3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
гр. София, 22.12. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1713 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба на Л. П. Т., в качеството му на [фирма], за отмяна на необжалваемото и влязло в сила неприсъствено решение № 3524/15.06.2011 г., постановено по гр. дело № 10101/2010 г. на Софийския градски съд (СГС). С него молителят е осъден да заплати на И. Х. И. следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 286 от ЗЗД и с чл. 36, ал. 1 от ЗАдв – сумата 51 579.22 лв., представляваща уговорено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 03.10.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2008 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата 3 420 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.02.2008 г. – 01.09.2010 г.; и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата 2 205 лв. – разноски по делото.
В молбата, като основание за отмяна на решението, се сочи чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Изложени са твърдения и съображения, че поради неспазване на предвидените в гл. VІ от ГПК правила за връчване, на молителя не били връчени преписите от исковата молба и приложенията й, призовката за съдебното заседание и съобщението с препис от решението. По този начин молителят бил лишен от възможността да се яви пред съда и да организира ефикасна защита на своите права и интереси.
Ответникът по молбата И. Х. И. в отговора си излага подробни съображения за неоснователност на молбата. Поддържа и довод за недопустимост на същата – твърди, че молителят бил оспорил неприсъственото решение с искова молба по чл. 240, ал. 2 от ГПК, като в тази връзка се изтъква, че съгласно чл. 303, ал. 3 от ГПК не може да се иска отмяна на неприсъствено решение, когато е предявен такъв иск по чл. 240, ал. 2 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при извършените служебна проверка и преценка на обстоятелствата по делото, намира следното:
Атакуваното решение № 3524/15.06.2011 г. по гр. дело № 10101/2010 г. на СГС е неприсъствено – постановено е по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 239, ал. 4 и чл. 296, т. 1 от ГПК, то е необжалваемо и е влязло в сила с постановяването му.
Твърденията на молителя попадат в сочената от него хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Същевременно обаче, те попадат и сред особените хипотези, представляващи основания по чл. 240, ал. 1 от ГПК за отмяна на неприсъствено решение – в случай, че страната, срещу която то е постановено, е била лишена от възможност да участва по делото. Този ред е специален за неприсъствените решения и изключва по отношение на тях реда за отмяна по гл. ХХІV от ГПК – чл. 303, ал. 3 от ГПК. Допустимостта на молбата за отмяна по чл. 240, ал. 1 от ГПК е обусловена от спазването на едномесечен срок за подаването й, считано от датата на връчване на препис от неприсъственото решение. Компетентен да се произнесе по тази молба е съответният въззивен съд.
В случая молбата е подадена на 20.07.2011 г., а изпратеният на молителя препис от атакуваното неприсъствено решение, ведно със съобщението за него, са приложени по делото по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК (ако то се приеме за редовно, при твърденията и съображенията на молителя в обратна насока) на 27.06.2011 г. Компетентният в случая въззивен съд, е Софийският апелативен съд (САС).
Предвид гореизложеното, молбата, която следва да се квалифицира като такава по чл. 240, ал. 1 от ГПК, а не по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, се явява неправилно адресирана до Върховния касационен съд (ВКС), вместо до компетентния да я разгледа въззивен съд – САС. Поради това, производството по настоящото дело, погрешно образувано като такова по гл. ХХІV от ГПК, следва да се прекрати пред ВКС, като молбата, ведно с цялото дело, следва да се изпратят за разглеждане по компетентност на САС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1713/2011 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, пред Върховния касационен съд;
ИЗПРАЩА делото за разглеждане по компетентност на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.