Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
София, 25.02.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№583 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303, т.1 от ГПК.
Образувано е по молба на Е. Х. Ч.-Б., Д. Ц. Б., Х. Н. К. и Т. В. К. за отмяна на влязлото в сила решение от 07.04.2005г. по гр.д.№187/2003г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение №663 от 02.07.07г. на ВКС, І ГО. Молбата се основава на твърдения за новооткрити писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но не са могли да бъдат своевременно представени пред съда, въпреки положените усилия.
Ответниците в производството Г. Ф. Ю., М. П. Ю., В. Ф. В. и Ф. М. В. оспорват молбата.
С. община не взема становище по молбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира молбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:
С влязлото в сила решение от 07.04.05г. по гр.д.№187/2003г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение №663 от 02.07.07г. на ВКС, І ГО, е признато за установено по отношение на молителите в настоящото производство, че ответниците В. Ф. В. и Г. Ф. Ю. са собственици на парцел ХХІ-456 от кв.126 по плана на[населено място], местност “Л.”, с площ от 510 кв.м., при граници: ул.”М.”, парцел ХХ-457, парцел ХVІ-455 и парцел ХІІ-452. Отхвърлено е като неоснователно искането на молителите за разпределяне ползването на парцела по реда на чл.32, ал.2 от ЗС.
Съдът е приел, че спорният парцел е бил закупен през 1947г.
от Ц. Ф. – майка на ответниците Г. Ф. Ю. и В. Ф. В.. Въпреки представения по делото оценителен протокол от 05.01.1959г. е прието, че няма надлежно отчуждаване на земята по реда на ЗПИНМ /отм./, тъй като няма данни за с изплащане на дължимото обезщетение. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗПИНМ /отм./, в редакцията след изменението от 06.07.56г., според която недвижими имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, се считат за отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно ППЗПИНМ /отм./. По тази причина не са зачетени последващите заповеди на кмета на [община] и сключените въз основа на тях договори от 29.12.1999г. и 10.03.2000г., с които общината е прехвърлила на етажните собственици Х. Н. К. /в брак[населено място]/ и на Е. Х. Ч.-Б. /в брак[населено място] Б./ идеални части от процесното дворно място, в което се намират техните жилища, надстроени над първия етаж от сградата, бивша собственост на Ц. Ф.. Прието е, че общината не е могла да прехвърли собственост, каквато не притежава. Затова не е уважено и искането за разпределяне ползването на дворното място.
Молбата за отмяна се основава на твърдения за новооткрити доказателства. На първо място – “Справка” от 15.07.1960г., в която са отбелязани имената и адресите на отчуждени собственици и размера на дължимото обезщетение, а встрани от печатния текст на ръка е отбелязано, че сумите са преведени или изплатени. В този документ фигурира името на Ц. Ф. за отчужден имот на [улица] /право на надстройка/ – 45,012лв., срещу които на ръка е добавено “изплатено”. Следващият документ е протокол №18 от 09.06.1960г., в който е отбелязано взетото решение на ИК на СГНС за отстъпване възмездно право на строеж върху държавния парцел на [улица] /процесното дворно място/ на лицата, които ще сключат договори със СУ “Ж. строителство” срещу заплащане стойността на терена – 45,012лв., разпределена по идеалните части на съответните апартаменти. И на последно място – справка от 16.02.2009г. за получено обезщетение срещу правото на надстрояване на имота, находящ се на [улица], изготвена от дирекция “И. отчуждаване” София, както и писмо от СО до молителя Х. Н. К. от 19.02.09г. за откритите документи в архива на дирекция “И. отчуждаване”.
Настоящият състав приема, че последните два документа не представляват новооткрити доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК и затова не следва да бъдат обсъждани.
Справката от 15.07.1960г. и протокол №18 от 09.06.1960г. на ИК на СГНС са новооткрити доказателства. Те не са били представени при разглеждане на делото в инстанциите по същество. Това не се дължи на бездействие на страната, тъй като тя е правила многократни опити да издири доказателства в подкрепа на твърдението си, че е било изплатено дължимото обезщетение на Ц. Ф. във връзка с отчуждителното производство за дворното място на [улица].
Независимо от това, молбата за отмяна е неоснователна, тъй като новооткритите доказателства не са от значение за изхода на делото. Съображенията за това са следните:
Касае се за отчуждаване на идеални части от дворно място и от съществуващата в него едноетажна сграда, за предвидено надстрояване по реда на чл.54а от ЗПИНМ. По силата на отстъпеното от държавата право на надстрояване и извършеното строителство, молителите Х. Н. К. и Т. В. К. са станали собственици на третия етаж от сградата, а молителката Е. Х. Ч.-Б. – на втория етаж, като собствеността тя е получила и въз основа на наследяване и делба. Особеност на производството по отчуждаване по чл.54а от ЗПИНМ е това, че се отчуждават само съответните идеални части от дворното място и от общите части на съществуващата сграда и това отчуждаване става по реда на чл.55а от ЗПИНМ. Съдебната практика приема, че при отчуждаването по чл.55а от ЗПИНМ, собствеността върху отчуждения имот преминава с решението за отчуждаване, а не с обезщетяването на собственика. В този смисъл са например решение №1967/11.10.69г. по гр.д.№1451/69г. на І ГО и решение №2087/02.02.04г. по гр.д.№2780/02г. на ІV ГО. Ето защо новооткритите доказателства, които са свързани с факта на обезщетяване на бившия собственик Ц. Ф. за отчуждените идеални части от дворното място и от общите части на сградата на [улица], не са от значение за изхода на правния спор по делото, тъй като в случая отчуждаването настъпва не от момента на обезщетяването, а от момента на вземане на решението за отчуждаване от ИК на СГНС. Фактът на обезщетяването е без значение за претендираните от молителите права, ето защо новооткритите доказателства не са от съществено значение за изхода на делото и не могат да обосноват основанието по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Х. Ч.-Б., Д. Ц. Б., Х. Н. К. и Т. В. К. за отмяна на влязлото в сила решение от 07.04.2005г. по гр.д.№187/2003г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение №663 от 02.07.07г. на ВКС, І ГО.
Делото да се изпрати на С. районен съд за адимнистриране на молба за отмяна вх.№1047432 от 18.12.09г., приложена в кориците на гр.д.№757/09г. на ВКС, І ГО.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.