2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр.София, 02.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1530/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК.
С определение № 1146/ 04.11.2010 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по гр.д.№ 1530/ 2010 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд по гр.д.№ 2768/ 2009 г. По този начин не е разгледана по същество жалбата на П. на РБ срещу въззивното решение, с материален интерес от 4 200 лв. Тази сума прокуратурата е осъдена да заплати на Г. Б. П. като обезщетение за търпените имуществени и неимуществени вреди на основание чл.2 от З..
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК е подадена молба от Г. П., с която се иска допълване на определението на ВКС в частта за разноските. Изложени са доводи, че е доказано извършване на разходи за адвокатска защита в размер 1 140 лв и е направено искане за възлагането им. Искането е с допълнително определение прокуратурата да бъде осъдена да заплати тези 1 140 лв на ищеца.
Ответната страна – Прокуратура на Р. България – възразява, че разноските са направени за защита пред ВКС, а такава защита не е осъществена предвид недопускане на касационното обжалване. Според прокуратурата на страната следва да бъдат присъдени разноски само за изготвяне на писмен отговор срещу касационната жалба.
Съдът, след като обсъди направените доводи и данните по делото, намира молбата за частично основателна.
Г. П. има качеството на страна – ищец по делото и съгласно чл.78 ал.1 от ГПК при уважаване на иска има право на разноски, съразмерно с уважената част. В касационното производство същият е бил ответник по жалба, която не е допусната до разглеждане по същество. Съответно той има право на разноски, обаче това право е ограничено до материалния интерес по жалбата – той е 4 200лв. Разноските са поискани и възлагането им не може да бъде отказано.
Основателно обаче е и искането на прокуратурата за намаляване на размера на разноските. Ищецът е заплатил 1 140 лв на адвокат за изготвяне на писмен отговор по касационна жалба и за защита пред ВКС. Защита в открито съдебно заседание не е осъществена, тъй като касационното обжалване не е допуснато. От друга страна делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на писмен отговор пред касационна инстанция (без явяване в съдебно заседание) е 294 лв (чл.9 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – ? от 392 лв, което е възнаграждението, което би било минимално за пълна защита по дело с материален интерес 4 200 лв пред една инстанция). Частта от уговореното между адвокат и клиент възнаграждение до размер 294 лв следва да се възложи в тежест на ответника, а разликата до 1 140 лв не следва да се присъжда, на основание чл.78 ал.5 от ГПК. Ето защо искането за допълване на определението в частта за разноските следва да се уважи частично, съгласно горепосочените мотиви.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 1146/ 04.11.2010 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по гр.д.№ 1530/ 2010 г. в частта за разноските, като
ОСЪЖДА П. на Р. България да заплати на Г. Б. П. сумата 294 лв (двеста деветдесет четири лева) разноски по касационното производство.
ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над 294 лв до 1 140 лв на основание чл.78 ал.5 от ГПК.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: