Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
София, 26.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 256/2008 година по описа на V гр. о. на ВКС
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационна жалба на С. И. Г. от гр. В. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 15.VІІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 1738/2006 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и нарушения на съществени процесуални правила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С. И. Г. е предявил иск срещу В. Н. А. от гр. В. за предаване на владението на 630 кв.м.реална част, разположена в северната част на собствения му имот, обозначен на скицата като имот № 2* при граници: път, имот № 2* имот № 2* и имот № 2* с правно основание чл. 108 от ЗС. С определение в закрито заседание на 7.ІІІ.2006 г.на Варненския районен съд, 21 състав на основание чл. 123 от ГПК(отм.) е присъединено към гр.д. № 2922/2005 г. образувано по този иск и гр.д. № 5415/2005 г. на Варненския районен съд по исковата молба на Д. Н. А. от гр. В. срещу С. И. Г. с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че тя е собственик на 7/8 ид.части от същия имот въз основа на възмездна сделка от 2004 г., с която В. А. и Н. А. са й прехвърлили правата си върху този имот. В съдебно заседание на 11. ХІ.2005 г. Варненският районен съд на основание чл. 117 ал.4 от ГПК (отм.) е конституирал като ответник наред с първоначалния и Д. Н. А. по искане на ищеца. С решението на Варненския районен съд, 21 състав от 25.VІІ.2006 г. по гр.д. № 2922/2005 г. е отхвърлен първоначалния иск с правно основание чл. 108 от ЗС на С. И. Г. срещу В. и Д. Н. А. и е уважен насрещния положителен установителен иск за собственост на Д. Н. А. срещу С. Г. по отношение на 7/8 ид.части от процесния имот, представляващ пл. № 2* по кадастралния план на местн. Траката в кв. 148 ведно с построената в имота постройка с площ от 9 кв.м.
По въззивна жалба на С. И. Г. срещу първоинстанционния съдебен акт в неговата цялост Варненският окръжен съд с решение № 846 от 15.VІІ.2007 г. по гр.д. № 1738/2006 г. е оставил в сила решението на районния съд и по двата иска. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства.
От фактическа страна е изяснено по делото, че праводателят на ищеца И. Г. К. е придобил по наследство и съдебна делба, приключила със спогодба по гр.д. № 109/1965 г. на Варненския районен съд реална част от 1000 кв.м. при посочени конкретни граници от лозе в с. В. местн. Траката), която реална част е била подарена от И. и С. К. на ищеца С. И. Г. с нот.акт № 84/25.ІІ.1994 г., с който нот.акт той се легитимира като собственик на процесния имот.
С писмен договор от 9.ІІІ.1965 г. Иван Г. К. е продал на П. А. А. процесното лозе от 1 дка за сумата 700 лв, като сделката не е оформена в предвидената форма за действителност – нотариалната, поради което се счита, че в случая този договор е такъв по чл. 19 от ЗЗД. Въз основа на него още към момента на сключването му е предадено владението на имота според клаузите му. Към момента на тази покупка П. А. е бил съпруг на първоначалната ответница В. Н. А., а от у-нието за наследници на П. А. , починал на 30. Х.1984 г. е видно, че той е оставил за свои наследници съпругата си В. , сина си Н. П. А. и низходящите на починалия 1 месец преди бащата Й. П. А. – неговите синове В. и Ц. Й. А. . С нот.акт № 160 том ІV нот.дело № 1665/1988 г. на Варненския районен съд В. Н. А. е призната за собственица по давностно владение на ? ид.част от лозе с площ от 630 кв.м.заедно с ? ид.част от построената в същото лозе дървена барака, а с нот.акт № 42 том І нот.дело № 140/1991 г. наследниците на П. А. А. са признати за собственици на другата ? ид.част от същото лозе с площ от 630 кв.м. заедно с ? ид.част от построената барака на мазе и ? ид.част от подобренията и насажденията в същото. С нот.акт № 183 том І рег. № 4* дело № 176/2004 г. В. Н. А. и Н. П. А. са продали на Д. Н. А. собствените си 7/8 ид.части от същия имот, обозначен като имот пл. № 2* в кв. 148 по плана на местн. Траката заедно с построената в имота постройка с площ от 9 кв.м. С този нот.акт се легитимира ищцата по насрещния положителен установителен иск Д. Н. А. като собственица на посочената ид.част от имота.
От заключението на съдебно техническата експертиза на в.л. инж. И, изслушана в първата инстанция, се установява, че процесното лозе от 1 дка представлява имоти пл. № 2* и 2183 в кв. 148 по плана на местн. Траката. Имотите, описани в нот.актове № 160/1988 г. и н.а. № 42/1991 г. са идентични с имот пл. № 2* г., а имота, описан в договора за покупко продажба от 9.ІІІ.1965 г. е идентичен с двата имота пл. № 2* и 2183 г. Имотът, описан в нот.акт № 84 том VІІІ дело № 2683/1994 г. и в нот.акт № 96 том ІV дело № 1741/1967 г. е идентичен с имоти пл. № 2* и 2183 в кв. 148 по плана на местн. Траката. На скицата, приложена към заключението на вещото лице, имот пл. 2184 е оцветен в жълто, а имот пл. № 2* в зелено.
От събраните гласни доказателства по делото се изяснява, че макар и цялото лозе от 1 дка да е било предмет както на договора с наследодателя на ответниците по първоначалния иск П. А. , той и съпругата му приживе са упражнявали фактическа власт върху частта от имота, която е заснета по кадастралния план под № 2* а останалата част от лозето се владеела от прехвърлителя И. К. Още към 1967 г. частта владяна от А. била оградена и била поставена врата, която се заключва с катинар, която съществува и понастоящем. В същия период от време била построена от него и бараката, засадени трайни насаждения. До смъртта на П. А. той обработвал със съпругата В си имота, но след това – след 1984 г. посещенията на В. А. станали по-редки, имота придобил по-занемарен вид, установено от свидетелските показания, което се обяснява с нейната по-напреднала вече възраст и необходимостта да получава помощ за земеделските дейности. На всички разпитани свидетели е предоставена възможност да посочат имота, владян от А. , респ. от С. И. Г. след дарението от родителите му през 1994 г., върху скицата към заключението на съдебно техническата експертиза и те безпротиворечиво са посочили като владян от А. имот пл. 2184, а от ищеца С. Г. – имот пл. № 2* Това е сторил и прехвърлителя както по предварителния договор, така и дарител на ищеца – свид. Иван К.
По делото са представени доказателства за водено дело от И. К. срещу П. А. с правно основание чл. 108 от ЗС пред Варненския районен съд, 3 район, 7 състав под № 228/1971 г., което е образувано на 3.ІІІ.1971 г. и архивирано през 1973 г. и след изтичане на петгодишен срок за съхранение е унищожено. Липсват данни в архива на съда за начина на приключване на делото (удостоверение на ВРС-Архив от 30.І.2007 г.-на 33 стр. от въззивното производство). Според показанията на свидетеля И баща на ищеца и поради това заинтересован от изхода на спора, това дело било приключило с осъждане на ответника да му предаде владението на имота, но независимо от това страните се разбрали доброволно П. А. да продължи да ползва заградения от него имот. Липсват убедителни доказателства в подкрепа на посочените твърдения на заинтересования свидетел, че упражняването на фактическата власт върху частта от лозето през периода след приключване на делото преди 1973 г. до момента на завеждане на настоящата искова молба -16.VІ.2005 г. е по силата на уговорено ползване и то най-вече след 1984 г. – смъртта на приобретателя по предварителния договор. Разпитаните по делото свидетели установяват явно и несмущавано от никого владение на П. А. и неговите наследници след смъртта му на оградената част от имота включително до времето на разглеждане на делото. Налице е упражняване на фактическа власт върху имота в необходимия за придобиване по давност период от време съгласно чл. 79 ал.1 от ЗС от 10 години – в периода от ІІІ.1990 г.- след отмяната на ограниченията по чл. 29 от Закона за собствеността на гражданите до предявяване на иска VІ.2005 г. При липса на доказателства за начина на приключване на спора по чл. 108 от ЗС между праводателя К. и П. А. доводите за прекъсване на придобивната давност са неоснователни.
При така изяснените факти по делото, законосъобразен е направеният извод относно принадлежността на правото на собственост върху процесната част от прехвърленото лозе с пл. № 2* в кв. 148 по кадастралния план на местн. Траката гр. В.. Ищецът по първоначалния иск С. И. Г. не е собственик на посочената част от дарения от родителите му имот, тъй като процесната реална част е придобита по давност от наследодателя П, респ. неговите наследници, част от които са прехвърлили придобитите права с нот.акт № 183/2004 г. на Д. Н. А.. Какъв е точният размер на правата на ищцата по насрещния положителен установителен иск за собственост е въпрос на вътрешни отношения с останалите сънаследници и е без значение за изхода на спора с настоящия жалбоподател.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за прекъсване на придобивната давност с воденото дело пред Варненския районен съд – гр.д. № 228/1971 г. при липсата на данни за начина на приключване на този спор. Вън от предмета на спора по настоящото дело е проверката на констативните актове за собственост по обстоятелствена проверка на наследниците на П. А. – нот.акт № 160/1988 г. и нот.акт № 42/1991 г., поради което и доводите в тази връзка на жалбоподателя правилно не са били обсъждани от въззивния съд.
Доводите на жалбоподателя за нелогичност в поведението на приобретателя, респ. неговите наследници по предварителния договор от 1965 г. с предмет цялото лозе от 1000 кв.м. и упражняване на фактическа власт само върху част от него с площ от 630 кв.м. в периода на придобиването му по давност не могат да се споделят, защото толкова логични са и действията на прехвърлителя по този договор И. К. , който твърди, че е спечелил изцяло делото по спора за собственост на процесния имот през 1971 г. и допуснал владелчески действия в частта от имота с площ от 630 кв.м. представляваща им.пл. 2184 за периода до завеждане на настоящото дело през 2005 г. Самият К. установява явно и несмущавано владение от страна на приобретателя по предварителния договор, респ. неговите наследници върху процесната част от лозето – в оградената преди 1971 г. част, в която съществува изградена барака. Владелецът има право, а не задължение да обработва своя имот и обстоятелството, че свидетели говорят че оградената част от лозето е затревена и буренясала, не води до извод, че този имот е изоставен, както поддържа жалбоподателят. От изложеното е видно, че касационната жалба е неоснователна. Законосъобразно и в пълно съответствие с доказателствата по делото е прието, че насрещния положителен установителен иск за собственост на Д. А. следва да се уважи, докато претенцията по чл. 108 от ЗС на ищеца С. И. Г. е неоснователна и правилно е отхвърлена от въззивния съд.
При разглеждането на спора и постановяване на съдебния акт въззивният съд не е допуснал нарушенията по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК(отм.), поради което обжалваното решение следва да се остави в сила с оглед разпоредбата на чл. 218ж ал.1 от ГПК(отм.) Не са представени доказателства за направени разноски по делото за настоящата инстанция от страна на ответниците по касационната жалба, както и искане за присъждане на такива, поради което ВКС не се произнася по този въпрос.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския окръжен съд № 846 от 15.VІІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 1738/2006 г., поправено с решение № 1194/9. ХІ.2007 г. по същото дело по реда на чл. 192 ал.2 от ГПК(отм.)
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: