Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 22.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов.
гр.дело N 6916 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Текстилна компания Н. АД (в н.) (нататък и само Н.) срещу въззивно решение № 124 от 18.05.2013 г. по възз. гр.д. № 456 /2012 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.о., 2 с-в., с което е отменено решение № 261 от 26.06.2012 г по гр.д. № 654 /2010 г., на Плевенския окръжен съд, г.о., в частта, с която 1) е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС на Текстилна компания Н. АД (в н.) срещу Д. Л. М. – Т. за УПИ ХVІІ с площ 4 358 кв.м. в строителен квартал № 617 по плана на [населено място], с посочен кадастрален номер и граници; 2) е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС на Текстилна компания Н. АД (в н.) срещу Пивоварна П. и ко. О. (нататък и само Пивоварна П.) за УПИ ХХ с площ 4 373 кв.м. в строителен квартал № 617 по плана на [населено място], с посочен кадастрален номер и граници и вместо това е постановил друго, с което двата иска са отхвърлени; като Н. е осъдено да заплати на Пивоварна П. разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Пивоварна П. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Насрещната страна Д. Л. М. – Т. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд въз основа на обсъждане на правнорелевантните факти по доводите във въззивната жалба е приел, че в имуществото на ищеца е внесен с апорт (непарична вноска) имот с площ 87 990 кв.м. (стр.17 от решението и преди това стр.10), но после част от този имот с площ от 61 880 кв.м. е е апортиран в търговско дружество [фирма] (различно от страните по делото и което не е праводател на никоя от тях), настъпили са и последващи регулационни промени в резултат на прехвърлителни сделки от ищеца, а и със съдебно решение по т.д. от № 98 /2009 г. на В. ищецът е признат за собственик на 17 634.49 / 87 990 ид.ц. от целия имот, идеални части се разпростират върху цялата площ на имота, но впоследствие с влезли в сила заповеди са одобрени регулационни изменения на имота, от който са образувани други няколко имота. Тези изменения са описани на други места в решението (стр.12). Същевременно съдът е приел, че всеки един от двата ответника е доказал, че е придобил съответния имот на правно основание, годно да ги направи собственици (стр.18 и сл.), нотариалните актове (сделките, за които актовете са съставени), по силата на които ответниците са придобили имотите си, не са оспорвани в други производства извън настоящото и не са отменени по съдебен ред. Съдържанието на нотариалните актове е отразено от съда преди това, от тях е видно, че ищецът не е праводател на ответниците, нито на техните праводатели. Съдът е приел крайния извод, че ищецът в крайна сметка не е доказал правото си на собственост върху двата процесни имота (стр.19) и че трябва да се изтъкне, че след като ответниците владеят имотите си на правно основание, годно да ги направи собственици, то те са и собственици и че са ги придобили и на основание кратка придобивна давност (стр.20).
Настоящият състав намира, че от изведените в касационната жалба и изложението към нея правни въпроси, обуславящ е материалноправният въпрос, уточнен от съда съгласно предвиденото в т.1 ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС :
Дали при извод на съда, разглеждащ искове с правно основание чл.108 ЗС, че се е осъществило соченото от ищеца придобивно основание за процесния имот в пълен обем (че субективното право на собственост е възникнало) и без да бъде установено погасяването на това право на собственост, нито прехвърлянето на правото от ищеца на ответниците, е правилен изводът на съда, че ответниците по двата иска, като са доказали осъществяването на поредица от правни сделки за имота с праводател, различен от ищеца и сделките не са обявени за недействителни, нито са отменени, не са оспорвани в други производства (извън настоящото), са доказали придобиването на съответния имот в пълен обем (са доказали правното основание, годно да ги направи собственици).
Този въпрос се свежда до това, дали при извод, че субективното право на собственост на ищеца по отношение на определен имот е възникнало на твърдяно от него основание, правата му могат да се отрекат по съображения, че ответниците са го придобили по валидни договори, сключени с трети лица.
Въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
За разглеждане на касационната му жалба жалбоподателят следва да заплати държавна такса в размер на 809.30 лева (от които 461.35 лева по иска срещу Пивоварна П. и ко. О. за УПИ ХХ и 347.95 лева по иска срещу Д. Л. М. – Т. за УПИ ХVІІ).
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 18.05.2013 г. по възз. гр.д. № 456 /2012 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, г.о., 2 с-в. в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.108 ЗС на Текстилна компания Н. АД (в н.) срещу 1) Д. Л. М. – Т. за УПИ ХVІІ с площ 4 358 кв.м. в строителен квартал № 617 по плана на [населено място], и 2) срещу Пивоварна П. и ко. О. за УПИ ХХ с площ 4 373 кв.м. в строителен квартал № 617 по плана на [населено място] и Текстилна компания Н. АД (в н.) е осъдено за разноски.
Указва и дава възможност на Текстилна компания Н. АД (в н.) в едномесечен срок от съобщение да представи доказателства по делото, че е платило по сметка на ВКС 809.30 лева (осемстотин и девет лева и 30 ст.) държавна такса за разглеждане на касационните му жалба.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.