4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
С., 11,04,2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3994 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на малолетния ищец С. С. М., роден 2004 г., чрез законния му представител – майката З. А. С. срещу Решение № 1340 от 01.07.2013г. по в.гр.д.№ 1558/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.407,ал.1-отм.ТЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000лв. до пълния предявен размер 50 000лв., ведно с лихви от 20.12.2003г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението в частта за отхвърляне на иска като неправилно на основанията по т.3 на чл.281 ГПК и уважаването му в пълния предявен размер. Твърдението е, че изводът за размера на обезщетението е в противоречие с принципа на чл.52 ЗЗД и не е съобразен със задължителните указания, дадени в ППВС № 4/1961г. за прилагане на критерия за справедливост при претендирано обезщетение за вреди при смърт. Поддържа се, че неправилно размерът на обезщетението, дължимо на детето от смъртта на баща му е съобразяван със сумата, която е била изплатена на майката за загубата на съпруга й по силата на постигнато споразумение със застрахователя. Посочва се, че не са отчетени социално икономическите условия в страната към 2003/2004г., както и лимита на застрахователното покритие.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като правни въпроси при наличието на допълнителните предпоставки на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК /обоснована с приложени съдебни решения по чл.290 ГПК/ и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК са поставени: 1/ налице ли е определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпени неимущестени вреди от деликт, когато съдът е взел предвид единствено социално-икономическите условия в страната и размера на обезщетението, получено от майката на ищеца по силата на споразумение със застрахователя; 2/ при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост, допустимо ли е да се ползва като критерий размерът на полученото от друго лице от кръга на близките обезщетение; 3/ Справедлив размер ли е обезщетението за неимуществени вреди от 10 000лв., съобразно икономическите условия през 2003-2004г.; 4/ При определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да съобрази нормативно определения лимит по ЗЗГО.
От ответника [фирма] е постъпил отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалба.
Съставът на ВКС приема, че касационната жалба е допустима като постъпила в срока по чл.287 ГПК, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
При постановяване на обжалваното решение, въззивната инстанция е отчела безспорните по делото факти, че при пътно произшествие на 20.12.2003г. е починал С. М. С. -съпруг на З. С., която на 26.08.2004г. е родила детето С. С. М., в чийто акт за раждане за баща е вписан починалият. Не е било спорно и обстоятелството, че произшествието е настъпило по вина на застрахования при ответното застрахователно дружество водач на л.а. „Опел О.”, рег. [рег.номер на МПС] Х. Х.. САС е споделил извода, че малолетният ищец попада в кръга на лицата, които съобразно ППВС 4/61г. имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт, както и че обществено икономическата обстановка в страната е релевантен критерий при определяне на обезщетението, но преценявана към момента на увреждането. Мотивирано е, че лимитите на отговорността на застрахователя не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението, а следва да се отчитат наред с всички установени обстоятелства по конкретния спор – настъпването на събитието през 2003г., възможността малолетният ищец, роден след смъртта на баща си, да търпи неимуществени вреди. Обсъдено е заключението съдебно психиатричната експертиза, че детето възприема липсата на баща си на по-късен етап от израстването си, но от раждането си се влияе от емоционалния фон, при който протича живота на семейството и най вече от емоциите и поведението на майката. Въззивната инстанция не е излагала самостоятелни съображения по становището на СГС, че изплатеното на майката обезщетение в размер на 10 000лв. отразява обществената представа за справедливост съобразно икономическите условия в страната към 2003/2004г.
С оглед на изложените правни аргументи на въззивната инстанция, поставените от касатора въпроси нямат характер на правни, а представляват твърдение за неправилност на решението, което не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Аргументът в изложението за размера на присъденото обезщетение, съпоставено с получено от майката на ищеца, е неправилно интерпретиран. Нито първоинстанционният съд, нито въззивната инстанция, чрез препращане, на основание чл.272 ГПК към мотивите, са обосновали извод, че размерите на обезщетенията следва да са непременно равни. Полученото от майката е ползвано само като възможност за установяване на обществения критерий за справедливост към момента на причиняването на вредите.
Не е налице противоречие в практиката по правен въпрос-чл.52 ЗЗД, тъй като критерият за справедливост е конкретен за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото. Последните не са идентични, поради което и оценката на обстоятелствата за настъпването на деликта, възрастта на увредения, характера на търпените страдания от загуба на морална опора и подкрепа, обосновава и самостоятелен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение. Такъв критерий не може да бъде определен по нормативен път, нито пък да бъде изведен чрез тълкуване. Поради това е неоснователно и позоваването на допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие на обжалваното решение с практика по чл.290 ГПК, а наличието на такава изключва възможността да е налице допълнителното основание по т.3 на чл.280 ГПК, на което също има позоваване в изложението.
Въпросът за значението на лимитите на застрахователната отговорност при определяне на дължимото обезщетение за морални вреди е предмет на произнасяне с решение по чл.290 ГПК- № 95/2012г. по т.д.№ 916/2011г. на Първо т.о. на ВКС и касираното решение е съобразено с тази задължителна практика. Поради това, посочените от касатора минимални нива на обезщетенията не могат да бъдат определящи по приложението на чл.52 ЗЗД, а следва да се отчетат само като допълнителен коректив при съвкупната преценка на релевантните за определянето на обезщетението обстоятелства, което е обсъдено от въззивния съд при формирането на извода за паричния еквивалент на тежестта на вредите.
Разноски за настоящото производство на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като такива не са доказани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1340 от 01.07.2013г. по в.гр.д.№ 1558/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.