О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 15.10.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.11.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1892 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ВИЛИДЖ ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД, гр. Варна против въззивното решение на Софийски градски съд № 1879 от 26.03.3028 г., по гр.д.№ 14027/2017 г.,с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд №150227 от 19.06.2017г., по гр.д.№ 24246/2014 г. за отхвърляне на предявените от касатора, като ищец, срещу „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ”ЕАД, гр. София обективно кумулативно съединени искове: по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 24 168.16 лв., платена авансово цена по сключен между страните борсов договор № 242 от 22.02.2013 г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 201.80 лв.- обезщетение за забава за периода 23.12.2013 г.-24.01.2014 г. и в тежест на същия са поставени деловодните разноски за двете инстанции в общ размер от 400 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава едновременно на предпоставките на чл.280 ,ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Твърдението е, че постановеното въззивно решение противоречи на ППВС № 3 от 29.03.1973 г. и на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение№ 102 от 03.08.2010 г., по т.д.№ 897/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, в частта относно преценката за значителността на неизпълнението с оглед интересите на кредитора. От значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото сочи следните формулирани въпроси: 1. „Винаги ли следва да се счита за неоснователен иск за разваляне на договора по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД, когато са налице алтернативни възможности за защита – реално изпълнение по чл.79, ал.1 ЗЗД; по чл.79, ал.1 пр.2 ЗЗД – претендиране на обезщетение за вредите от неизпълнението на длъжника , в размер на претърпените загуби , или следва преценката за допускане разваляне на договора да се извърши за всеки отделен случай, като се вземат предвид субективното отношение на кредитора към интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника?” и2.”Винаги ли процентното съотношение между изпълнена и неизпълнена част от договора следва да се има предвид при преценка дали кредиторът има право да иска разваляне на договора, или следва да се взе предвид естеството на договора и предмета му, като в определена ситуация, с оглед неговия предмет не може да бъде изпълнен и частичното му изпълнение се приравнява на пълно неизпълнение?”
Въведеното основание за очевидна неправилност по см. на чл.280 ал.2 ГПК/ ДВ бр.86/2017г./ е аргументирано с допуснати от въззивния съд нарушения на логическите и опитни правила, които са довели до явна необоснованост на постановения съдебен акт, предмет на предприетото обжалване.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява по основателността на въведените касационни основания, излагайки подробни писмени доводи по отношение на всяко от твърдяните нарушения.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предвид % съотношение между стойността на авансово платената цена и цената на доставената едра дървесина, неизпълнената част от задължението на продавача по валидно сключения на 22.02.2013 г. борсов договор между страните е незначително за интереса на ищеца, като кредитор по см. на чл.87, ал.4 ЗЗД, поради което е отрекъл да са налице предпоставките на закона за неговото разваляне. Изложени са съображения, че независимо от дадения на длъжника 10-дневен срок за изпълнение, обективиран в писмо –покана на ищеца № 189 от 05.12.2013 г. и отправеното с него предупреждение до ответника, че с изтичането му, ще счита договорната връзка между страните за развалена, то наличието на предпоставките на чл.87, ал.4 ЗЗД, изключва в полза на кредитора да е възникнало субективно потестативно право на едностранно разваляне на договора, независимо от естеството на последния. Следователно към датата на исковата молба валидно възникналото от същия облигационно правоотношение между страните съществува и това изключва да са осъществени елементите от фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, във вр. с чл.88, ал.1, изр.1 ЗЗД. При обосноваване на изградения краен правен извод за неоснователност на предявения кондикционен иск за връщане на даденото на отпаднало основание, въззивния съд се е позовал на приетите за установени от СРС факти по делото и по правилото на чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първостепенния съд, споделяйки ги като съобразени с доказателствения материал по делото, вкл. първоначалното заключение на изслушаната съдебно – техническа експертиза, което е възприел за единствено относимо към стойностното отражение на неизпълнената част спрямо изпълненото от длъжника.
Съобразени решаващите мотиви на въззивния съд дават основание да се приеме, че искането за допуска на касационно обжалване е основателно и следва да бъде уважено.
Формулираният от касатора въпрос, свързан с приложението на чл.87,ал.4 ЗЗД е значим за изхода на делото и уточнен, съобразно задължителните за съдилищата постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по следния начин: „По какъв начин следва да се определи критерия „незначителност” в хипотезата на чл.87, ал.4 ЗЗД и кои са обективните дадености, преценявани във вр. с интереса на кредитора ?” , обосновава общото основание за достъп до касация.
Основателно е и позоваването на критерия за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК предвид необходимостта от проверка за съответствие между възприетото от въззивния съд разрешение със задължителната съдебна практика по същия, израз на която е ППВС № 3/73 г. и с формираната по реда на чл.290 ГПК казуална практика на ВКС, част от която цитирана и от касатора.
Другият поставен въпрос не е обуславящ за изхода на делото и дори да е важен, не попада в приложното поле на касационното обжалване. При наличие на задължителна съдебна практика, по отношение на която не е доказана обществена и правна необходимост от промяна, селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложимо, поради което не се обсъжда в настоящето изложение.
Приетата основателност на искания достъп до касация, поради наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, изключва необходимост от преценка и на поддържаното основание по чл.280, ал.2 ГПК /ДВ бр.86/2017г./
При този изход на делото в производството по чл.288 ГПК следва да бъде указано на касатора внасянето на допълнителна държавна такса за касационното производство, в едноседмичен срок от съобщаването, която, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на сумата 508.36 лв.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 1879 от 26.03.3028 г., по гр.д.№ 14027/2017 г., по описа на с.с.
УКАЗВА на касатора „ВИЛИДЖ ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД, гр. Варна в едноседмичен срок, считано от съобщението да представи по делото съответен платежен документ за внесена по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 508.36 лв.,/ петстотин и осем лева и тридесет и шест стотинки/,на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса в срок, делото да се докладва на председателя на второ търговско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: