1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 291/14 г.
София, 27.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
с участието на секретаря Емилия Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 4016/ 2014 г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 255/ 22.10.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 83 от 20.02.2014 г. по гр.д.№ 902/ 2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на РПК „Ч.” против [фирма] за собствеността на едно помещение- трафопост, с площ 16 кв.м., както и за обезщетение за ползването му в размер на 1905, 78 лв.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса за статута на помещението, в което са монтирани съоръженията на трафопоста.
Според касатора решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че помещението не е енергиен обект / трафопост/, обуславящ наличието на сервитутно право, възникнало по силата на закона съгласно чл.60, ал.2, т.1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност / отм./, а материален ресурс съгласно т.32 от параграф 1 на ДР към Закона за енергетиката и няма пречки да се притежава от друг правен субект, а не от Ч..
Ответникът [фирма] поддържа, че е собственик на трафопоста по силата на закона и на чл.17а ЗППДОбП, а при условията на евентуалност признава собствеността на ищеца, но отрича правото му да иска предаване владението на обекта поради специфичния му статут и съществуващите в негова полза сервитутни права.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че помещението, което е предмет на спора, се намира в сградата на ищеца и е построено заедно с нея през 1969г., а реално функционира като трафопост от 2003г., когато в него са монтирани съответните съоръжения на ответника и е започнал да обслужва голям брой външни потребители. За имота / дворно място от 290 кв. и триетажна сграда/ е съставен констативен нотариален акт № 182/ 2009г., легитимиращ ищеца като собственик на основание покупко-продажба, регулация и приращение. При тези данни следва да се приеме за безспорно установено, че ищецът е собственик на спорното помещение, тъй като то е част от собствената му сграда, което се признава и от ответника. Последният има само правото да изкупи помещението съгласно §4, ал.4 от ПЗР на ЗЕ и в този смисъл то попада под определението за „материален ресурс” по смисъла на параграф първи, т.32 от ДР на ЗЕ, тъй като има характер на съоръжение, което осигурява нормалното функциониране на енергийния обект. Като съвкупност от сграда / помещение/ и енергийно съоръжение обектът се определя като трафопост- енергиен обект от вида на площадковите. Тъй като е собственост на трето лице помещението подлежи на изкупуване от лицензираното енергийно предприятие, съгласно §4, ал.1 от ПЗР на ЗЕ, респ. § 67, ал.2 от ПЗР към ЗЕЕЕ / отм./, а до изкупуването за ползването му се дължи обезщетение. Последното обстоятелство не се оспорва от ответника, видно от данните, че за периода от 2003 до 2006 г. той е заплащал възнаграждение на ищеца по сключен между тях договор за наем. Когато част от сграда, собственост на трето лице, се ползва от енергийното предприятие за монтиране на съоръжения за доставка на енергия за други потребители, между собственика и енергийното предприятие трябва да се сключи договор за достъп до тези съоръжения, правното основание на който е уредено в чл.117, ал.7, сега ал.8 от ЗЕ. Когато сградата се ползва без такъв договор е налице неоснователно обогатяване и на собственика се дължи обезщетение. В съдебната практика / р.№ 179/ 18.05.2011 г. по т.д.№ 13/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./ се приема, че база за определяне на това обезщетение е приетата от ДКЕВР с протокол № 49/ 15.07.2004 г. / респ. протокол № 27/04.02.2008 г./ Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените им уредби или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.
С оглед на изложените съображения по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме по реда на чл.290 ГПК, че когато едно лице предоставя собственото си помещение или сграда на енергийното предприятие за монтиране в него на съоръжения за пренос или разпределение на електрическа енергия, помещението има характер на материален ресурс по смисъла на §1, т.32 от ДР на ЗЕ, а като цяло обектът функционира като трафопост /съвкупност от сграда и съоръжения/, при което за предоставения му достъп енергийното предприятие дължи обезщетение съгласно чл.117, ал.7 ЗЕ, определено по специална методика, приета от ДКЕВР. При предявен ревандикационен иск от третото лице не му се дължи предаване на владението на имота, тъй като енергийното предприятие го държи на правно основание- предоставения му достъп и монтираните съоръжения на трафопоста в изпълнение на правомощието по чл.117, ал.8 ЗЕ.
Предвид горния отговор на правния въпрос, по съществото на спора следва да се приеме, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да се отмени, като предявеният иск се уважи само в установителната му част и се признае, че ищецът е собственик на спорното помещение, а в частта относно предаване владението на имота искът правилно е отхвърлен и решението следва да се остави в сила. С оглед изхода по обуславящия иск решението следва да се отмени и в частта за отхвърляне на иска по чл.73 ЗС, като делото се върне на въззивния съд за определяне на дължимото обезщетение съгласно цитираната Методика на ДКЕВР, а не на базата на пазарния наем, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице, дадено при първоначалното разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 83 от 20.02.2014 г. по гр.д.№ 902/ 2013 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на РПК „Ч.” против [фирма] за признаване на РПК „Ч.” за собственик на помещение от 16 кв.м. и вместо това постановява:
Признава за установено по отношение на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], че РПК „Ч.” [населено място], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] собственик на помещение от 16 кв.м. / оборудвано като трафопост/, находящо се в поземлен имот № 173, с площ 290 кв.м., за който имот заедно имот с пл.№ 174 е отреден УПИ V-Фурна, в кв.18 по ПУП на [населено място], което помещение се намира в построената в имота масивна триетажна комбинирана търговска сграда.
Оставя в сила решение № 83 от 20.02.2014 г. по гр.д.№ 902/ 2014 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на РПК „Ч.” против [фирма] за предаване владението на горния обект / помещение-трафопост/.
Отменя същото решение в частта относно отхвърляне на иска по чл.73, ал.1 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 1905, 78 лв. за ползването на имота за периода от 28.02.2010 г. до 30.01.2012 г. и връща делото в тази част на въззивния съд за ново разглеждане.
Осъжда [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на РПК „Ч.” [населено място], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] разноски по делото за касационната инстанция в размер на 882 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: