Р Е Ш Е Н И Е
№ 292
София, 16.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 3148/2017 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Електромашинари Холдинг“ АД, [населено място] срещу решение № 1226 от 30.05.2017 г. по т. д. № 4244/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 39 от 19.03.2013 г. и допълващото го решение № 96 от 15.07.2015 г., постановени по т. д. № 135/2012 г. на Софийски окръжен съд. С първоинстанционните актове е отхвърлен изцяло предявеният от дружеството-касатор срещу „Виктория Приват“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата 293 374.50 лв., представляваща част от предоставена с договор от 04.09.2007 г. временна финансова помощ в общ размер на 360 000 евро.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо поради това, че съдът е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които нито една от страните не се е позовала и по-конкретно – че, без да е налице надлежно релевирано възражение от ответника, е преценил представеното от него споразумение от 19.09.2007 г. като съдържащо обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, с която страните са преуредили отношенията си по процесния договор за предоставяне на временна финансова помощ от 04.09.2007г. в отношения по предварителен договор за прехвърляне на притежаваните от „Виктория Приват“ АД дружествени дялове в „Екострой 67“ ООД.
В касационната жалба се поддържат оплаквания и за неправилност на въззивния акт поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Според касатора, освен че се е произнесъл по възражение, което не е въведено от ответника по спора, въззивният съд, в нарушение на съдопроизводстветните правила, е оставил без уважение възражението му за липса на изготвен от първата инстанция надлежен доклад по делото, не му е дал указания в тази връзка и е оставил без разглеждане като преклудирани всички направени във въззивната жалба доводи и възражения, касаещи споразумението от 19.09.2007 г. В касационната жалба е изразено несъгласие и с извода, че с това споразумение е извършена новация на правоотношението по процесния договор за временна финансова помощ от 04.09.2007 г., в резултат на което е погасено задължението по него за връщане на предоставената сума. Касаторът счита, че съдът е тълкувал клаузите на посоченото споразумение в противоречие с изискванията на чл. 20 ЗЗД, както и че неправилно не е отчел извършеното разваляне на същото поради неизпълнение на поетите с него задължения от страна на ответника.
С определение № 334 от 30.05.2018 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса: „Може ли въззивният съд да даде разрешение на правния спор, което нито е въвеждано, нито е обсъждано от страните”, както и по въпросите, свързани с тълкуването на договорите и предпоставките за новация на задълженията по чл. 107 ЗЗД.
Ответникът по касация – „Виктория Приват“ АД, [населено място] – оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че:
Между страните е сключен договор от 04.09.2007 г. за предоставяне на временна финансова помощ, по силата на който ищецът „Електромашинари Холдинг“ АД е предоставил на ответника „Виктория Приват“ АД (с банков превод от 05.09.2007 г.) сумата 360 000 евро, която сума не е върната от ответника и до настоящия момент;
На 19.09.2007 г. страните са подписали споразумение, с което ответникът „Виктория Приват“ АД се е задължил да прехвърли на ищеца „Електромашинари Холдинг“ АД собствените си 34% от капитала на „Екострой 67“ ООД в срок до един месец от подписването на споразумението за сумата 360 000 евро, като вместо плащане на договорената цена за придобиваните дружествени дялове купувачът „Електромашинари Холдинг“ АД е дал съгласие за прихващане със задължението на продавача „Виктория Приват“ АД към него в размер на 360 000 евро, произтичащо от договора за предоставяне на временна финансова помощ от 04.09.2007 г.; В споразумението е отбелязано изрично, че с извършеното прихващане страните уреждат изцяло и неотменимо финансовите си отношения, свързани както с предоставянето и връщането на сумите за временна финансова помощ, така и с прехвърлянето на дружествените дялове;
Споразумението от 19.09.2007 г. не е изпълнено от страна на ответника „Виктория Приват“ АД, а и не би могло да бъде изпълнено, тъй като видно от представения във въззивното производство договор от 02.06.2013 г. притежаваните от него 17 дружествени дяла от капитала на „Екострой 67“ ООД вече са продадени на друго лице – Л. П. Ц..
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че предявеният иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, тъй като не е налице вземане на ищеца за предоставената с договора за временна финансова помощ сума. Съдебният състав е възприел извода на първата инстанция, че споразумението от 19.09.2007 г. съставлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД, с която страните са преуредили облигационните си отношения по договора за заем от 04.09.2007 г. в отношения по предварителен договор за прехвърляне на дружествени дялове по смисъла на чл. 19 ЗЗД, по който ответникът дължи прехвърляне на дружествени дялове, а не връщане на сумата 360 000 евро, съответно на претендираната сума 293 374.50 лв.
По отношение на всички заявени във въззивната жалба доводи и възражения, свързани със споразумението от 19.09.2007 г. – за липса на новационен характер на същото, за липса на предпоставки за извършване на предвиденото в него прихващане, за липса на погасителен ефект по отношение задължението за връщане на сумата по договора за временна финансова помощ от 04.09.2007 г. и за недействителност на споразумението поради липса на действително изразена воля – съдът е приел, че същите са преклудирани, доколкото са направени за първи път във въззивното производство. Що се отнася до възражението на въззивника, че с оглед извършеното в хода на процеса разпореждане от страна на ответника със собствените му дружествени дялове споразумението от 19.09.2007 г. следва да се счита развалено съгласно чл. 89 ЗЗД, решаващият състав е преценил същото за неоснователно. Според него, дори да е настъпило разваляне на споразумението по право, то е ирелевантно за правния спор, защото в тази хипотеза ищецът би могъл да претендира даденото по споразумението на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а не на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, което се поддържа в исковата молба.
На последно място, въззивният съд не е уважил и оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, свързани с доклада по делото и разглеждането му в закрито заседание. Поради това, че: първоинстанционният съд е уведомил страните за разглеждане на делото по реда на чл. 376 ГПК с изрично определение от 14.01.2013 г.; за всички последващи действия е постановявал определения, преписи от които са връчвани на страните, а след връщане на делото от САС е разгледал същото и в открито заседание; във въззивната инстанция са уважени всички доказателствени искания на ищеца (с изключение на едно), решаващият въззивен състав е преценил, че липсата на доклад по делото не е довело до процесуални нарушения, които да са ограничили правата на жалбоподателя.
Решението е неправилно.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК регламентира едно от основните начала на гражданския процес – диспозитивното, съобразно което предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. От посочения принцип следва, че съдът е длъжен да разгледа само иска, с който е сезиран и да се произнесе само по въведените от страните факти и възражения, като не може да взема предвид такива, които не са изрично заявени и да приема за настъпили правни последици, каквито не се претендират от страните.
В този смисъл е отговорът на първия от въпросите, по които е допуснат касационният контрол, даден както в цитираната в определението по чл. 288 ГПК съдебна практика, така и в редица други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 205 от 19.01.2018 г. по гр. д. № 896/2017 г. на ВКС, І г. о., решение № 232 от 27.09.2016 г. по гр. д. № 1083/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 477 от 23.01.2013г. по гр. д. № 1648/2011 г. на ВКС, ІV г. о. и др.).
При постановяване на обжалвания акт Софийски апелативен съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК и задължителната практика по приложението й. Нарушението се изразява в това, че, без да е поддържано твърдение от страна на ответника за новиране на задължението му за връщане на сумата, предмет на договора от 04.09.2007 г. за предоставяне на временна финансова помощ, решаващият състав е преценявал предпоставките по чл. 107 ЗЗД за новация на това задължение с оглед подписаното между страните споразумение от 19.09.2007 г., с което същите са поели задължение за сключване на договор за прехвърляне на дружествени дялове. Видно от депозирания по делото писмен отговор от 04.10.2012г., ответникът по иска „Виктория Приват“ АД е заявил становище за неоснователност на претенцията към него не поради новация, а поради извършено прихващане на заетата по договора от 04.09.2007 г. сума със сумата, дължима от ищеца „Електромашинари Холдинг“ АД като цена на дружествените дялове, предмет на сключения със споразумението от 19.09.20007 г. предварителен договор. Само по себе си, твърдението за прихващане изключва квалификацията на релевираното в отговора на исковата молба правопогасяващо възражение като възражение за новация предвид принципната разлика между прихващането и новацията като способи за погасяване на задълженията – прихващането предполага съществуването на две насрещни задължения на страните, за разлика от новацията, при която задължението е само едно, тъй като първоначалният дълг не съществува поради заместването му от нов дълг.
Следователно, при така очертания от ответника предмет на възраженията му срещу предявения иск, произнасянето на Софийски апелативен съд по въпроса за наличие на обективна новация на произтичащото от договора за заем от 04.09.2007 г. задължение е недопустимо. Преценката за основателността на претенцията за исковата сума следва да бъде извършена само с оглед възражението, че същата е недължима поради прихващане, извършено със сключеното между страните споразумение от 19.09.2007 г.
Недопустимото произнасяне на съда по възражение, с каквото не е сезиран, не води обаче до недопустимост на обжалвания акт, както се твърди от касатора. Решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и по-конкретно – поради нарушение на диспозитивното начало, което налага отмяната му.
Предвид факта, че инстанцията по същество не е разгледала действително направеното от ответника възражение за погасяване на претендираната от ищеца сума – възражението за прихващане, като не е обсъдила релевираните от страните доводи във връзка с предпоставките за твърдяното прихващане, т. е. липсва произнасяне по основния спорен по делото въпрос, след отмяна на атакуваното решение, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане.
При новото разглеждане на спора съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноски за настоящото производство.
С оглед извода за липса на изрично заявено възражение за погасяване на задължението за исковата сума поради новация, свързаните с това въпроси за тълкуването на договорите и предпоставките за новация на задълженията по чл. 107 ЗЗД, по които е допуснато касационното обжалване, са ирелевантни за спора и по тях касационният съд не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1226 от 30.05.2017 г. по т. д. № 4244/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: