Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
гр. София, 04 януари 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Ст.Атанасова от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1131 по описа за 2018г.
Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим срещу решение № 346/28.09.2018г. по ВНОХД № 724/2018г. по описа на САС, 3-ти състав,н.о.,с което е потвърдена почти изцяло присъда № 63/20.03.2018г. по НОХ № 6041/2017г. на СГС, 15-ти състав, н.о., с което подс.С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1,б.“а“ от НК на лишаване от свобода за срок от 4 години при първоначален строг режим.
С жалбата се навеждат доводи и за трите касационни основания. Посочва се, че е отправена заплаха към св.П. В., но били отнети вещи, които нямали нищо общо с него и той не упражнявал фактическа власт върху тях. Отнетите вещи са се намирали в жилище на С. и Е. М., тяхна собственост, като В. не ги е владеел. Според защитата липсвало пряка причинна връзка между отправената заплаха и отнемането на вещите от жилището, тази заплаха е следвало да бъде насочена към сломяване съпротивата на владелеца на вещите с цел отнемането им.
Позовава се на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като съдът не бил отдал нужното значение в мотивите си на показанията на самия пострадал-П. В.. Защитата им придава значение на разкриващи деянието кражба, а не грабеж, тъй като според свидетеля подсъдимия претършувал жилището. Необсъждане на доводите на защитата в тази връзка също съставлявало процесуално нарушение, не бил изяснен и мотива за извършване на престъплението.
Наказанието също не било индивидуализирано съобразно критериите на чл.54 от НК, като била очевидна диспропорция между обществената опасност на дееца и постановеното лишаване от свобода като размер. Това се обуславяло от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Според защитата трябвало да се вземе предвид младата възраст на дееца, тежкото му семейно положение, като нито едно смекчаващо отговорността обстоятелство не било взето предвид. При правилното им отчитане наказанието следвало да се определи под минимума на чл.199 от НК, а именно на три години. При квалификация по чл.196 от НК наказанието следвало да бъде две години. Не било отчетено искреното разкаяние на дееца,което не следвало да се смесва с направеното самопризнание, като това налагало последното да се отчете като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и да бъде приложен чл.55 от НК.
Иска отмяна на решението, като се приемела квалификация на деянието кражба при опасен рецидив или се намали наказанието при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК или на три години, или на две при квалификация по чл.196 от НК.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че оспорва подадената касационна жалба и моли тя да се остави без уважение. Посочва, че събраните по делото доказателства сочат на извършено престъпление грабеж и че въззивната инстанция е спазила материалния закон. Тя е взела отношение по направените възражения и правилно е възприела квалификация на деянието по чл.199 от НК. Наложеното наказание било явно справедливо, поради което моли да се остави в сила решението на въззивния съд.
Подс.С., доведен, явява се лично и се представлява от упълномощен защитник, който излага доводите от касационната жалба.
В лична защита поддържа казаното от защитата му и моли да му бъде намалено наказанието.
При последната си дума моли за същото.
Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:
Касационното разглеждане на делото е първо по ред.
С присъда № 63/20.03.2018г. по НОХ № 6041/2017г. на СГС, 15-ти състав, н.о., подс.С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.29, ал.1,б.“а“ от НК на лишаване от свобода за срок от 4 години при първоначален строг режим.
Оправдан е по обвинението деянието да е извършено при условията и на чл.29, л.1, б.“б“ от НК.
Деецът е осъден да заплати и направените по делото разноски.
С атакуваното въззивно решение първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена, с изключение частта относно разноските.
Касационната инстанция констатира, че касационният протест е подаден в срок и се явява процесуално допустим. Изложените в него доводи обаче не се възприемат от касационната инстанция, а направените възражения се определят като неоснователни.
При проведената съдебна процедура на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27-ма от НПК – чл.371, т.2 от НПК, инстанциите по същество са длъжни да се съобразят с фактите, посочени за установени в обвинителния акт. Тяхното задължение е да проверят дали доказателствата по делото съответстват на твърдяната от обвинението фактическа обстановка, но нямат самостоятелна възможност да възприемат нови и различни факти.
Касационната инстанция се съгласява напълно с доводите, че самопризнанието на дееца се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Съдилищата с основание са възприели обвинителните факти по делото и са били задължени да се съобразят с тях. Възражения в този смисъл от подсъдимият и защитата му не се и правят, фактите по делото са установени по един безспорен начин.
В съответствие с правилно установените факти е приложен и материалния закон. Съдилищата са отхвърлили исканията на подсъдимия за приложението на друга норма, като по същество във всеки един момент, включително и пред настоящата инстанция, се оспорва наличието на принуда като част от съставното престъпление грабеж.
С аргументите на защитата касационният състав не може да се съгласи, тъй като тезата на защитата влиза в противоречие с установените по делото факти. От тях се установява, че подс.С. е имал за цел да проникне в жилището на пострадалия, като е правил и опити с приятел на пострадалия преди това. Целта му е ясно дефинирана от последващите му действия и мотивирана от желанието му противозаконно да присвои чуждо имущество. Употребата на сила е започнала още с избутването на пострадалия от входната врата и насилственото проникване в жилището. Заплашил е пострадалия, че ще го пребие, ако намери в апартамента наркотици. Тази заплаха не е имала за цел нищо свързано с наркотичните вещества, а с установяване на парите или други ценни предмети в жилището. Поискал от пострадалия да му каже къде са парите на майка му и на баща му, отново с употребата на заплаха- че ако не му съобщи исканата информация, ще го пребие.
Очевидно от поведението на пострадалия е било видно, че неговата съпротива е била изцяло сломена, той не е можел да се противопостави на последващите действия на С., който е преровил жилището, за да вземе описаните в обвинението предмети.
Има употребена сила и в момента на опита на пострадалия да избяга, като подсъдимият го е повалил. Целта му е била да осъществи безпрепятствено владение върху отнетите вещи. Това му поведение правилно е определено от въззивната инстанция като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като употребената сила ( в началото и в края на деянието му) в нито един момент не е намерила съставомерната си оценка в обвинението.
Въззивната инстанция е изложила пространни съображения относно користните подбуди на дееца, обществената му опасност с оглед многобройните осъждания и извършване на настоящето деяние по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода ( деецът е избягал от затвора в този момент) и аналитичната й дейност не може да бъде укорявана, в противовес на възраженията на защитата.
От възприетите по делото факти не може да бъде направен друг извод, освен това на съдилищата по същество.
Основен аргумент на защитата е, че отнетите вещи не са се намирали във фактическата власт на пострадалия. Този довод не може да бъде възприет, той противоречи на фактическото състояние и адекватната правна оценка. Още в ППВС № 6/71г., по н.д.№ 3/71г., раздел ІІ-ри, т.3 е посочено, че отнемането на вещ се извършва от всяко лице, което я владее.
Ако и отнетите вещи да не са собственост на пострадалия, а на неговите родители, съвсем ясно е, че той е пазел вещите, държал ги е, като е упражнявал фактическа власт върху тях, макар и да не са били негови – чл.68, ал.2 от ЗС. Ако не ги беше държал, а наказателния закон не прави разлика между владение и държане, както се посочи, то не би била нужна и сломяването на неговата съпротива чрез използването на заплаха (а както се посочва във въззивното решение, и чрез сила, макар и неинкриминирана н обстоятелствената част на обвинението, но посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт).
Направените възражения относно липсата на вярна оценка и внимателна проверка на доказателствата по делото не могат да бъдат споделени. Важни са обстоятелствата, които са приети като установени въз основата на събраните по време на досъдебното производство доказателства. Те не са противоречиви и отговарят на възприетите от обвинението факти. Подсъдимият се е съгласил с тези факти и не е допустимо на по-късен етап да ги оспорва. Показанията на пострадалия, на които се позовава на защитата относно това, че деецът е претършувал и прави извод, че изнесените факти съответстват на престъплението кражба, съдържат в себе си именно употребената сила, както и отправените двукратно заплахи. Може и сам да е търсил вещите за отнемане и да не е получил съдействие, но подсъдимият чрез употребата на принудата си е осигурил липсата на съпротива от държателя на вещите. И този факт е безспорен, а доводите на защитата са лишени от фактическа основа и правен смисъл.
Касационният съд не намери допуснати никакви процесуални нарушения от страна на контролираната съдебна инстанция, включително и такива, каквито се твърдят от защитата. Налице е вярна правна оценка и анализ на правилно установените факти, липсва превратно или едностранно тълкуване на спорните обстоятелства. Всъщност, тук се оспорва само приложението на материалния закон, фактите са установени по един недвусмислен начин, след отказа на подсъдимия да се защитава по общия ред.
По отношение на наложеното наказание въззивната инстанция е изложила пространни мотиви, с които касационната инстанция напълно се съгласява, без да е необходимо да ги повтаря. Не може да бъде игнориран факта, че е оказано неправомерно въздействие на малолетно лице, с крехка и неустойчива психика, в дома, в който живее и който следва да е защита от подобно поведение. Действията на подсъдимия са брутални, до степен на демонстрирано несъобразяване с установения правов ред в страната, с моралните категории относно отношението към децата. Той е многократно осъждан, отбелязано подробно от въззивната инстанция, извън това, което квалифицира деянието като опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК и най-важното, извършва деянието, докато търпи присъда за тежко престъпление и е избягал от затвора. Деянието е осъществено обективно при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, както правилно е отбелязала въззивната инстанция, а конкретно наложеното наказание сочи обратното, дори и определено при условията на чл.54 от НК (разбира се, със съответната законова редукция по смисъла на чл.58а от НК).
Касационната инстанция, отчитайки липсата на съответен протест, което е сторила впрочем и предходната инстанция, намира наказанието за прекалено снизходително определено, което от своя страна не дава никаква възможност за изводи за негова явна несправедливост в посока на намаляването му. С оглед на това касационната жалба в цялост се явява неоснователна.
По тези съображения касационният състав намери, че са налице условия единствено за цялостно потвърждаване на атакуваното въззивно решение, при липса на основания за неговото изменение.
Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 346/28.09.2018г. по ВНОХД № 724/2018г. по описа на САС, 3-ти състав,н.о.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: