстоятелство, анализирано във връзка с обществената опасност на деянието и дееца.
Още в ППлВС № 6/1971 г., р.ІІ, т.7 са дадени указания относно разграничението на маловажните случаи на кражба от обикновените такива. В още по-голяма степен те са от значение за възприемане дадено деяние като малозначително на основание чл.9, ал.2 от НК. И доколкото тази разпоредба е обща, тя се прилага за всички престъпления, независимо дали техният предмет има или няма парична равностойност. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно незначителна, че практически да липсва защитим обществен интерес с намеса на наказателната репресия. В случая деянието правилно е прието за съставомерно като опит за кражба, доколкото отделянето на металния стълб от трайното му закрепване на терена чрез прерязването му с доброволно предадената от подсъдимия ножовка е било с намерение за противоправното му своене (било за предаването му на вторични суровини, било за направа на навес), а не просто премахването му като загрозяващо обществената среда (като престъпление по чл.216, ал.4 вр.ал.1от НК). Законосъобразно са възприети и квалифициращите като по-тежко наказуемо престъпление обстоятелства по т.т.2 и 4 от ал.1 на чл.195 от НК (второто изключващо квалифицирането на деянието като „маловажен случай”), както и наличието на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК (макар да са били налице и условията по б.”а”).
Правилно и двете инстанционни съдилища са направили изводите си относно малозначителноста на инкриминираното деяние от съвкупната преценка на различните елементи на деянието и тяхното специфично проявление в конкретните обстоятелства, макар те да са коренно противоположни. Окръжният съд обаче с основание е отдал дължимата се тежест на мястото, времето и начина на извършването му, последиците от увреждането на процесния стълб за улично осветление и възможността за бъдещото му използване по предназначение в общинската инфраструктура и не на последно място, личността на дееца. И ако за малозначителността на деянието да не е от съществено значение съдебното му минало, и според цитираното постановление на Пленума на ВС такова значение следва да се отдава на личността на дееца и подбудите за осъществяване на деянието, свързано с всички други конкретни обстоятелства. Жалбоподателят Д. е многократно осъждан именно за квалифицирани кражби и към момента на извършване на деянието е търпял постигнатото по споразумение благосклонно наказание пробация пак за кражба, което сочи на утвърдени престъпни навици у него. Че е съзнавал противоправността на поведението си е видно и от времето на осъществяване на инкриминираното деяние, като въззивният съд убедително е отхвърлил неоснователно оценено в негова полза като съществено „оказаното от него съдействие по време на разследването” за разкриване на престъплението, при факта на задържането му на местопроизшествието с ползваното техническо средство в ръка. Именно съвкупната оценка на всички тези обстоятелства са дали основание на съда да отрече липсата или незначителността на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца и като е отменил протестираната пред него първоинстанционна присъда, да постанови нова осъдителна, с което е приложил правилно материалния закон. Поради това ВКС не намери основание за намеса и оправдаване на жалбоподателя поради липса на престъпление на основание чл.9, ал.2 от НК. Няма основание и за корекция на наложеното му наказание, определено на основание чл.58, б.”а” вр.чл.18, ал.2 от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК на минимума за този вид наказание, безспорно, търпимо реално при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, предвид миналите осъждания и изтърпени наказания от Д. от значение за приложение на съответните разпоредби на ЗИНЗС.
Жалбата на подс.Д. се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда – в сила.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд-Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 37 от 13.03.2013 г., постановена по ВНОХД № 1/2013 г. от окръжен съд-Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :