О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№29
[населено място], 21.01.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 104 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С определение от 30.01.2014г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 5/2013г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС по въпроса: „Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал.1 и 2 СК /чл. 21, ал.1 и 2 СК/отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот по време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи”. Тълкувателното решение е постановено на 29.12.2014г., поради което производството следва да бъде възобновено.
Обжалвано е решение № 473 от 31.10.2013г. по гр.д. № 968/2013г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено решение № 607 от 20.06.2013г. по гр.д. №714/2013г. на Великотърновски районен съд и вместо това е признато за установено по отношение на Д. С. С., че С. А. С. е собственик на 12 089/13 028 ид.ч. от недвижим имот, закупен с договор от 18.12.1990г., представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 10477.502.9.40.12 по кадастралната карта на [населено място], а именно: апартамент № 10 на [улица], вх.В, ет.3 с площ 54,77 кв.м., заедно с избено помещение № 11 и 0,492% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.
Касационната жалба е подадена от Д. С. С. чрез пълномощника адв.С.. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса: когато двамата съпрузи участват като купувачи в договора за покупка на недвижим имот възможно ли е транслативният ефект да не настъпи в патримониума и на двамата съпрузи и може ли да се доказва, че имотът изцяло или отчасти е лична собственост на единия от тях. Освен това се твърди произнасяне по непредявен иск – искът е бил по чл.29, ал.3 СК за по-голям дял поради по-голям принос, а не по чл. 23, ал.2 СК за установяване липса на принос при придобиване на конкретен имот.
Ответникът С. А. С. поддържа мотивирано становище, придружено със съдебна практика, за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Искът е предявен с посочено правно основание чл. 21, ал.4 СК във вр. с чл. 29, ал.3 СК. Страните са бивши съпрузи; бракът им е прекратен през 2012г.; по време на брака с договор за покупко-продажба от 28.12.1990г., сключен по реда на Н., е придобито процесното жилище, като в договора и двамата съпрузи са вписани като купувачи. Цената на имота е 13 028лв. и е била изплатена изцяло. Ищецът претендира, че 11 150 лв., вложени при покупката са негови лични средства, от които 3150лв., изтеглени от личен жилищноспестовен влог и 8 000лв. дарение от баща му.
Установено е, че на дата 29.12.1990г. С. С. е изтеглил 3 150 лв. от свой спестовен влог, които са послужили за заплащане на покупната цена на имота. Установено е също така, че на същата дата – 29.12.1990г. А. С. А. /баща на ищеца/ е изтеглил 8000лв. от своя спестовна книжка и тази сума е преведена по сметка 181 в Д. „Жилищно кредитиране” за закупуване на процесното жилище. Събрани са показанията на двама свидетели, според които бащата на ищеца е споделял желанието си да надари сина си с тези пари.
И първоистанционният, и въззивният съд са квалифицирали иска като установителен такъв по чл. 23, ал.2 СК. При преценка на доказателствата въззивният съд е приел, че при покупката са вложени 11 150 лв. /8000+3150/ лични средства на С. С. и по този начин е опровергана презумпцията на чл. 21, ал.3 СК за съвместен принос. Изрично е изложил съображения, че е допустимо установяването на трансформация, независимо че и двамата съпрузи са страни по сделката. Вследствие на прекратяването на съпружеската имуществена общност с развода ищецът притежава 12 089/13028 ид.ч. от имота, от които 11 150/13 028 ид.ч. лична собственост и 939/13028 ид.ч. дял от прекратената СИО/.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Правният въпрос: „Когато двамата съпрузи участват като купувачи в договор за продажба на недвижим имот може ли да се доказва извънсемеен характер на средствата за придобиване на имота, съответно пълна или частична трансформация в полза на единия от тях” е определящ за изхода на спора. С т.4 на Тълкувателно решение № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие, че при придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК /чл.21, ал.1 и 2 СК, отм./. С оглед на това обжалваното решение, с което е разгледано и уважено възражение за частична трансформация, не противоречи на тълкувателния акт.
Вторият правен въпрос, повдигнат от касатора, е за правната квалификация на предявения иск – дали е по чл.29, ал.3 СК за по-голям дял поради по-голям принос или по чл. 23, ал.2 СК за установяване на лична собственост върху част от имота поради влагане на лични средства при придобиването му. Според касатора в исковата молба са изложени твърдения за по-голям принос, които съдът неправилно е квалифицирал като установителен иск за частична трансформация. По този въпрос се поддържа противоречие с Тълкувателно решение № 63/1984г. на ОСГК и решение № 64 от 29.01.1988г. на ІІг.о. на ВС. Тълкувателното решение е посветено на иска по чл. 14, ал.4, пр.2 СК /1968г./, съотв. чл. 28, ал.3 СК /1985г./, съотв. чл. 29, ал.3 от сега действащия Семеен кодекс. В него е разяснена същността на иска, който цели определяне на по-голям дял от цялото придобито общо имущество, а не от една конкретна вещ. В същия смисъл – за недопустимост да се определя по-голям дял поради по-голям принос относно определен имот или част от имотите, е посоченото решение от 1988г. При тази практика е видно, че липсва противоречие с обжалваното решение, в което е дадена квалификация на претенцията по чл. 23, ал.2 СК за установяване на частична трансформация на лично имущество при придобиване на конкретния недвижим имот. Вярно, че в петитума на исковата молба, наред с разпоредбата на чл. 21, ал.4 СК е посочена и тази на чл. 29, ал.3 СК, но от изложените обстоятелства е несъмнено, че се иска установяване на по-голям дял от правото на собственост върху апартамента, закупен с договора от 28.12.1990г., поради влагане на лични средства на единия съпруг при придобиването му. Проблемът е изяснен с определението на първоинстанционния съд по чл. 140 ГПК където изрично е констатирано погрешното посочване на нормата на чл. 29, ал.3 СК и въз основа на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба искът е квалифициран като установителен по чл. 23, ал.2 СК, а не като конститутивен по чл. 29, ал.3 СК, за какъвто няма изложени твърдения. В откритото съдебно заседание ответницата не е направила възражение по доклада. Тук следва да се напомни, че правната квалификация на иска се определя от съда не въз основа на посочените от ищеца правни норми, а въз основа на изложените фактически обстоятелства и заявеното искане. По същия начин са действали и двете инстанции, разглеждащи спора.
На следващо място касаторът сочи процесуален въпрос, свързан с предходния. Това е въпросът: може ли съдът да изменя петитума на иска, без искане на страната, като приема, че е налице отказ от единия от двата кумулативно съединени иска – по чл. 23, ал.2 и по чл. 29, ал.3 СК. Сочи се съдебна практика по отменения ГПК относно предпоставките за изменение на иска /чл. 116, ал.1 ГПК/отм./, относно забраната съда да се произнася по непредявен иск и относно възможното съединяване на искове по чл. 21, ал.2 и чл. 28, ал.3 СК/1985г./. Както бе изяснено по-горе, с исковата молба е предявен един иск – по чл. 23, ал.2 СК, поради това не стои въпроса за извършено от съда изменение на петитума и произнасяне по непредявен иск.
При горните изводи е видно, че липсват поддържаните основания за достъп до касационен контрол и такъв следва да бъде отказан.
В полза на ответника С. А. С. следва да се присъдят направените разноски в касационното производство в размер на 100лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 473 от 31.10.2013г. по гр.д. № 968/2013г. на Великотърновски окръжен съд по касационната жалба на Д. С. С..
ОСЪЖДА Д. С. С. от [населено място], [улица], вх.В, ет.3 да заплати на С. А. С. със същия адрес сумата 100 /сто/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: