5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София, 30.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4895 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 172 от 28.09.2017 г. по в. гр. д. № 438/2017 г. на Ловешкия окръжен съд е потвърдено решение № 27 от 10.03.2017 г. по гр.д. № 218/2016 г. на Тетевенския районен съд, с което е допусната делба на поземлен имот с идентификатор 62579.502.29 по КК и КР на [населено място], [община], с площ от 1730 кв. м., както и намиращата се в имота вилна сграда, между съсобственици Р. Б. Н. и Л. Т. Н., при равни квоти. Искът за делба е отхвърлен по отношение на Б. Т. Н..
Въззивният съд е приел, че Й. Г. Н., Л. Т. Н. и Б. Т. Н. са извършили на 25.04.2003 г. доброволна делба на съсобственост, възникнала от наследяване и прекратена СИО. При тази делба преживялата съпруга Й. е получила в свой дял апартамент в [населено място], а синовете Б. и Л. са получили в общ дял дворното място с вилна сграда в [населено място]. С нотариален акт от 04.04.2016 г. Б. Н. е дарил на дъщеря си Р. Н. собствената си 1/2 ид. част от имота в [населено място]. Затова съдебната делба на този имот е допусната между Рая Н. и Л. Н., при равни права. Прието е за неоснователно възражението на Л. Н. за недействителност по чл.76 ЗН на извършеното от брат му Б. разпореждане с 1/2 ид. част от процесния имот. В съответствие с ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 72/1985 г. от 09.04.1986 г. на ОСГК на ВС разпоредбата на чл.76 ЗН следва да се прилага само по отношение на разпореждания с наследствена вещ или идеални части от нея, но не и с вещ, съсобствеността на която е възникнала от наследяване и друг юридически факт. Ако наследодателят е бил съсобственик с трето лице на вещта или тя е била обект на съпружеска имуществена общност, чл.76 ЗН не създава ограничение за разпореждане с идеалните части на съсобственика или на преживелия съпруг. В настоящия случай съсобствеността е възникнала от наследяване и съпружеска имуществена общност, а конкретно за имота в [населено място] правопораждащият юридически факт е доброволната делба. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Л. Т. Н..
Жалбоподателят счита, че въззивният съд неправилно е определил приложното поле на чл.76 ЗН. Съсобствеността в случая е възникнала от чисто наследяване и увеличаване на наследствените дялове на двамата братя, без да се променя наследственият характер на имота. Затова чл.76 ЗН намира приложение и съдебната делба е следвало да бъде допусната между Л. и Б.. Необоснован бил изводът на съда, съсобствеността върху имота в [населено място] е възникнала от наследяване и прекратена СИО. Този извод произтичал само от текста на договора за доброволна делба, който бил оспорен, но съдът не разпоредил проверка на истинността на този частен документ по реда на чл.193 ГПК и не указал доказателствената тежест, а въззивният съд не отстранил това нарушение на първата инстанция. Съдът не вникнал в сложността на отношенията между страните – че имотът в Р. е придобит по време на брака между общия наследодател Т. Н. и неговата първа съпруга и майка на братята Л. и Б. Н., затова върху този имот не е възниквала съпружеска имуществена общност между наследодателя и неговата втора съпруга Й.. При това положение съсобствеността върху имота не е смесена, а е възникнала само от наследяване.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК / редакция след изменението с ДВ бр.86/2017г./ по следните въпроси: 1. Актът на разпореждане на сънаследник /в полза на трето лице, извън наследниците по закон,/ с идеална част от имот е ли относително недействителен по отношение на сънаследника, който не се е разпоредил с дела си;
2. При доброволна делба на сънаследници и увеличаване на дяловете на някои от тях за сметка на друг /без значение с парично или имотно уравнение на другия дял/ настъпва ли хипотезата на „смесена съсобственост“ – произтичаща от наследяване и делба, или имотът запазва наследствения си характер за тези двама съделители, които са увеличили дела си от него, при положение, че в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица;
3. Налице ли е смесена съсобственост в конкретния случай, произтичаща от наследяване и прекратена СИО, или процесният имот е чист случай на наследяване от двама сина и преживял втори съпруг;
4. Съдържанието на частния документ „доброволна делба“ подлежи ли на доказване /при направено възражение от другата страна в процеса/ от страна на представилата го ищца, с оглед изясняване на действителните правоотношения на страните по него и задължение ли е на съда да разпредели доказателствената тежест.
По първия въпрос въззивното решението влизало в противоречие с решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 437/2009 г. на ВКС, I ГО; по втория – с решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ВКС, II ГО, по третия – с посочените по-горе две решения, както и с решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011г. на ВКС, I ГО, а по четвъртия – с решение № 125 от 12.09.2012 г. по гр. д. № 1135/2011 г. на ВКС, II ГО.
Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, което се свързва с неизяснена фактическа обстановка във връзка с възникването на съсобствеността върху процесния имот.
Ответникът в производството Р. Б. Н. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Наследството на Т. К. Н. е поделено с доброволната делба от 2003 г., а процесният имот се намира в обикновена съсобственост, за която се прилагат разпоредбите на Закона за собствеността.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за делба, за което не е въведена пречка за касационен контрол с оглед цената на иска.
Не са налице обаче основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
Обуславящият въпрос по настоящото дело се състои в това дали чл.76 ЗН намира приложение в хипотеза, при която съсобствеността произтича от наследяване и последваща делба между наследниците, при която един от имотите е поставен в общ дял на някои от тях. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС не е свързана с този въпрос и не може да обуслови основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Решение № 148 от 07.04.2010 г. по гр. д. № 437/2009 г. на ВКС, I ГО, решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ВКС, II ГО, и решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011г. на ВКС, I ГО, разглеждат едно изключение от хипотезата на „смесената съсобственост“, разгледана в т.8 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС във връзка с прилагането на чл.288, ал.3 ГПК /отм./, сега чл. 349, ал.2 ГПК. В решенията е прието, че имотът запазва наследствения си характер, когато чрез прехвърлителни сделки е съсредоточен в част от наследниците и се дели само между тях.Тези разсъждения са във връзка с прилагането на чл.288, ал.3 ГПК /отм./ и не могат да бъдат отнесени по аналогия към чл.76 ЗН. Разпоредбата на чл.76 ЗН е ограничителна, тъй като препятства свободното разпореждане с идеални части от наследствени имоти в полза на лица, които са извън кръга на наследниците. Затова тази разпоредба не може да се прилага разширително за хипотези, които не са уредени в закона. Иск или възражение по чл.76 ЗН може да се предяви по отношение на имот, съсобствеността върху който произтича единствено от наследяване. Целта на тази разпоредба е да защити интересите на наследниците, като обезпечи възможността да получат реален дял от наследството според състоянието му в момента на неговото откриване – в този смисъл са разясненията на ТР № 72 от 09.04.1986 г. по гр. д. № 36/1985 г. на ОСГК на ВС, което в тази част е запазило своята актуалност. В настоящия случай делбата на наследството, останало от бащата на Л. и Б. Н., е извършена през 2003 г. Сегашната делба е резултат от съсобственост, възникнала след получаването на общ дял върху един от имотите при предходната делба. Тази нова делба не може да се окачестви като делба на наследство, тъй като не произтича пряко от наследяване, а от изразено волеизявление за получаване на общ дял между двама от наследниците. При това новата делба не се извършва между всички наследници, а само между тези, които са получили общия дял. За тази хипотеза чл.76 ЗН е неприложим.
Поставените от жалбоподателя въпроси не налагат допускане на касационно обжалване. От тях единствено вторият се покрива по смисъл с въпроса, за който по-горе бяха изложени подробни мотиви за липса на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Останалите въпроси не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Първият въпрос касае акт на разпореждане на сънаследник и покрива хипотезата на чл.76 ЗН, докато в настоящия случай тази хипотеза не е налице съобразно приетото по-горе. Третият и четвъртият въпрос засягат онази част от мотивите на въззивния съд, която не е решаваща – че още при първата делба от 2003 г. разпоредбата на чл.76 ЗН е била неприложима, тъй като съсобствеността между Й., Б. и Л. произтича не само от наследяване, но и от прекратена съпружеска имуществена общност. По този въпрос не са събрани достатъчно доказателства по делото, но изясняването му няма да допринесе за постигане на друг резултат, при положение, че от значение за изхода на делото е не приможимостта на чл.76 ЗН при предходната доброволна делба от 2003г., а приложимостта на чл.76 ЗН по отношение на сегашната съдебна делба, във връзка с извършеното от Б. Н. разпореждане с получената от него при предходната делба Ѕ ид. част от съсобствения с брат му Л. недвижим имот. Затова и посоченото от жалбоподателя решение № 125 от 12.09.2012 г. по гр. д. №1135/2011г. на ВКС, II ГО, което касае правомощията на въззивния съд във връзка с разпределяне на доказателствената тежест, когато това не е сторено от първата инстанция, не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2 ГПК „очевидна неправилност“. Това основание изцяло се свързва от жалбоподателя с неизяснената фактическа обстановка във връзка с предходната делба от 2003 г. и приложимостта спрямо нея на чл.76 ЗН. Тези въпроси не са решаващи за изхода на делото по изложените съображения.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 от 28.09.2017 г. по в. гр. д. № 438/2017 г. на Ловешкия окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: