ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29
София, 08.01.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4847 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. М.Н. като процесуален представител на Г. Г. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 14.ІV.2014г. по в.гр.д. № 334/2014г.
Ответницата по касационната жалба М. Д. К. със съдебен адрес в [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Р.М. е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 14.ІV.2014г. В. е потвърдил решението на РС Провадия от 12.ХІІ.2013г. по гр.д № 29/2013г. в обжалваната му пред настоящата инстанция част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която на М. К. е предоставено ползването на семейното жилище, а именно първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], на основание чл.56 ал.1 СК след прекратяването на брака между страните по вина и на двамата.
За да постанови решението в посочената част, въззивният е приел, че първоинстанционният съд не е извършил доклад на този небрачен иск и не е разпределил доказателствената тежест, но по делото са били изследвани всички релевантни по него факти. Прието е, че: ищцата претендира за първия етаж от семейното жилище – къща на два етажа; от сключването на брака до подаването на исковата молба жилището е било обитавано от двамата съпрузи и техните деца и то е семейно жилище; без значение е дали жилището е лична собственост на някой от съпрузите /каквито твърдения има ответника/, а и по силата на чл.57 СК ползването му от единия съпруг е основание за възникване на наемно правоотношение; напускането на семейното жилище по време на фактическата раздяла не променя този му характер; ищцата живее на квартира, което обосновава извод за наличие на жилищна нужда при липсата на данни и твърдения тя да притежава друго жилище в населеното място; семейното жилище може да бъде реално разпределено за едновременното му ползване от двамата, тъй като се касае за два жилищни етажа, с два отделни входа, със самостоятелни санитарни възли и кухненски помещения, всеки пригоден като самостоятелно жилище; на първия етаж са живели семейството на дъщеря на страните, а известен период и родителите на ищцата, през което време страните са обитавали втория етаж; няма доказателства за нетърпимост на отношенията помежду им; страните нямат ненавършили пълнолетие деца.
В изложението на Г. Г.К. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. /уточнен от съда/ когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца семейното жилище, което е собственост на единия съпруг, може ли да бъде предоставено за ползване на другия – в противоречие с решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 239/2009г.; 2. част от семейното жилище ли е първи жилищен етаж, когато единият съпруг притежава двуетажна жилищна сграда, придобита по наследство и дарение по време на брака му, и той със съпругата си живеят на втория етаж, а първия е бил неизползваем от тях през съвместния им живот – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 3. може ли да се приеме, че неизползвания от ищцата и ответника първи етаж от жилищна сграда, придобита от ответника по време на брака по наследство и дарение, е част от семейното жилище, щом те живеят на втория етаж – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 4. при ползване за кратък период през 2008г. от пълнолетната дъщеря на страните и семейството й и през 2011г. от родителите на ищцата на първия етаж, собственост на ответника, може ли да се приеме, че те са част от семейството на страните и този първи етаж представлява семейно жилище и за ищцата – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 5. съществува ли за ищцата жилищна нужда в [населено място], щом сама е напуснала семейното жилище там и е заживяла в [населено място] под претекст, че пътуването я затруднявало, тъй като е работела във В. – в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Останалите съображения в изложението обективират виждането на касатора за неправилност на извода на въззивния съд за наличие на търпимост в отношенията между страните, както и за неизследване от съда дали етажите са обитаеми, които представляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК и не са предмет на преценка в настоящото производство по допускането на касационно обжалване.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част само по първия поставен от касатора материалноправен въпрос по приложението на чл.56 СК, по който произнасянето на въззивния съд е в противоречие с разрешението, дадено от ВКС ІV ГО по гр.д. № 239/2009г.
Останалите четири релевирани в изложението въпроса са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд, тъй като няма изводи, основани на неизползване на първия етаж от страните през съвместния им живот, на използване на първия етаж през 2008г. и през 2011г., т.е. преди фактическата раздяла, от роднини на страните, на придобиването на жилищната сграда от ответника по наследство и дарение, на напускане на ищцата на семейното жилище в [населено място] и заживяването й в [населено място] под претекст, че пътуването я затруднявало, тъй като работела въ В..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, № 577 от 14.ІV.2014г. по гр.д № 334/2014г. в частта по претенцията по чл.56 СК, както и в частите относно присъдените разноски и държавна такса.
УКАЗВА на Г. Г. К. от [населено място] в едноседмчичен срок да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 30лв. държавна такса, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: