3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр.София, 10.04. 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Драгнев
Г. Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 4758 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. С. против решение № 908 от 1.7.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 924 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав, с което е отменено решение № 5026 от 31.10.2014 г. по гр. д. № 17657 по описа за 2013 г. на Варненския районен съд, двадесет и пети състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. М. С. против В. М. С. иск за заплащане на сумата от 8 000 евро и е постановено друго решение за осъждане на ответницата да заплати на ищеца тази сума на основание чл.284, ал.2 от ЗЗД.
Касаторът твърди, че решението на Варненския окръжен съд е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Счита, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което решението е недопустимо. Сочи като основания за допускане на касационно обжалване т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Може ли съдът да не приложи чл.161 във връзка с чл.190, ал.2 от ГПК, след като ищецът не е представил писмено доказателство, което е бил задължен с определение на съда да представи и може ли съдът да обоснове своя извод на непредставения документ?
2. Следва ли съдът да зачете извършена от ищеца цесия/прехвърляне на вземане/ и да приеме, че вземането по отчетната сделка е погасено посредством цесията? Касаторът твърди, че ищецът е прехвърлил своето вземане от третото лице в размер на 8 000 лв. на ответницата, като по този начин е погасил свое предишно задължение по договор за заем.
Ответникът по касационната жалба С. С. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С. С. е посочил в исковата си молба, че ответницата В. С. в качеството на негов пълномощник е получила последната вноска по договор за замяна на недвижими имоти от 1.08.2011 г. в размер на 8 000 лв., което се установява от подписан на 19.04.2012 г. анекс. Тя обаче не е отчела получената сума, поради което е предявил иск за връщането и. Така формулираната искова молба е достатъчно ясна, поради което обжалваното решение не е недопустимо, както твърди касаторът и касационно обжалване на това основание не може да се допусне.
По искане на ответницата в отговора на исковата молба с определение от 9.4.2014 г. Варненският районен съд е задължил ищеца да представи оригинала на анекса от 19.04.2012 г./ стр.47 по описа на В./. В молба от 11.06.2014 г. пълномощникът на ищеца е заявил, че оригиналът се намира Ж. Я. Й., която с определение в публичното съдебно заседание, проведено на 18.06.2014 г. е била задължена да го представи. Макар да е била разпитана като свидетел, няма данни Ж. Я. Й. да е уведомена за задължението си и оригиналът на документа не е бил представен за констатация на съда. Първоинстанционният съд не е предприел други процесуални действия за издирване на оригинала, а на свой ред въззивният съд е основал своите правни изводи на ксерокопието на анекса. По този начин въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.183 от ГПК и приложимата задължителна практика на ВКС, отразена в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения № 81 от 8.7.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2013 г., III Г.О., № 174 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1992/2013 г., II Г.О., № 239 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1050/2012 г., IV Г.О., № 95 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 662/2012 г., II Г.О., № 231 от 8.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/2010 г., II Т.О,ТК и други. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по първия въпрос на касатора, уточнен както следва:
Може ли съдът да основе своите изводи на заверен от страната препис от документ, чиито оригинал е поискан от другата страна, но не е представен по делото?
По втория въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като в мотивите си въззивният съд изобщо не е обсъждал наличието на цесия, с която ищецът е прехвърлил свое вземане срещу задължението си по договор за заем.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 908 от 1.7.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 924 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, втори състав.
Дава едноседмичен срок на касатора да внесе 312,93/триста и дванадесет лева и деветдесет и три стотинки/ лв. държавна такса по сметката на Върховния касационен съд и да представи вносния документ.
В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на докладчика-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: