4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 292
гр. София, 17.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2250 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Д. против решение № 81/28.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 9/2018 г. от ІІ-ри въззивен състав на Окръжен съд – София.
Ответникът не е представил писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.
Касационното обжалване е допуснато с определение №758/04.10.2018 г. на състава на ВКС.
Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, допустимо ли е препращането към мотивите на първоинстанционния съд от страна на въззивния съд в случаите, в които не се потвърждава решението на първата инстанция, а се постановява ново решение, с което се отменя решението на първоинстанционния съд и се постановява ново, с друг резултат. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС приема следното:
Мотивите на съдебното решение, включително и въззивното, съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото; необходимите фактически и правни съображения на съда, изложени кратко и пълно. Въззивната инстанция, независимо дали при мотивиране на съдебния акт препраща към съображенията на първоинстанционното решение, е задължена да анализира всички допустими и относими към предмета на спора доказателства (съблюдавайки ограниченията по чл. 269 ГПК) – събрани пред нея и пред първата инстанция, относимите доводи и възражения, направени от страните, при съблюдаване на преклузивните срокове. Въззивният съд, когато препраща към мотивите на първата инстанция по чл. 272 ГПК, не се освобождава от задължението конкретно, точно и ясно да посочи какво приема за установено относно фактическите положения, като посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка; въззивният съд само се ползва от обосновката в първоинстанционното решение относно всички или конкретно посочени фактически и/или правни изводи и така осъществява своята решаваща дейност. Достатъчно е въззивният съд да възпроизведе фактическа констатация и правен изводи на първоинстанционния съд, без да повтаря съображенията на първата инстанция, нито сам да излага такива, а само да препрати към тях. Ако изводите на въззивната инстанция относно осъществяването или не на релевантен факт, съответно правните му заключения, се разминават с тези на първата инстанция, той няма как хем да посочи различни фактически и правни заключения, хем да препраща към мотивите на първата инстанция. В този смисъл е и постоянната и трайна практика на ВКС, обективирана освен в цитираното в определението по чл.288 ГПК решение, така и в решение № 310/04.11.2014 г. по гр.д. № 795/2014 г. на IV г.о., решение № 265/10.09.2012 г. на ВКС по гр.д. № 703/2011 г. на IV г.о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр.д. № 7175/2013 г. на IV г.о., решение № 420/16.02.2016 г. по гр.д. №1633/2015 г. на IV г.о., решение № 209/10.08.2015 г. по гр.д. № 2796/2013 г. на IV г.о., решение № 110/25.07.2016 г. по гр.д. № 5119/2015 г. на IV г.о., която съдебно практика се споделя и от настоящият състав.
Прието е, че при премахване на всички щатни бройки за длъжността или на единствената щатна бройка, подборът не е задължителен, като в конкретния случай с оглед премахването на всичките три щатни бройки за длъжността, заемана от ищеца, работодателят не е бил длъжен да извършва подбор при условията на чл. 329 от КТ. В тази връзка е прието за неоснователно направеното от ищеца възражение за злоупотреба с права и заобикаляне на закона от страна на работодателя при упражняване на правото му на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с него на основание съкращаване на щата. На първо място, съдът е приел, че ищецът не въвежда конкретни твърдения за наличието на каквато и да било свързаност на двете дружества, още по-малко за качеството им на „свързани лица” по смисъла на § 1, ал. 1 от ТЗ, за да се приеме, че процесното уволнение е извършено при злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал. 2 от КТ. Посочено е, че дори и да се приеме, че дружествата са свързани лица по смисъла на посочената разпоредба на ТЗ, то тази свързаност не създава презумпция за злоупотреба с право при реализиране на правото на ответника-работодател за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на визираното в него основание – съкращаване на щата, като оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при извършеното съкращаване на щата обаче, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от КТ във всички случаи е в тежест на работника. В случая, съдът е приел, че доказателства, даващи основание да се приеме, че се касае именно за злоупотреба с право от страна на работодателя, не са налице.
Съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по отношение на фактическата обстановка относно свързаността на юридическите лица [фирма] и [фирма], като същевременно прави изводи, различни от тези на първоинстанционния съд относно основателността на предявените искове. Разпоредбата на чл.272 ГПК, както и с оглед отговора на правния въпрос е ясна и не подлежи на тълкуване, като при изводи, различни от тези на първоинстанционния съд, въззивният съд не разполага с правомощието да препрати към мотивите на първоинстанционния съд. Като е процедирал в противния смисъл, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, въззивникът е допуснал съществено процесуално нарушение.
В случая обаче, не са налага извършването на нови процесуални действия, доколкото изводите на съда относно неотносимостта на наличието или не на свързани лица по отношение на двете търговски дружества са правилни. При всички случаи, самото наличие или не на свързани лица, с което са подписани трудови договори с част от работниците не обосновават наличието на злоупотреба с право по смисъла на чл.8 КТ от страна на работодателя. В случая, целта на работодателя при подписването на трудовите договори с друго юридическо лице, дори и при наличието на свързани лица, да се избегне подбора по чл.329 КТ, остава само твърдение на ищеца по делото, без да са представени доказателства, установяващи тази цел. Оборването на презумпцията за добросъвестност, по чл.8, ал.2 КТ, както правилно е приел и въззивният съд, е в тежест на работника, като доказателства в тази насока не са представени в достатъчно убедителна степен, за да се приеме за оборена тази презумпция. Указания относно тази тежест от доказването са дадени на ищеца в съдебно заседание от 19.10.2017 г., когато пърдвоинстанционният съд е допълнил доклада по делото, предвид постъпилите становища от ищеца и ответника по делото, поради което не е налице процесуално нарушение в тази насока от страна на съда.
Предвид изложеното, въпреки наличието на допуснатото процесуално нарушение от страна на въззивния съд, неговото решение като краен извод относно неоснователността на предявените искове е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното, съставът на ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81/28.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 9/2018 г. от ІІ-ри въззивен състав на Окръжен съд – София.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.