Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
София, 29 юни 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. деветнадесети юни ……………. 2014 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова …………………
ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ……………..
.. Лада Паунова …………………….
при секретар .. Иванка Илиева ……………………………… и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мадлена Велинова ………, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ……………………….. КНОХД № .. 766 ../.. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурора срещу решение № 17 от 26.03.2014 г., постановено по ВНОХД№ С-001/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъдата от 30.10.2013 г. постановена по НОХД № С-380/2009 г. на Софийски градски съд. С посочената присъда на основание чл. 304 от НПК СГС е признал за невиновни и оправдал изцяло по предявените им обвинения: подсъдимия К. С. М. в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 1 от НК, по чл. 196а от НК, по чл. 346, ал. 6 от НК и по чл. 346, ал. 3 от НК: подсъдимия И. Р. Ц. по чл. 321, ал. 1 НК, чл. 196а вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл. 346, ал. 6 вр. чл. 195, ал. 1 от НК; подсъдимия Д. И. Ч. по чл. 321 НК и чл. 215 от НК; подсъдимия Д. С. Д. по чл. 346, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК; подсъдимия В. Ц. П. по чл. 346, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК; Подсъдимия Р. С. С. по чл. 346, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК; подсъдимата Б. Б. Д. по чл. 215, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 316, ал. 1 вр. чл. 309 от НК. Протестът визира касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се отмяна на решението на Софийски апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
От декларативно изложените аргументи се разбира, че вътрешното убеждение на съда не е изградено въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото. Част от тях са тълкувани превратно, не са изложени съображения, защо съдът приема едни, а отхвърля други. Поддържа се, че авторството, съставомерните признаци от съставите на престъпленията и цялата престъпна дейност се извеждат преимуществено от информация събрана чрез специални разузнавателни средства (СРС), но същите са подкрепени с множество преки и косвени доказателства, които са игнорирани от въззивния съд. При анализа на доказателствата се установява по несъмнен начин, че са налице достатъчно косвени доказателства, водещи до единствения възможен извод, че подсъдимите са извършили престъпленията, за които държавното обвинение е повдигнало обвинение с внесения в съда обвинителен акт.
В подкрепа на обвинението по чл. 321, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК в протеста се излага, че освен от изготвените веществени доказателствени средства (ВДС) от използваните СРС, то се доказва от приобщените по делото веществени доказателства, иззети при извършените претърсвания и изземвания. Неправилно въззивният съд е приел, че иззетите веществени доказателства, служещи за противозаконно проникване, заглушаване – декодиране на алармена система, запалване и отнемане на моторни превозни средства (МПС), могат единствено да се третират като косвено доказателство към евентуално приготовление към престъпление по чл. 346 от НК, тъй като този извод щеше да е правилен, ако липсваха изготвените ВДС при използваните СРС. От доказателствената маса не е следвало да бъдат изключвани вещи, които впоследствие са подложени на техническа експертиза. Поддържа се, че ако се изключи безспорното участие на подсъдимия Ч. в организирана престъпна група, то поведението на другите двама подсъдими М. и Ц. може да бъде субсумирано под нормата на чл. 321, ал. 6 НК.
Според прокурора, по отношение на обвинението за престъпление по чл. 196а, неправилно въззивният съд е приел, че събраните доказателства, извън изготвените ВДС във връзка с използваните СРС, са без практическа доказателствена стойност по отношение на авторството на двамата подсъдими М. и Ц., тъй като събраните доказателства анализирани в тяхната съвкупност водят до извода, че те са осъществили инкриминираното деяние. В подкрепа на това тълкуване се посочват показанията на свидетелите Т., Б., А., А., П. (неправилно посочена като П.), П., извършените изземвания, показанията на св. Яръмски, макар и заличен, справките от мобилните оператори, както и иззетият сервиз от дома на подсъдимите М. и Д.
Излага се, че обвинението за престъпления по чл. 321, чл. 196а НК, чл. 346, ал. 6 и 346, ал. 3 НК се доказва от редица гласни доказателствени средства, общо посочени в протеста, както и от иззетите веществени доказателства при извършените претърсвания и изземвания.
При проведеното разпознаване (извършено по фотоснимки, вместо на живо), по време на което св. А. разпознава подсъдимия С. като извършител, държавното обвинение счита, че не е допуснато процесуално нарушение, тъй като преценката как да бъде извършено процесуалното действие е в компетентността на водещия разследването.
По отношение на престъплението по чл. 215, ал. 1 НК в протеста се излага, че неправилно са кредитирани показанията на св. М., майка на подсъдимия М., вместо на направеното разпознаване от св. П., пострадала от престъплението.
Дадените от подс. Д. обяснения относно повдигнатото обвинение по чл. 309, ал. 1 от НК следва, според изложеното в протеста, да се приемат като защитна версия и съответно да не им се дава вяра.
Част от тези оплаквания очевидно касаят обосноваността на въззивния съдебен акт, което не е самостоятелно касационно основание за неговата проверка. Доколкото обаче са изложени частични възражения за неправилна оценка на доказателствата в контекста на тяхното превратно и непълно обсъждане при извеждане на оспорваните фактически изводи, ВКС намери за необходимо да ги провери на плоскостта относно начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция и отражението им върху приложението на материалния закон.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Излага, че е налице едностранчив анализ и превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал. Счита, че престъпните деяния се установяват от веществените доказателства. Не са ценени правилно показанията на разпитаните свидетели. Приема за незаконосъобразни изводите на съда десежно липсата на доказателства за виновността на подсъдимите Ч., П. и Д..
Подсъдимите К. М. и Б. Д. молят протестът да бъде оставен без уважение.
Адв. С., защитник на подсъдимия И. Р. Ц., моли протестът да бъде оставен без уважение. Счита, че не са налице доказателства, доказващи виновността на подзащитния му.
Адв. П., защитник на подсъдимите Д. Ч. и В. П. излага, че протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение. Не е налице порок при формирането на вътрешното убеждение на съда, а извършения от въззивния съд анализ на доказателствения материал намира за правилен.
Подсъдимият В. П. моли протестът да бъде оставен без уважение.
Адв. М., защитник на подсъдимия Р. С. и адв. Д., защитник на подсъдимия Д. Д., молят протестът да бъде отхвърлен като неоснователен.
В последната си дума подсъдимите молят протестът да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилият протест, сочените основания, доводи и становището на страните намира следното:
Прокурорът е използвал формален подход, за да възбуди касационната проверка, тъй като не е внесъл конкретика в твърденията си. Според него, налице е непълен и едностранчив доказателствен анализ и превратна оценка на доказателствата (не са посочени), като са нарушени правилата на формалната логика. В протеста се твърди, че са игнорирани доказателства и доказателствени средства (не са посочени), което е довело до изграждане на вътрешното убеждение на въззивния съд, което не се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото, съгласно изискванията на чл. 14 от НПК. Изтъква се, че при наличието на противоречиви доказателства (не са посочени), съдът в нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК не е изложил никакви съображения, защо приема едните и защо отхвърля другите. Доказателствата са ценени изолирано, без съпоставяне с останалия доказателствен материал.
Посоченото не може да бъде споделено. В решението си въззивният съд е проследил извършените посегателства спрямо пострадалите лица. Посочил е всички процесуално следствени действия и законосъобразното им осъществяване за разкриване на извършителите. Изчерпателно е отразил: приложените специални разузнавателни средства спрямо описаните в решението мобилни телефонни номера; предприетите множество претърсвания в имоти и МПС на заподозрени лица, в това число и на подсъдимите по настоящото дело, при които били иззети вещи, подробно описани в съответните протоколи; огледи на местопроизшествия и веществени доказателства. Запознал се е с назначените голям брой експертизи и преценката на първоинсатционния съд за тяхната относимост към предмета на доказване. Внимателно е съпоставил приложените по делото веществени доказателствени средства, дадените разрешения за използване на СРС чрез способа „звукозапис” на телефонната комуникация и справките на мобилните оператори за ползваните от подсъдимите номера към периода на инкриминираните деяния и тези, посочени в обвинителния акт за П., М., Д., Ц., Ч., ведно с иззетите мобилни апарати и сим карти.
На базата на този анализ на стр. 14 – 16 от мотивите към въззивното решение е развит изводът, че не е възможно да се приеме, че част от комуникациите, в това число записаната чрез приложение на СРС, е осъществена именно от подсъдимите. В тази насока не е събрано нито едно безспорно доказателство, че телефоните, за които са прилагани СРС, са използвани от подсъдимите или, че лицата, които са ги носили са същите, които са извършвали противозаконните отнемания на МПС. Назначаването на фоноскопска експертиза за установяване на връзката между подсъдимите и телефонните номера, по които са били провеждани разговори, не би могла да запълни доказателствения дефицит.
Въззивният съд не е изложил мотиви защо назначаването на фоноскопска експертиза не би могла да запълни доказателствения дефицит, но този извод се споделя от настоящия състав на ВКС. Такава експертиза винаги може да бъде осуетена, ако подсъдимите откажат да предоставят сравнителен материал или умишлено осуетят изследването чрез промяна на характеристиките на гласовете си с помощта на различни средства или, както е в случая, е изтекъл продължителен период от време. От друга страна, дори да се приеме, че с пропуска да се назначи такава експертиза е допуснато съществено процесуално нарушение, то не може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото във връзка с евентуален отказ на оправданите подсъдими да се подложат на изследване, поради което и на основание на разпоредбата на чл. 348, ал. 4 НПК то не съставлява основание за отмяна на присъдата.
По обвинението по чл. 321 по отношение на подсъдимите М., Ц. и Ч..
В подкрепа на обвинението по чл. 321, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК в протеста се излага, че освен от изготвените веществени доказателствени средства (ВДС) от използваните СРС, то се доказва от приобщените по делото веществени доказателства, иззети при извършените претърсвания и изземвания (не са конкретизирани). Неправилно въззивният съд е приел, че иззетите веществени доказателства, служещи за противозаконно проникване, заглушаване – декодиране на алармена система, запалване и отнемане на моторни превозни средства (МПС), могат единствено да съставляват евентуално приготовление към престъпление по чл. 346 от НК, тъй като този извод щеше да е правилен, ако липсваха изготвените ВДС при използваните СРС. От доказателствената маса не е следвало да бъдат изключвани вещи (не са посочени), които впоследствие са подложени на техническа експертиза. Поддържа се, че ако се изключи безпорното участие на подсъдимия Ч. в организирана престъпна група, то поведението на другите двама подсъдими може да бъде субсумирано под нормата на чл. 321, ал. 6 НК. Въззивният съд (стр. 16 и 17 от мотивите) е посочил, че част от ВД намерени в автоморгата на подсъдимия М., които може да се приеме, че са предназначени за противозаконно отнемане на МПС, могат да се третират като косвено доказателство, но за друг вид престъпление – приготовление към извършване на такава по чл. 346 от НК. Те не могат да обосноват признаци от състава на престъплението на чл. 321 НК. Настоящият състав на ВКС намира за безспорно изложеното от въззивния съд, че посочените предмети не могат да обосноват обективни признаци като структурираност, трайност и сдружаване за наличие на ОПГ. Същевременно, следва да прецени основателността на възражението в протеста, че тези разсъждения по принцип са правилни, но в конкретния случай с оглед на доказателствата по делото, могат да се третират като косвени такива за осъществяването на състава по чл. 321, ал. 6 НК от М. и Ц..
Прокурорът не е посочил в касационния протест кои процесуални следствени действия претърсване и изземване има предвид, но относими към изложението му са тези, осъществени в[жк],[жк]и в авто-морга в [населено място], стопанисвана от фирма [фирма]. Чрез тях са иззети голямо количество дистанционни управления и ключове за леки автомобили, заготовки тип „меча лапа”, порцеланов сервиз от 61 части, преносим компютър „Компак”, компютри за автомобили, два двигателя със заличени номера, четири части от парктроник, които впоследствие са разпознати от свидетеля А.
Издадено е разрешение за претърсване и изземване в дома на И. Р. И. на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]. П. е апартамент 44, но в[жк], [жилищен адрес] (л. 52-54, т. VІ от ДП). Действието не е одобрено /стр. 56-57, т. VI от ДП), съгласно разпореждане С – 0 – 58 от 02.02.05 г., не само поради разлика в номера на апартамента, но и в квартала на [населено място], като и настоящата инстанция споделя, че действието в никакъв смисъл не е било неотложно. Споделят се и мотивите на СГС, защо иззетите ВД не следва да бъдат пробщени към доказателствената съвкупност (стр. 39 от мотивите, т. III, СГС).
С определение от 31.01.2005 г. по ЧНД С-О № 26/2005 г. по описа на СГС е издадено разрешение за претърсване и изземване в дома на К. С. М. на адрес София,[жк], [улица], ет. 1, ап. 3. Обискът е извършен в ап. 5, където е открит инкриминирания сервиз, състоящ се от 61части. С разпореждане по дело № С-О-59/2005 г. на СГС (стр. 116, т. VI ДП) извършеният обиск в ап. 5 не е одобрен, като е посочено, че вероятно се касае до техническа грешка при посочване на номера на апартамента. Тя не може да бъде отстранена чрез последващо одобрение на протокола за извършено изземване, а следва да бъде преценена при разглеждане на делото по същество.
На стр. 16 от въззивното решение хронологично са описани процесуално-следствените действия по претърсване и изземване и последващи опити по инициатива на прокурора за отстраняване на допуснатия пропуск, описан в предходния абзац. Въззивният съд приема, че първата инстанция аргументирано не е ценила резултатите от проведеното претърсване, тъй като то не е било проведено в съответствие с изискванията на чл. 135 от НПК (отм.), като е възприела посочените от СГС на стр. 39 от мотивите към присъдата (стр. 1272, т. III) съображения.
В случая, първоинстанционният съд е изложил изключително подробни аргументи защо не цени извършеното процесуално-следствено действие. Въззивният съд се е солидаризирал с тях без да излага самостоятелни аргументи освен противоречието с чл. 135 НПК (отм.). Въпреки подробната аргументация, към която се препраща, следва да се приеме, че се касае до техническа грешка при изписването на апартамента. За него изрично е посочено, че това е домът на К. М., което го индивидуализира допълнително. Погрешното изписване на ап. 3 вместо ап. 5 не опорочава извършеното действие, но същото е следвало да бъде внимателно проверено в съдебната фаза, което е направено от САС чрез разпита на поемните лица, който не е довел до резултат, различен от приетия от СГС. Непосочването на собствени мотиви, извън тези на първоинстанционния съд, не съставлява в конкретния случай съществено процесуално нарушение.
Съдилищата по фактите са ценили резултата от извършеното претърсване и изземване, проведено в авто-морга, стопанисвана от фирма [фирма], където са открити и иззети преносим компютър марка „Компак” и принадлежности към него и множество компютри за автомобили. В същото време са отдали необходимото значение на заключението на техническите експертизи, което не е установило техническа изправност на компютрите за автомобили и декодиращо устройство, а още по-малко – тяхната ефективност да послужат като средство за извършване на престъпления с предмет МПС, което не се оспорва от прокуратурата. Направен и извод, че същите преработени технически устройства не могат да се ценят като косвени доказателства за извършени престъпления или подготовка за такива. От касационния протест е видно, че прокурорът се е съгласил със заключението на експертите, но предлага да се приеме извод, че вещите са били годни към момента на извършване на отделните деяния, предмет на обвинението, което, обаче, е предположение, което противоречи на изискванията на чл. 303, ал. 1 НПК. Тези косвени доказателства не са достатъчни за реализиране на наказателната отговорност на тримата подсъдими по чл. 321 от НК или на такава по чл. 321, ал. 6 от НК спрямо М. и Ц..
Не може да се възприеме, че показанията на свидетелите Т., Ц. С., Д. Б., Е. Н., С. Я., Б., А. и А. по несъмнен начин са в подкрепа на обвинението по чл. 321 от НК.
В показания си св. Д. Б. (т. 10, стр. 124 – 134 и стр. 156 – 160 от ДП) свидетелят казва, че подс. М. е „тартор” на групата и ги „направлява“. Не посочва имената на другите двама обвиняеми. Твърди, че подсъдимият се занимава с кражби на коли и връщането им срещу откуп. В с.з. казва обратното (стр. 361, папка I СГС). Не са четени показанията му от досъдебното производство по реда на чл. 281 НПК.
В показанията си Ц. С. (т. 10, стр. 57 – 66) свидетелства, че подс. М. се занимава с връщане на коли срещу откуп, а и краде автомобилите. В съдебно заседание (л. 360, папка І) свидетелят единствено конкретизира, че М. му е съдействал за връщането на л. а. м. „Мерцедес”. Показанията му от досъдебното производство не са приобщени.
Свидетелят С. Я. (т. 10, стр. 214 – 280) казва, че знае, че пос. М. се занимава с кражби на коли, които връщат срещу откуп. На стр. 279 посочва, че според него подс. М. и подс. И. Ц. (И. Т.) се занимават с горното. Показания на стр. 119, т. 25, ДП казва, че поддържа показанията, но след предишния разпит, две лица, едно от които подсъдимия М., го е търсил в работа, за което е разбрал от свои колеги. Изрично посочил, че не желае да има нищо общо с такива лица. В с.з. също поддържа показанията си (стр. 363, папка II СГС). Посочва в допълнение, че това, което знае за дейността на подсъдимия го знае от слухове. Последният абзац от разпита му в съдебно заседание противоречи на това, което е казал при разпита в досъдебна фаза. Противоречието не е изяснено, тъй като страните не са дали съгласие за прочитане на показанията му, депозирани на досъдебното производство.
Свидетелят В. Т. е депозирал свидетелски показания на 05.04.05 г. (л. 22-24, т. 10 от ДП), в който пресъздава като оперативен работник разказаното му от свидетеля Р. Я. (по делото е установено чрез СПЕ, че Я. няма свидетелска годност) и направеното от последния разпознаване на подсъдимия М. по компютърни снимки, като човекът извел автомобила „Фолксвакен Пасат” от паркинга на „Метро – 1”, без да може да конкретизира по какъв начин. В съдебно заседание (л. 366 – 368, папка 1 СГС) показанията му са приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК. С посочването в касационния протест на този свидетел, прокурорът явно иска да попълни делото с производни доказателствени средства, което е недопустимо при установеното заболяване на Я. с давност 1999 – 2000 г., водещо до свидетелска негодност, поради кое протоколите му за разпит, приложени на л. 11 – 14 и л. 20 – 21 от т. 10 на ДП не могат да бъдат ценени.
Показанията на тези свидетели не са коментирани в решението (стр. 17-19) и в мотивите към присъдата (стр. 45-46), което по настоящото дело не е съществено процесуално нарушение, тъй като с техните показания в никакъв случай не може да се установи структурност, трайност и сдружаване на точно определени лица, необходими за наличието на организирана престъпна група. В тях липсва конкретика и са на базата на слухове.
По обвинението по чл. 196а вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 по отношение на подсъдимите М. и Ц..
Според прокурора по отношение на обвинението за престъпление по чл. 196а неправилно въззивният съд е приел, че събраните доказателства (не е посочил кои), извън изготвените ВДС във връзка с използваните СРС, са без практическа доказателствена стойност по отношение на авторството на двамата подсъдими, тъй като събраните доказателства анализирани в тяхната съвкупност водят до извода, че те са осъществили инкриминираното деяние. В подкрепа на това тълкуване се посочват показанията на свидетелите Т., Б., А., А., П., П., извършените изземвания, показанията на св. Я., макар и заличен, справките от мобилните оператори, както и инкриминираният сервиз.
Посоченото не може да бъде споделено. По инкриминираните две кражби на леки автомобили „Ауди”, собственост на Алимай и „Фолксваген Пасат” на сем. Попови, предмет на въззивната проверка, САС е посочил подробно основанията, поради което не е приел доводите в подкрепа на въззивния протест /л. 19 – 21 от решението).
В касационния протест прокурорът с общи изрази е отразил, че направеният от САС доказателствен анализ не следва да бъде споделен. Формално акцентира на свидетелските показания на свидетелите Т., Б., А., А., П. и П., заличения като такъв Я., изготвените ВДС на базата на СРС разговори между подсъдимите М., Д. и Ц. и инкриминирания сервиз от 61 части. Не е развил конкретни доводи, които да оборят пред настоящата инстанция решението на САС по доказателствените средства и събраните чрез тях доказателства, необходими за ангажиране на наказателната отговорност на М. и Ц..
По отношение на разпитите на св. Б. и А. (стр. 365, папка II СГС) въззивният съд на стр. 18 от решението е изложил подробни мотиви защо приема, че показанията на посочените свидетели не могат да обосноват състава на престъплението по чл. 321 НК и на престъплението по чл 196а НК. Настоящият състав на ВКС намира, че тези гласни доказателства са обсъдени в пълнота. Изложеното достатъчно ясно показва как е формирано вътрешното убеждение на съдебния състав. Достигнатият извод, че не бележат принос в установяването на авторството на деянията е верен (стр. 19, абз. 2 от решението). В тях свидетелите дават показания относно катастрофирал автомобил Ауди (от който впоследствие са свалени номерата на рамата и са поставени върху откраднатия автомобил на св. А.), за който подс. Д. Ч. платил сумата от 500 лв. Доколкото последният, според обвинението, няма пряко отношение към кражбата, а е обвинен във вещно укривателство, то действително показанията на свидетелите не бележат принос в разкиване авторството на инкриминираните кражби.
Свидетелят А. сочи индивидуализиращи белези за отнетите вещи (т. 21, стр. 3 – 4 и стр. 751-753 от том 2 на съдебното производство). Настоящият състав на ВКС намира, че неправилно първоинстанционният и въззивният съд са приели, че пострадалият не е индивидуализирал процесния лаптоп по безспорен начин, тъй като не е предоставил документи за собственост. В наказателния процес няма ограничения относно способите за доказване на правото на собственост. Св. А. (разпит на стр. 60, т. 21 ДО) е посочил достатъчно индивидуализиращи белези на откраднатия компютър – марката му, че към него е имало устройство на фирма VASCO (token), произведено в Китай, специално за фирмата, към която работи, с което е осъществявал достъп до нейния софтуер. Именно такъв компютър, с периферното устройство към него, е намерен в авто-моргата на подс. М.. При проведения следствен експеримент (през 2005 г, стр. 189, т. 5 ДП.) св. А. е разпознал лаптопа по светла линия на екрана, която не изчезва и е посочил местата, на които е имало залепени лепенки на фирмата му. От снимките към протокола е видно, че на посочените места има следи от лепенки, които впоследствие са премахнати.
Показанията на св. Т. (т. 10, стр. 23) и (стр. 366 СГС), Л. П. , П., заличения свидетел Я. нямат отношение към кражбата на л.а. Ауди, а към кражбата на л.а. Фолскваген „Пасат”.
Откраднатата кола е с белгийска регистрация. Във ВДС П-96, (стр. 44-45, том 2а) изразите „с багаж и топи лапи” (лаптоп) допълнително индивидуализират откраднатия автомобил и намиращите се в него вещи. На стр. 47 – 49 от мотивите към първоинстанционната присъда съдът ги е обсъдил ведно с цялата доказателствена съвкупност, като е приел, че не установяват авторството на отнемането на МПС от страна на М.. Въззивното решение препраща към тях.
По повод на извършените изземвания с особена важност е иззетото при проведеното претърсване на 01.02.2005 г. в авто-моргата на подс. К. М.. По време на него е иззет преносим компютър „Компак”. На стр. 20, абз. 2 от решението въззивният съд е посочил защо приема, че не се установява по несъмнен начин, че инкриминираният компютър е именно този, който е бил отнет на пострадалия. От друга страна, посоченото обстоятелство може да бъде само косвено доказателство за някаква съпричастност на М. към извършената кражба, но е крайно недостатъчно за реализиране на наказателната му отговорност с оглед на времето от извършеното спрямо пострадалия деяние и проведеното претърсване и изземване в авто-моргата (близо седем месеца) и липсата на каквито и да са други преки или косвени доказателства, че е участвал в отнемането на автомобила. Следва да се сподели извода, че при противозаконното отнемане на чужди движими вещи за установяване на авторството се изисква доказване на активни действия от страна на двамата подсъдими по проникване в инкриминирания автомобил и установяването на трайна фактическа власт върху МПС и вещите в него.
По отношение на подс. Ц. настоящият състав споделя изводите на предходните инстанции, че не са налице достатъчно данни за съпричастността му към извършеното престъпление, с изключение на твърдяното от прокуратурата, че неговото участие се установява от справките от мобилните оператори за местоположението му, което е било в близост до местопрестъплението.
По отношение на извършената на 16.07.2004 г. кражба на л.а.м. „Фолксваген Пасат” от владението на Ц. Ф. П., възивната инстанция е изложила изчерпателни мотиви (л. 20-21 от решението), защо не приема доводите на обвинението, залегнали в протеста. Взела е отношение по доказателствения анализ на СГС по това деяние и евентуалното участие на двамата подсъдими в извършването му.
Пред настоящата инстанция прокурорът отново акцентира на показанията на свидетеля Я. и направеното от него „разпознаване” на подсъдимия М., пресъздадени чрез свидетелските показания на оперативния работник Т. и Л. П.. Относно свидетелската годност на Я. следва да се отбележи, че психиатричната експертиза е достатъчно конкретна, че той не притежава свидетелска годност поради заболяването си, датиращо от 1999-2000 г. Да се приеме, че към 2004 год. е бил със запазена свидетелска годност и вярно е пресъздал възприятията си на Т. и П. за извършителя на кражбата на лекия автомобил и съответното му „разпознаване” по компютърна снимка би било предположение, което не може да се третира в ущърб на подсъдимия. Именно поради констатираното заболяване на Яръмски от параноична шизофрения, той законосъобразно е заличен като свидетел по делото, а съдържащото се в свидетелските показания на Т. и П., като производни доказателства, не е било ценено. Обратното би означавало съдът да гради изводите си на базата на оперативни данни.
Не допринасят за изясняване на делото по същество по отношение на авторството и приложените ВДС П-124, стр. 56-58, том 3а, доколкото чрез тях не се установява кой е провел записаните разговори.
Относно намерения сервиз важи изложеното по-горе във връзка с определение от 31.01.2005 г., с което е издадено разрешение за обиск в ап. 3, вместо ап. 5, ползван от подсъдимия М., на стр. 21 от решението съдът е изложил мотиви защо не може да се приеме, че немереният в жилището на подс. М. и Д. сервиз е идентичен с отнетия в лекия автомобил. Трябва да се има предвид, че пострадалата П. е предала касова бележка на разследващите за закупения сервиз, а в разпита заявява, че го е разпознала, тъй като непосредствено след кражбата е закупила нов от същия вид. Тези свидетелски показания не са достатъчни за установяване на идентичност на чисто нов сервиз, разпространен като артикул в търговската мрежа. От друга страна, обвинението не е оборило по съответния ред свидетелските показания на майката на подсъдимия М., че тя е подарила сервиза.
По отношение обвинението по чл. 346, ал. 6, пр. 1 вр. ал. 2, т. 1, пр. 2, т. 3, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 от НК с участието на подс. К. М. и И. Ц.:
Съгласно изложеното в протеста освен изготвените ВДС, обвинителната теза се доказава от приложените справки от мобилния оператор и показанията на свидетелите П. Ц. и В. Д.. И в тази част протестът е абсолютно формален. В него липсва каквато и да е конкретика по отношение на анализа на доказателствата, извършен от инстанциите по фактите (л. 51 – 52 от мотивите и л. 22 – 23 от решението).
Въззивният съд е анализирал всестранно и пълно доказателствата. Изложил е подробни мотиви защо не приема, че авторството на престъплението е доказано чрез приложените по делото ВДС и горните гласни доказателства. Обосновал се е защо е приел, че същите не съдържат персонална идентификация на извършителите на това престъпление. Подкрепил е констатацията на СГС, че не е безспорно установено посочените номера да са ползвани от подсъдимите.
По отношение обвинението по чл. 346, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, включващо подсъдимите К. М., Д. Ч., В. П., Д. Д. и Р. С..
Излага се, че обвинението за престъпление по 346, ал. 3 НК се доказва от изготвените ВД във връзка с използваните СРС. При внимателния анализ на общо посоченото ВДС-96 става ясно, че именно подсъдимите са предложили съдействие с користна цел за връщане на отнетото МПС, в подкрепа на което са показанията на св. Л..
По отношение на предложеното съдействие на св. И. А. за връщане на отнетия лек автомобил „Ауди – 80” срещу имотна облага, в протеста се излага, че проведеното разпознаване (извършено по фотоснимки, вместо на живо), по време на което св. А. разпознава подсъдимия С. като извършител не е опорочено, както неправилно е приел САС, защото преценката как да бъде извършено процесуалното действие е в компетентността на водещия разследването. Отнемането на автомобила от подсъдимите се доказва и от показанията на св. Славеев.
На първо място, следва да се отбележи, че по това обвинение престъпната деятелност обхваща три отделни престъпления: предложено съдействие за връщане на противозаконно отнет лек автомобил „Шкода Супърб” срещу получаване на имотна облага извършено в съучастие от К. М., Д. Ч. и В. П.; предложено съдействие за връщане на противозаконно отнет лек автомобил „Фолксваген В.” срещу получаване на имотна облага осъществено от К. М.; предложено съдействие за връщане на противозаконно отнет лек автомобил „Ауди 80” срещу получаване на имотна облага осъществено в съучастие от К. М., Д. Д. и Р. С., като съизвършители.
От оскъдното съдържание на протеста по този пункт може да бъде направен извод, че държавното обвинение протестира решение № 17 от 26.03.2014 г., постановено по ВНОХД № С-001/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд в часта относно първото и третото престъпление посочени по-горе.
Не се откриват сочените от прокуратурата съществени нарушения на процесуалния закон. Въззивният съд е анализирал всички доказателства по делото и е изложил достатъчно подробни мотиви. По този начин може да бъде проследено как е формирано вътрешното му убеждение. Не е налице превратно тълкуване на доказателста. Правилно въззивният съд е посочил, че от показанията на св. Л. не се установява, че подс. В. П. е предлагал съдействие за връщане на откраднатия му автомобил.
Отделно от горното следва да се сподели, че липсват доказателства в подкрепа на обвинителната теза, тъй