6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
С., 08.03. , 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1087/ 2011 година
Производството е по чл. 47 т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗМТА.
Образувано е по иск на К. А. Иванова – от [населено място] за отмяна на Решение №2 от 12.ІV.2010 г. по арб.д.№ 4/2010 г. на АС Велико Търново, с което е осъдена да плати на [фирма] – [населено място] 1473 евро, с равностойност 2880.94 лв. – възнаграждение по Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 7.VІІ.2010 г. и 4910 евро, с равностойност 9603.13 лв. – неустойка за вреди от неизпълнението.
Ищцата в исковата молба и по време на делото поддържа, че арбитражното решение е порочно и са налице отменителни основания: по чл. 47 т. 2 ЗМТА – няма сключено арбитражно споразумение и е недействителна арбитражната клауза по чл. 10 от Договора от 7.VІІІ.2010 г., тъй като [фирма] – [населено място] претендира неустойка за имота по т.2 на Приложение №1, в т. 2 от Приложението е записано ”500 евро за кв.м.”, но няма офертна стойност, представляваща цена на имота, за да се определи неустойката съгласно чл. 8 от Договора. Счита, че така исковата претенция на [фирма] – [населено място] за възнаграждение и за неустойка е върху офертна цена 49 100 лв. за имот от 98.20 кв.м., при площ 56.46 кв.м. по нот.акт №49/ 16.VІІ.2010 г. По основанието по чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА ищцата поддържа, че решението противоречи на обществения ред, постановено е в нарушение на повелителни норми, въз основа на които е изграден правопорядъкът на държавата, което основание уточнява с Молба от 24.ХІ.2011 г. в смисъл, че като няма офертна стойност, записана за имота в Приложение №1 към Договора, съставляваща цена на имота, неправилно АС е уважил исковете за възнаграждение и за неустойка – нарушена е повелителна норма на закона да не се нарушават добрите нрави, като договорът, съгласно чл. 20а ЗЗД има за страните силата на закон, с което е нарушено правото на ищцата на равенство, тъй като за определянето на неустойката се съобразяват доказателства, съставени след сключване на договора (нотариалния акт). Ищцата поддържа основание по чл. 47 т. 4 ЗМТА, като счита, че не е била надлежно уведомена за назначаване на арбитър и не е могла да вземе участие в производството поради независещи от нея причини. Поддържа и основание по чл. 47 т. 5 ЗМТА – решението съдържа произнасяне по въпроси, които са извън предмета на спора, тъй като липсва офертна цена за конкретен имот, съгласно чл. 8 от Договора от 7.VІІ.2010 г. и попълването на тези данни с доказателства в нот.акт от 16.VІІ.2010 г. представлява решение, постановено извън предмета на договора.
Ответникът по делото [фирма] – [населено място] оспорва иска като неоснователен, като поддържа, че не са налице основания по чл. 47 т. 2 – т. 5 ЗМТА – има действително арбитражно споразумение, ищцата надлежно е уведомена в арбитражното производство, с арбитражното решение не се разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение, нито се съдържа произнасяне извън предмета на спора.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражно решение, приема следното:
С Решение №2 от 12.ІV.2010 г. по арб.д.№ 4/2010 г. на АС Велико Търново, К. А. Иванова – от [населено място] е осъдена да плати на [фирма] – [населено място] 1473 евро, с равностойност 2880.94 лв. – възнаграждение по Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 7.VІІ.2010 г. и 4910 евро, с равностойност 9603.13 лв. – неустойка за неизпълнение по чл.8 от Договора. Призовките до ответницата в това производство решаващият орган е пратил на посочения в исковата молба адрес, по пощата и чрез куриерска фирма SPEEDY: [населено място], [улица] вх. 3, откъдето са върнати съответно на 3.ХІІ.2010 г. и на 12.І.2011 г. невръчени с отбелязване, че получателят не е потърсил пратката, и че лицето не живее на адреса. За призоваването за заседанието на 17.ІІІ.2011 г., писмото – известие за доставяне с дата 16.ІІ.2011 г. е върнато неполучено, с отбелязване, че лицето е в чужбина, поради което решаващият орган е изискал данни от [община], обл. Р.. Въз основа на издадени от [община] удостоверения за постоянен и настоящ адрес, в които удостоверения за такъв е посочен адресът по исковата молба на ответницата в арбитражното производство, решаващият орган е направил извод, че адресът, посочен от ищеца, съвпада с постоянния и настоящ адрес на ответницата, че съобщението се смята получено, приложил е чл. 12 ал. 1 от Правилника на АСВТ, и е разгледал делото. За да обоснове компетентността си, решаващият орган е изложил, че е налице арбитражна клауза – чл. 10 от сключения Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 7.VІІ.2010 г.
По иска за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47 т. 2 ЗМТА: недействителност на арбитражното споразумение.
Ищцата обосновава искането с довода, че няма арбитражно споразумение и е недействителна арбитражната клауза по чл. 10 от Договора от 7.VІІ.2010 г., тъй като [фирма] – [населено място] претендира неустойка, уговорена в чл. 8 от Договора в размер на 10% от офертната стойност, записана за имота в т. 2 на Приложение №1, а в т. 2 на Приложение №1 е посочено ”500 евро за кв.м.” – така няма офертна стойност, представляваща цена на имота, за да се определи неустойката. Поради това ищцата поддържа, че претенцията на [фирма] – [населено място] за възнаграждение и за неустойка е върху офертна цена 49 100 лв. за имот с площ 98.20 кв.м., при площ 56.46 кв.м. по нот.акт.
Основанието по чл. 47 т. 3 ЗМТА, така изведено от ищцата, не е налице. С валидна арбитражна клауза страните са обвързани относно избрания от тях орган да разреши възникналите спорове от сключения договор. Въпросите дали се дължи неустойка по в чл. 8 от Договора, как е уговорена същата и коя е цената на имота и офертната му стойност, върху която да се определи неустойката в размер на 10%, са въпроси, които се решават в резултат на правораздавателната дейност на арбитражния орган по приложение на материалния закон – чл. 92 ЗЗД, която дейност не може да бъде ревизирана от Върховния касационен съд по иск за отмяна на арбитражното решение. Като е приел, че доверителката дължи възнаграж – дение по договора за посредничество, както и неустойка за неизпълнение, уговорена в чл. 8 от договора, решаващият орган е разрешил възникналия между страните правен спор съобразно възложената му от тях в чл. 10 от Договора правораздавателна власт.
По иска за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА – противоречие на решението на обществения ред на Република България.
Ищцата поддържа, че с арбитражното решение са нарушени повелителни норми, въз основа на които е изграден правопорядъкът на държавата – като няма офертна стойност, записана за имота в Приложение №1 към Договора, съставляваща цена на имота, неправилно АС е уважил исковете за възнаграждение и за неустойка – нарушена е повелителна норма на закона да не се нарушават добрите нрави, като договорът съгласно чл. 20а ЗЗД има за страните силата на закон, с което е нарушено правото й на равенство, тъй като за уважаването на исковете от АС, се представят доказателства, съставени след сключването на договора.
Искането е неоснователно, тъй като не е налице нарушение на обществения ред по смисъла на чл. 47 т. 3 ЗМТА. Понятието ”обществен ред” включва онези императивни правни норми, които изразяват основни идеи и ценности, чието зачитане е гаранция за нормалното и свободно функциониране на държавата и обществото. Поради тяхната значимост, с императивни правни норми в Конституцията и в законите са закрепени принципите, които се свързват с изискванията за законност, с равнопоста – веността на гражданскоправните субекти, с правото на защита и равенството на страните в процеса, със състезателното начало и правото на справедлив процес и др. В тази категория не попадат всички императивни правни норми, а само онези, които бранят права и ценности, общи за всички правни субекти или права и ценности на отделния субект, които са от такова естество, че по волята на законодателя е обезпечено зачитането им от всички, което е в интерес на цялото общество. Когато с арбитражното решение е накърнен подобен основополагащ принцип, решението е несъвместимо с обществения ред и тази несъвместимост се има предвид в чл. 47 т. 3 от ЗМТА, като основание за отмяна по реда на чл. 48 и сл. от ЗМТА, каквото накърняване на обществения ред не е извършено с постановеното арбитражно решение. Основание за отмяна по чл. 47 т. 3 пр. 2 ЗМТА би било налице, ако с решението беше уважен иск, недопустим съгласно законодателството (например анатоцизъм) или ако начинът, по който е взето решението от арбитражния съд, противоречи на обществения ред (решението е взето следствие престъпление, извършено от арбитър – например подкуп, или въз основа на лъжливо заключение на вещо лице), но не и когато са уважени искове за възнаграждение по възмезден договор и за договорна неустойка за неизпълнение.
По иска за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47 т. 4 ЗМТА.
Страните не спорят, че записаният в чл. 12 ал. 1 от Правилника за АС – Велико Търново ред за уведомяване на адресата или получателя, е аналогичен с този по чл. 32 ал. 1 ЗМТА. Решаващият орган законосъобразно е разгледал делото, като е приложил чл. 12 ал. 1 от Правилника и е приел, че К. А. Иванова е редовно призована. За да направи това, й е изпратил по пощата и чрез куриерска служба уведомление на последното известно местожителство и местопребива – ване, след което е отправил искане до [община] за посочване на постоянния и настоящия й адрес – предприел е старателно издирване – и поради това, че няма данни да е посочила адрес в чужбина, на който да бъде призована, след получаване на данните от [община] за адрес, същия, като посоченият в исковата молба, правилно е приел, че уведомлението се смята получено. Не е налице основание за отмяна по чл. 47 т. 4 ЗМТА.
По иска за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47 т. 5 ЗМТА. Съображенията на ищцата, че основанието е налице, тъй като липсва арбитражно споразумение и е недействителна арбитражната клауза по чл. 10 от Договора от 7.VІІ.2010 г., защото неустойката, уговорена в чл. 8 от Договора, не може да се определи по офертна стойност и без цена на имота, не дават основание да се приеме, че е налице посоченото основание – че с арбитражното решение е разрешен спор, непредвиден в арбитражното споразумение или че арбитражното решение съдържа произнасяне по въпроси извън делото. Искът за отмяна на арбитражното решение на това основание е неоснователен.
По изложените съображения предявеният иск за отмяна на решение от на АС – Велико Търново по арб.д. № 4/ 2010 г. на АСВТ, на основание чл. 47 т. 2, т. 3 пр. 2, т. 4 и т. 5 ЗМТА е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед този изход на делото ищцата следва да заплати на ответника 1140 лв. – разноски по делото.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. А. Иванова – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] иск за отмяна на Решение №2 от 12.ІV.2010 г. по арб.д.№ 4/2010 г. на АС – Велико Търново, на основание чл. 47 т. 2, т. 3 пр. 2, т. 4 и т. 5 ЗМТА.
ОСЪЖДА К. А. Иванова – от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 1140 лв. – разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: