4
гр. д. № 239/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 289
София, 15.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 239/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. А. Т. и М. Т. Т., чрез процесуалния си представител адв. Ж., са подали касационна жалба срещу решение № 1147 от 22.07.2014 г. по гр. д. № 1155/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 31.01.2014 г. по гр. д. № 19771/2010 г. на Варненски РС, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу М. С. М. иск за установяване, че те са собственици на поземлен имот ІІІ-113 в кв. 20 по плана на местността „Бялата чешма и Дъбравата” в землището на кв. В., [населено място] на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност за времето от 01.03.1997 г. до 10.12.2010 г. (датата на предявяване на иска). Касационният довод е за необоснованост на извода, че позоваването на осъществявано давностно владение за времето от 01.03.1997 г. до 10.12.2010 г. е недопустимо, поради направен отказ от иск основан на същото придобивно основание – давностно владение включващо и посочения по-горе период от време. Поддържа се, че решението е недопустимо като постановено по непредявен иск.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се обосновава с позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 ГПК , като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуални въпроси. Първият е за това допустимо ли е съдебно решение, с което съдът е обсъдил правното значение само на част от посочения от ищеца период на осъществявано давностно владение, по съображение че другата част от него вече е била предмет на друг иск, приключил с прекратяване на производството поради оттеглянето му.
Вторият въпрос е за това допустимо ли е съдът да постанови решение по същество на спора без да се произнесе по наведените обстоятелства, които определят неговия предмет.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
От фактическа страна по делото е установено, че касаторите поддържат, че спорния имот им е бил предоставен за ползване на основание ПМС 11 от 1982 г., което установяват с удостоверение № 174 от 06.09.1983 г., издадено от председателя на ИК на ОБНС Варна въз основа на решение № 35/612-4 от 23.08.1983 г. От същото се установява, че е било предоставено право на ползване върху имот с предназначение хавра (лозе), с площ от 600 кв. м., в м. „Д. чешма” в землището на [населено място] при граници: път, М. И. и Г. Н.. След влизане в сила на ЗСПЗЗ касаторът П. Т. е започнал процедура по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване на имота. Отказът да му се определи оценка е обжалван пред Варненски РС и с решение от 12.02.1996 г. по гр. д. № 763/1995 г. е отменен и определена оценка в размер на 30628 лв. Цената е заплатена на 30.01.1997 г., а на 25.03.1998 г. касаторите са декларирали имота и са заплащали следващия се данък недвижим имот и сграда.
По отношение на ответника по иска М. М. се установява, че той е придобил право на собственост върху имота на основание договор за покупко-продажба сключен на 21.05.2004 г. с праводатели Д. и Н. Д. (н. а. № 118/2994 г.). Д. са придобили имота на основание договор за замяна сключен с С. на 19.12.1996 г. ( н. а. №28, т. X.. н. д. № 12767/1996 г.), а С. са се легитимирали като собственици на имота с договор за покупко-продажба сключен от Н. С. на 17.04.1995 г. с М. Т. И. (С.) и съпругът й О. В. С. (н. а. № 138, т. ХІІ, н. д. №[ЕИК] г.).
М. С. е придобила права върху имота по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, което се установява от представения констативен нот. акт № 186 от 17.04.1995 г. за право на собственост върху имота, придобито по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В акта е посочено, че правото на ползване й е било предоставено на 22.Х.1982 г. на основание ПМС 11/1982 г., което право е трансформирала в право на собственост след като е заплатила на 29.03.1995 г. определената цена от компетентния административен орган.
В исковата молба касаторите се позовават на придобивния способ давностно владение, като твърдят, че са осъществявали такова върху имота в периода от заплащане на определената цена през м. март 1997 г. до 10.12.2010 г. – датата на предявяване на иска.
Ответниците са противопоставили възражение, че касаторите са предявили срещу тях друг установителен иск за собственост, в който са се позовали също на давностно владение, осъществявано в периода от 1982 г. до 2008 г., – датата на предявяване на иск Производството по делото е било прекратено поради отказ от иска. Поради това считат, че позоваването на изтекла давност за времето до 22.01.2008 г. е недопустимо, а за времето след тази дата до датата на предявяване на иска изтеклият двугодишен период е недостатъчен за придобиване на вещни права върху имота.
С приета техническа експертиза е установено, че имотът, предмет на иска, не е идентичен с имота, описан в удостоверение № 174 от 05.09.1983 г. за предоставяне на лозе с площ от 600 кв. м. на Касатора Т.. Установено е и това, че в списъка към Протокол № 35 от 23.08.1983 г. съставен за решение по т. 4/612-4 на ИК на ОНС-Варна не фигурира името на касатора между тези на лицата, на които е предоставена земя на основание ПМС 11/1982 г.
Съдът е отхвърлил иска като е приел, че последиците от прекратяване на производството по предходното дело поради направен отказ от иск се изразяват в прекъсване на владението и заличаване на изтеклата давност до 22.01.2008 г. Периода от време след тази дата до предявяване на настоящия иск е недостатъчен за придобиване на вещни права върху имота. Приел е също и това, че спорният имот не е идентичен с имота, който касаторите, ищците по иска, твърдят че им е предоставен за ползване по данни от удостоверение № 174 от 06.09.1983 г. От това е направен извод за това, че ищците не са доказали да са установили владение върху спорния имот, поради което и да са го владяли в законоустановения десетгодишен срок. На последно място е намерено и това, че отказът от предходния предявен уставителен иск съставлява признание, че ищците не са придобили вещни права върху имота на посоченото основание.
В правната теория е прието, че отказът от иска е изявления на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен. Това следва от съпоставянето му с изявлението за признаване на иска. Последното е изявление, че искът е основателен. Двете изявления съдържат отказ да се търси или получи защита, поради което те съставляват процесуално действие, а не материалноправен отказ от съществуващо материално право, което се претендира с иска.
В случая въпросът, по който се иска допускане, преформулиран съобразно правомощията на касационния съд, е за това дали предявеният установителен иск за собственост, основан на друг период на осъществявано давностно владение, който включва част от периода, посочен по предявен по-рано друг иск, по който производството е прекратено поради направен отказ от иска, има различен предмет и дължи ли съдът произнасяне по него.
Разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, поради което е основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1147 от 22.07.2014 г. по гр. д. № 1155/2014 г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 185.00 лв. и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: