4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр. София, 01.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 60176 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 662/06.04.2016 г., постановено по гр.д.№ 669/2016 г. от 12-ти състав на Апелативен съд – София.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, чрез своя процесуален представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 866/25.11.2016 г. на състава на ВКС.
Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, е свързан със задължението на съда да мотивира всеки един свой фактически или правен извод, в т.ч. и защо приема даден свидетел за заинтересован от изхода на спора. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ТПК.
По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:
Задължението на съда, свързано с мотивирането на фактически или правен извод е безспорно и води до същото задължение да мотивира и извода на съда, защо приема показанията на определен свидетел за необективни. При тази своя преценка, съдът е длъжен да изложи причините и фактите, довели го до този извод, в какво се изразява заинтересоваността на свидетеля било от изхода на спора, било от конкретните показания, свързани със страните, отношенията между тях и др.п. В този смисъл е и трайната и задължителна съдебна практика, обективирана в решения №№ 157, по т.д.№ 823/2010 г. на ІІ т.отд. на ВКС, 212 по тд.№ 1106/2010 г. на ІІ т.отд. на ВКС и 283/14.11.2014 г. по гр.д.№ 1609/2014 г. на ІV гр.отд. на ВКС, всички постановени по реда на чл.290 ГПК, която се споделя и от настоящия състав.
По касационната жалба, състава на ВКС приема следното:
Въззивният съд не е кредитирал показанията на застрахования водач на л.а.м.”О. А.” , който е заявил, че преди да предприеме маневра „завой на ляво” подал мигач за ляв завой доста преди отбивката – преди 50-100 м. и зад него нямало никой. Свидетелят е дал показания и в насока, че се е разминал се с насрещно движеща се кола и предприел завиване в ляво, след което последвал удар. Според свидетеля, причина за произшествието е движението на л.а.м.”Б.” с много висока скорост, както и че видимостта била ограничена, заради мъгла – 30-40 м. била видимостта назад. Състава на въззивния съд е приел, че в последната им част показанията на свидетеля , които се преценяват по реда на чл.172 ГПК, поради заинтересоваността му от предмета на спора, не следва да се кредитират, т.к. не се подкрепят от останалите приобщени по делото писмени доказателства, вкл. приобщените по НОХД № 6883/2013 г. на РС Варна и ДП №166/2011 г. на РПУ , приложено към него.
Събраните по това производство доказателства относно фактът каква е била видимостта към момента на настъпване на произшествието изцяло опровергават, според съда, твърденията на водача, че е била ограничена от мъгла, тъй като такъв факт не е отразен и в констативния протокол за ПТП рег. № 2812/05.04.2011 г.
Свидетелят Т. Д. е дал показания като свидетел по делото, като по делото липсват данни същият да е заинтересован от изхода на спора, доколкото искът е насочен против застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност”, и не може само на това основание да се приеме, че свидетелят е заинтересован от изхода на спора, като в тази насока е и обстоятелството, че наказателното производство против свидетелят е прекратено, като без значение при обсъждането на обективността на свидетелските показания на конкретния свидетел са причините за това. Въз основа на горното, състава на ВКСД приема, че по делото не съществуват данни, от които да се приеме, че свидетелят Т. Д. е заинтересован от изхода на спора, поради което неговите свидетелски показания следва да се ценят при разглеждането на спора по същество.
От данните по делото – съдебно – техническите експертизи / основна и допълнителна/, както и от свидетелските показания по делото, се установява следната фактическа обстановка:
Лекия автомобил „О. а.” се е движел по път ІІІ-902 в посока [населено място], със скорост около 52 км.ч., като в същата посока, зад него се е движел лек автомобил м.”Б. 535д”, със скорост около 128 км.ч. на кръстовището, с отклонение от път ІІІ-902 към вилна зона „Лозите”, водачът на лек автомобил „О. а.” намалил скоростта, като подал светлинен сигнал за маневра „ляв завой”, в посока вилна зона „Лозите”. В това време, лекия автомобил м.”Б. 535д” се намирал на около 124 метра от мястото на удара, като в момента, в който лекия автомобил м.”О. а.” предприел маневрата за завиване на ляво, на около 100 метра от мястото на удара. От заключенията на вещото лице по автотехническите експертизи се установява, че при скорост на движение от 90 км.ч., на лекия автомобил м.”Б. 535д”, ударът между двете превозни средства би бил предотвратим, т.е. произшествието не би настъпило. Същият извод се налага от данните по делото и ако водачът на лекия автомобил м.”Б. 535д” не е предприел маневрата за изпреварване на другия автомобил при разклона за вилната зона, при подадения от водача на лекия автомобил м.”О. а.” светлинен сигнал за предприемане на маневрата за ляв завой.
При горната фактическа обстановка, се налага правният извод, че нарушенията да правилата за движение по пътищата, допуснати от водача на лекия автомобил м.”Б. 535д”, са довели до настъпване на пътното произшествие. Водачът на този автомобил е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.73, ал.1 ППЗДвП които забраняват движение на леки автомобили със скорост, по-висока от 90 км.ч. извън населени места, както и да съобрази атмосферните условия с избора на скорост – нарушение на разпоредбите на чл.20 ЗДвП и чл.90, т.1 ППЗДвП. Последното нарушение се установява от показанията на разпитания по делото свидетел, от които е видно, че е имало ограничена видимост. Основното нарушение, довело до настъпването на пътно-транспортното произшествие е движението със скорост, далеч надвишаваща максималната разрешена в конкретните условия – при максимално разрешена скорост от 90 км.ч., водачът на лекия автомобил м.”Б. 535д” се е движел с около 130 км.ч., като при движение дори с максимално разрешената скорост от 90 км.ч., видно от данните по делото, произшествието не би настъпило.
При горното, състава на ВКС приема, че вина за настъпването на произшествието носи изцяло водачът на лекия автомобил м.”Б. 535д”, а не застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност” при ответника водач на лек автомобил м.”О. а.”, като на това основание не следва да се ангажира отговорността на застрахователя по тази застраховка – ответник по делото.
Доколкото не са налага извършването на нови процесуални действия по делото, въззивното решение следва да се отмени, като се постанови ново решение, с което предявения иск се отхвърли, като неоснователен.
В полза на ответника по спора следва да се присъдят всички направени по делото пред трите инстанции съдебни и деловодни разноски, общо в размер на 5980 лева, както и сумата от 1030 лева юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.
Водим от горното, състава на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 662/06.04.2016 г., постановено по гр.д.№ 669/2016 г. от 12-ти състав на Апелативен съд – София в частта, с която в полза на Ф. Л. Ф. е присъдено обезщетение в размер на 40 000 лева на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./, както и в частта, с която в са присъдени разноски на страните по делото, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Л. Ф. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 40 000 лева.
ОСЪЖДА Ф. Л. Ф. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 7010 /седем хиляди и десет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.