3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 291
С., 01.04.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева
Албена Бонева
при секретаря Стефка Т., изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 835 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 218е, ал.1 ГПК вр. с чл. 218а, б. “а” ГПК (отм) вр. с § 2, ал. 3 ГПК.
С решение на Софийски градски съд от 29.11.2007 година по гр.д. № 1480/2007 година е обезсилено решение на Софийски районен съд от 15.03.2007 г. по гр.д. № 4248/2005 година, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК, предявен от З. К. С. от [населено място], [община] за признаване за установено по отношение на М. на образованието и науката, [населено място], че заповед № РД-14-87 от 14.09.1995 г., съставена от министъра на образованието, науката и технологиите е неистински документ и производството по иска е прекратено като недопустимо.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от З. К. С. с оплаквания за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 218б, ал.1, б. “в” от ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е формирал неправилен извод за липса на правен интерес от предявения установителен иск и в нарушение на процесуалните правила не е разгледал иска по съществото на спорното правоотношение.
Ответникът по касационната жалба М. на образованието и науката не взема становище.
Касационната жалба е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима.
При проверка на обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е неоснователна предвид следното:
Гражданско дело № 4248/2005 година на районен съд [населено място] е образувано по искова молба на З. К. С. от [населено място], [община] против М. на образованието и науката, [населено място]. Въведени са твърдения, че Частна професионална гимназия “Б. училище”, създадена от ищеца в качеството му на едноличен търговец с фирма “К.- З. С.” е била закрита със заповед на министъра на образованието № РД-14-87 от 14.09.1995 г., публикувана в ДВ бр. 86 от 1995 г.; че заповедта не е била връчена на ищеца като заинтересована страна преди публикацията и в Държавен вестник, а едва на 14.10.1996 г. в оригинал с подпис на министъра на образованието; че положения върху заповедта подпис на министър не е бил автентичен – не е положен от министър И. И. Д., поради което заповедта е нищожна като издадена от некомпетентен орган – факти, изследвани и установени в н.о.х.д. № 10696/2002 г. на Софийски районен съд. Претендира се да се признае за установено на основание чл. 97, ал.3 ГПК по отношение на М. на образованието и науката, [населено място], че заповед № РД-14-87 от 14.09.1995 г., съставена от министъра на образованието, науката и технологиите е неистински (неавтентичен) документ.
С решение на Софийски районен съд от 15.03.2007 г. по гр.д. № 4248/2005 година предявеният иск, квалифициран с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) е отхвърлен като неоснователен.
Решението е обезсилено като недопустимо с обжалваният съдебен акт на Софийски градски съд и производството по иска е прекратено на основание чл. 209, ал. 1 ГПК (отм.). В решението е прието, че за ищеца липсва правен интерес от установяването неавтентичността на документа, съставляващ неотменяем административен акт, породил правните си последици, след изчерпването на способите за отмяната му по реда на Административно процесуалният кодекс.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 177, ал.1, изр. I-во АПК, решението по жалбата срещу индивидуален административен акт има сила за страните по делото, в т.ч. и решението, с което административния съд се произнася по валидността на административния акт. Решението на административния съд, с което се произнася по валидността на индивидуалния административен акт е задължително и за гражданския съд, когато срещупоставените страни по делото са идентични. Повдигнатият от ищеца гражданскоправен спор против М. на образованието и науката за автентичността на заповед на министъра на образованието № РД-14-87 от 14.09.1995 г. е разрешен с влязло в сила решение на административния съд, поради което не може да бъде пререшаван.
С влязло в сила решение № 2636 от 11.09.1996 г. по адм. дело № 2811/1995 г. на Върховния съд на Република България, Трето гражданско отделение е прието, че заповед № РД-14-87 от 14.09.1995 г. е издадена от компетентен орган – министъра на образованието при спазване на всички материалноправни и процесуалноправни предпоставки, предвидени в закона. Д., че заповедта е нищожна, тъй като не е подписана от министъра на образованието и науката, релевиран и в производството по молбата за преглед по реда на надзора на решението по адм.дело № 2811/1995 г. е отхвърлен отново като неоснователен и с решение № 26 от 25.02.1997 г. по адм. дело № 2811/1995 г. на Върховния съд на република България, Петчленен състав. След влизане в сила на присъда № 35 от 25.09.2003 г. на Софийски районен съд по н.о.х.д. № 10696/2002 г., с която З. К. С. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 308, ал.1, пр. II-ро НК – поправка на съдържанието на екземпляр от заповед № РД-14-87 от 14.09.1995 г., с решение № 4568 от 19.05.2005 г. по адм. д. № 1041/2005 г. на Върховният административен съд, Петчленен състав, е оставена без уважение и молбата на З. К. С. за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 2636 от 11.09.1996 г. по адм. дело № 2811/1995 г. на Върховния съд на Република България, Трето гражданско отделение. Предвид изложеното, правния спор за автентичността на заповед № РД-14-87 от 14.09.1995 г. е разрешен между страните с влязло в сила решение по адм. дело № 2811/1995 г. на Върховния съд на Република България, задължително за гражданския съд, поради което повторното производство за установяване неистинност на документа е недопустимо, както правилно е прието в обжалвания съдебен акт.
Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.11.2007 година по гр.д. № 1480/2007 година на Софийски градски съд, Втори “Д” граждански състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: