О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София 12.01.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 4 януари 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 484/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Ю. И. Ф. и Г. А. Т. чрез своя пълномощник адв. Ст. В. са подали касационна жалба против решение № 555 от 07.10.2008 г. по в.гр.д. № 693/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Изложени са доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния и процесуалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите сочат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че една от законовите предпоставки за реституция по ЗВСОНИ – имотът да съществува реално до размерите, в които е одържавен, е относима и към хипотезата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. Позовават се на решение № 60 от 02.02.2007 г. по гр.д. № 2* на ВКС, V г.о. Считат също, че произнасянето на ВКС по този въпрос и по въпроса съставлява ли пречка за реституция на имоти по чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ извършеното върху тях незаконно строителство или застрояването им след 25.02.1992 г., ще допринесе за точното прилагане на закона и за преодоляване на неправилна съдебна практика. На следващо място жалбоподателите поставят въпроса за разпределяне на доказателствената тежест между страните с оглед установяване законнността на строителството, като твърдят, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с решение № 1* от 23.08.1962 г. по гр.д. № 986/62 г. на ВС, ІV г.о.
В писмен отговор ответникът по касация “П” А. със седалище гр. С. изразява становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касация Г. и Б. Б. чрез своя пълномощник адв. Г. Х. също изразяват становище, че повдигнатите с касационната жалба материалноправни и процесуалноправни въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 22 от 21.03.2008 г. по гр.д. № 202/05 г. на Районен съд- П. , с което е отхвърлен искът на Ю. И. Ф. и Г. А. Т. за ревандикация на 156 кв.м от УПИ ХV- КОО по отношение на ответника О. П. , на 534 кв.м. от УПИ ІХ -1913 по отношение на ответниците “Л” Е. и “П“А. и на 800 кв.м. от УПИ ХІ- магазин, услуги и жилищно строителство по отношение на ответниците Г. А. Б. и Б. И. Б.. Прието е на първо място, че процесните имоти са идентични с имот пл. № 3 в кв. 88 по плана на гр. П. от 1922 г., но от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че този имот е бил собственост на наследодателя на ищците О. Независимо от това, съдът е проследил регулационното положение на имота след 1922 г. и извършените в него промени и е заключил, че имотът е бил отнет без основание от собственика – хипотеза, която попада в приложното поле на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, поради което е изследвал и предпоставките за възстановяване на собствеността по този закон. Приел е, че същите не са налице, тъй като имотът не съществува реално до размера, в който е отнет поради извършеното в него строителство, а от незастроената му част не може да се обособи самостоятелен имот, отговарящ на нормативните изисквания. Съдът е възложил на ищците тежестта на доказване, че строителството в имота е незаконно.
Въпросът за приложимостта на изискването на чл.2, ал.3 ЗВСОНИ имотът да съществува реално до размера, в който е бил отнет без основание или одържавен не по установения ред, към визираното в чл.2, ал.2 ЗВСОНИ реституционно основание, е разрешен в т.1 от Тълкувателно решение № 6/ 2005 г. на ОСГК, с което въззивният съд се е съобразил. Изяснено е в кои случаи извършеното в имота строителство не съставлява пречка за реституцията му, като е дадено и тълкуване на понятието “незаконно строителство” по смисъла на чл.2, ал.6 ЗОСОИ. С оглед на това по поставените от жалбоподателите материалноправни въпроси не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, тъй като на тези въпроси е дадено задължително за съдилищата разрешение.
Въпросът за разпределянето на доказателствената тежест между страните при спор относно законността на строителството като обстоятелство, относимо към действието на реституцията по ЗВСОНИ, е свързан с точното приложение на закона и затова по този въпрос атакуваното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 555 от 07.10.2008 г. по в.гр.д. № 693/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 134 лв. и представят доказателства за това в съда.
След изпълнение на горните указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: