Р Е Ш Е Н И Е
№ 290
София, 07.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 920/2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”а” ГПК.
Х. И. К. от село Б. област е обжалвал решението на Старозагорския окръжен съд от 23 ноември 2007г по гр.д. № 132/2007г в частта в която е оставено в сила решението на Елховския районен съд от 21.01.2005г по гр.д. № 80 по описа за 2004г,отхвърлящо искът му предявен срещу Помощното училище-Интернат „Н” гр. Е. за сумата 6 000 лева- разликата между уважената част от иска му- 4000 лева до отхвърлената част 10 000 лева- представляващи претендирано от непозволено увреждане ,обезщетение,за претърпяни от смъртта на сина му,неимуществени вреди.
В касационната жалба се твърди,че в тази част решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на Ямболския окръжен съд,прие следното:
Фактическата обстановка по делото е била изяснена: по вина на длъжностните лица от училището-и. в гр. Е.,които не положили достатъчно внимание и грижи, от преминаващ товарен автомобил е било премазано детето на ищеца ,11-годишния Р. Х. И. Детето е било със забавено умствено развитие,било е оставено на грижите и отговорността на учебното заведение и неговите длъжностни лица не са го опазили да не излиза на улицата и да не ляга на пътното платно. Водачът на товарната кола не го е забелязал и тя е минала през неговото тяло.
По делото е било установено,че бащата тежко е преживял неговата смърт. Макар че детето по начало било по различни домове и училища, отношенията между тях били близки и сърдечни. Било е изяснено , че когато бащата имал възможност, вземал детето при себе си. При него то прекарвало и ваканциите.
Ямболският окръжен съд законосъобразно е приел,че отговорността на Помощното училище- и. е гаранционно обезпечителна-т.е. отговорност на възложителя на работата на възпитателите,които проявили небрежност и допуснали тежкия транспортно пътен инцидент с повереното им дете. Както правилно е приел въззивният съд без всякакво значение за тази отговорност е посочване на точния извършител на непозволеното деяние и точното работно време на отговорните възпитатели. Съгласно задължителните указания по приложението на закона,дадени в Постановление № 9 от 29.12.1966г на Пленума на ВС,”Отговорност по чл.49 ЗЗД възниква за лицето,което е възложило работа другиму: а/ когато вредите са причинени виновно от лицето на което е възложена работата чрез действия ,които съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия за изпълнения на задължения, които произтичат от закона ,техническите и други правила или от характера на работата.”
За това разрешавайки спора между страните на правно основание чл. чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД Ямболският окръжен съд е определил и следващото се обезщетение в размер на 4 000 лева.
Този размер е съобразен с конкретния случай и с общо приетите критерии за справедливост по чл.52 ЗЗД. Окръжният съд е законосъобразно е приел,че за смъртта на малолетния Р. Х. И. са били виновни освен длъжностните лица на Помощното училище,но с влязла в законна сила присъда е бил признат за виновен и осъден и водача на товарната кола,преминала през детето Д. Х. К. /вж. присъдата по н.ох.д. № 259/2005г на Ямболския окръжен съд и решение по в.н.о.х.д. № 8*6г на Бургаския апелативен съд/. Тъй като става въпрос за съпричиняване,решаващият съд е приел че общото обезщетение за претърпяните от бащата неимуществени вреди следва да бъде в размер на 19 000 лева- 15 000 лева е бил уважен иска срещу виновния водач на товарния автомобил плюс 4 000 лева присъдени по настоящето дело. Обезщетението за претърпените от непозволеното увреждане ,вреди,правилно е определено общо и законосъобразно по настоящето дело искът е уважен в размер на 4 000 лева.
Върховният касационен съд счита,че решението на Ямболския окръжен съд в отхвърлената част на иска,е обосновано,законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Не са налице отменителните основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Ямболския окръжен съд от 23.11.2007г по гр. Д. № 132/2005г
Решението в частта,в която искът е бил уважен за 4 000 лева,като не обжалвано е влязло в сила.
Настоящето решение е постановено при участието на 3-то лице-помагач на Помощно училище-Интернат „Н” гр. Е., М. на о. и науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: