Решение №289 от 7.6.2010 по нак. дело №245/245 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                          
Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 289
 
гр.София, 07 юни  2010 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  Трето наказателно отделение в съдебно заседание на  тринадесети май  две хиляди и десета  година в  състав:
 
                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  САША РАДАНОВА
                                                ЧЛЕНОВЕ:   БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ
                                                                       ФИДАНКА ПЕНЕВА
                                                                                                                           
                 със секретар   Лилия Гаврилова
при участието на прокурора    МАРИЯ МИХАЙЛОВА
изслуша    докладваното  от   
председателя        (съдията)   САША РАДАНОВА
наказателно  дело под № 245/2010 година
 
Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Г. С. Г. срещу решение № 36 от 11.03.2010 год. по внохд № 28/2010год. на Варненския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са на посочените в чл.348, ал.1 , т.1 и 2 НПК основания с искания за отмяна на въззивното решение, след което или посъдимият да бъде оправдан, или делото да се върне за ново разглеждане, без в жалбата да се посочва стадия, от който да започне това.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му не се явяват.
Заключението на прокурора е за оставяне на въззивното решение в сила.
ВКС установи:
С присъда номер 147 от 10.12.2009 год. по нохд № 1601/2009 год. на Варненския окръжен съд, Г. С. Г. е признат за виновен в това, че на 24.11. 2008 год. във Варна е придобил и си е послужил с неистински акцизни бандероли, за които е знаел, че са неистински , и на основание чл. 244, ал.1 НК е наказан с 2 години лишаване от свобода , отложени от изтърпяване за срок от 3 години.
С обжалваното въззивно решение горната присъда е изменена като е конкретизирано , че наказанието на Г. е наложено във връзка с чл. 2, ал. 2 НК по чл. 244, ал.1 НК в редакцията му до изменението й в ДВ, бр. 27 от 10. 04. 2009 год. и лишаването от свобода е намалено на 3 месеца.
Жалбата е неоснователна.
Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон не е развито като касационно основание по смисъла на чл. 348 , ал. 2 НК- неправилно прилагане на закона или неприлагане на закона, който е следвало да се приложи в съответствие с приетите за установени факти. Доводите , подкрепящи оплакването, са за противоречие между „ изводите на двете (съдебни) инстанции… със събраните гласни доказателства и експертизи’’, какъвто довод би могъл да се отнесе не към материалната , а към процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт.
За да поддържа горния довод, защитникът на подсъдимия се е мотивирал с показанията на свидетеля П. Р. Л. , който бил заявил , че при извършената от него и колегите му проверка възникнало „ съмнение… въпросните бандероли (да) са неистински’’ , което можело „да го кажат само експерти ” , както и с експертното заключение на А. Н. А. , че „ при първоначалния визуален оглед на бандеролите… са с вид и атрибути по образец на издаваните от МФ акцизни бандероли’’ и за установяване на тяхната неистинност са необходими „по-задълбочен оглед’’ и използване на „помощни средства’’. Така от показанията на цитираните свидетел и експерт защитникът е заключил , че подсъдимият не би могъл да разпознае бандеролите като неистински , което обстоятелство въззивният съд не е коментирал. Защитата обаче пропуска показанията на свидетеля Р. Н. С. , заявил при разпита му в проведеното на 10.12.2010 год. съдебно заседание , че , „на базата на натрупания опит и практика „ може да различи „ неистински бандерол без да има (м) образци ” , показващо , че независимо от добрата им изработка , неистинските бандероли видимо са се отличавали от истинските . Защитата пропуска също фактът , че за да оправдае наличието не само в склада, но и в изложбената зала на бутилките с неистински бандерол , подсъдимият си е послужил със съставен от другиго неистински „протокол за отговорно пазене’’ , подписването от който за „предал” въпросните 66 бутилки с водка „Данска” и „Абсолют” е категорично опровергано да е извършено от посочения в протокола П. Д. А. едно , защото въпросният А. по никакъв начин не е индивидуализиран и , второ , защото такъв „търговски представител” на ЕТ „Деси-Тончо Вълчев” никога не е имало. Премълчан е накрая и фактът , че уж подписването между подсъдимия и П. Д. А. на въпросния протокол е станало в деня на проверката , 24.11. 2008 год. , докато протоколът в действителност е съставен и подписан 4 дни по-късно , на 28.11. с.г. Обсъждайки в съвкупността им всички обстоятелства , относими към знанието или не на подсъдимия за истинността на бандеролите , двете съдебни инстанции логично и в съответствие с установените факти са заключили , че Г. е знаел за наличието в склада и изложбената зала на бутилките с неистински бандероли и когато деянието му е било внезапно разкрито , се е опитал да го прикрие , извършвайки и друго престъпление – по чл. 316 във вр. с чл.309, ал. 1 НК , за което органите на досъдебното разследване не са счели за нужно да му потърсят наказатаелна отговорност.
Оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение е подкрепено с довода , че макар първоинстанционният съд с разпореждането си от 24.11.2009 год. да уведомил подсъдимия за възможността да поиска провеждане на съкратено съдебно следствие по правилата на глава двадесет и седма НПК , в същото време не му разяснил какво наказание предвижда чл. 244, ал. 1 НК в редакцията му към деня на извършване на престъплението , допускащо наказване с пробация . На този довод би могло да се възрази единствено , че вменените в жалбата задължения на съда възникват само и единствено тогава, когато по негова , на съда , или по инициатива на подсъдимия (подсъдимите) бъде взето решение за провеждане на съкратено съдебно следствие. В случая нито съдът е счел за нужно да предложи , нито посъдимият и защитникът му са поискали предварително изслушване по т. 1 или 2 на чл. 371 НПК , затова и съдът не е имал задължението да прави каквито и да било разяснения по реда на чл. 372 , ал. 1 НПК.
С оглед на дотук изложеното, липсата на посочени и подкрепени със съответните им доводи други касационни основания, и чл. 354 , ал. 1, т. 1 НПК , ВКС в състав от трето н.о.

Р Е Ш И:

Оставя в сила решение № 36 от 11. 03. 2010 год. по внохд № 28/2010год. на Варненския апелативен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest