Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр.София, 21 май 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
със секретар АВРОРА КАРАДЖОВА
и с участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 699/2009 г.
Осъденият Н. А. П. е отправил от затвора – Пловдив на 6 ноември 2009 г. ръкописна „молба”, която е преценена по съответния ред като искане по глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на делото, по което молителят е осъден от Карловския районен съд – в първата съдебна инстанция, и от Пловдивския окръжен съд – във втората.
Първоинстанционната присъда – 39 от 13 май 2008 г. по нохд № 249/07 г., е за това, че в периода 3 – 24 юни 2007 г. П. е измамил Ц. Е. Г., причинявайки й имотна вреда в размер на 2100 лева – продължавано престъпление по чл.209, ал.1, във връзка с чл.26 НК, за което е наложено наказание 1 г. лишаване от свобода при първоначален общ режим; уважен е изцяло – за 2100 лв., и гражданският иск на пострадалата.
Второинстанционното (въззивно) решение – 220 от 6 юли 2009 г. по внохд № 766/09 г. е постановено по протест от прокурора и жалба от подсъдимия, но е уважен само протестът, като е увеличен размерът на лишаването от свобода на 1 г. и 8 м. Съдебният акт на окръжния съд е необжалваем и не е проверяван до сега по реда на възобновяването.
В своята „молба” (а всъщност – искане по реда на гл.тридесет и трета от НПК) осъденият П. излага собствената си версия за отношенията му с Цв. Г. и изтъква обстоятелство, което според него изключва той да е измамник; настоява за ново разглеждане на делото.
Искането за възобновяване на делото е поддържано и в тази инстанция, а прокурорът е за неговото отхвърляне.
ВКС намери, че трябва да остави в сила оспореното решение.
Липсват основания за неговото отменяне или изменяне.
Версията на П. за случилото се между него и пострадалата е в общи линии постоянната, която е поддържал, но това не я прави убедителна – може би и защото в неговото положение трудно би могло да се измисли нещо, което да прикрие убедително извършената измама, освен на възникналите отношения да бъде придаван колкото е възможно по-дълго вид на договорни, на обичайните, чрез които хората уреждат битовите си нужди (в случая на договор за строителни работи – външно измазване на жилищна сграда). В тази насока П. е бил напълно разобличен от доказателствата по делото и той вероятно не случайно не се занимава с тяхното оборване, а с голословни упреци, че е станал жертва на прокурорско пристрастие в полза на пострадалата.
Убедителните доказателства в подкрепа на обвинението не могат да бъдат разколебани и от изтъкнатата пред ВКС високоморална предишна постъпка (предаване на чуждо намерено портмоне) – не само защото тя няма как да бъде установена в сегашното дело, но и защото изтъкването й е по-скоро потвърждаване на инкриминираните способности на П. да представя себе си в добра светлина (в противовес например на съдебното си минало!).
Ръководен от изложеното и съобразно с приложимите разпоредби от гл. тридесет и трета от НПК, ВКС – І н.о.
Р Е Ш И:
Оставя в сила въззивно решение № 220 от 6 юли 2009 г., по внохд № 766/09 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: